Решение № 12104 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 611/2016 г.
ВАСVI отделение10.11.2016 г.докладчик Росен Василев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА срещу решение № 995/11.12.2015 г. по адм. дело № 871/2015 г. на Административен съд С.-област. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12104 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 611/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ-С.-област срещу решение № 995/11.12.2015 г. по адм. дело № 871/2015 г. на Административен съд С.-област. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че датата от която възниква правото му на социална пенсия пенсия е 04.10.2013 г. -дата на инвалидизиран за инвалидност е 23.04.2015 г. -датата на явяване на Г. С. за преосвидетелстване пред ТЕЛК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Г. П. С., чрез пълномощника си адвокат Ц. С. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд С.-област е отменил Решение № 1012-22-19-1/24.08.2015г на Директора на ТП на НОИ-С. област, както и потвърденото с него Разпореждане 2803087286/29.05.2015 г. на Ръководителя по "Пенсионно осигуряване" /"ПО"/ в ТП на НОИ - СО, в частта му, с която е отпусната на Г. С. социална пенсия за инвалидност, считано от 23.04.2015 г. и на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спрял социалната пенсия за инвалидност на лицето, и е върнал преписката на адм. орган за ново произнасяне, съгласно указанията съдържащи се в мотивите на решение. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 94, ал. 2 от КСО и пенсията на Стоянов следва да бъде отпусната от датата на подаване на заявлението му до ТЕЛК-12.09.2012 г., тъй като необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК. Обжалваното решение е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление № 12 274/11.05.2015 г., подадено до Директора на ТП на НОИ С. област Г. С. е поискал да му бъде отпусната социална пенсия за инвалидност на основание чл. 90а от КСО. Към заявлението е приложил ЕР № 0922/23.04.2015 г. на ТЕЛК общи заболявания към УМБЛ " С. А. С."АД, от което е видно, е видно, че на лицето е определена 73 % трайно намалена работоспособност, поради общо заболяване, считано от 12.09.2012 г., потвърдено на основание чл. 98 от КСО с решение № 1809/20.05.2015 г. на Медицинска комисия при НОИ, ТП-С. област. С разпореждане № 2803087286/29.05.2015 г., ръководител "ПО"-СО, на основание чл. 90а, ал. 1 от КСО, е отпуснал Социална пенсия за инвалидност на Стоянов считано от 23.04.2015 г. пожизнено, за 73% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране 12.09.2013 г. и навършена възраст 87.1 г., като на основание чл. 90а, ал. 2 от КСО е определил нейния размер на 124.30 лв. Съгл. чл. 101 КСО и § 8 от ПЗР на КСО е наредил пенсиите да се изплащат от 23.04.2015 г., както следва: 1. на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна личната социална пенсия за инвалидност, 2. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст-410 лв. 69 лв., ДОБАВКА по чл. 84 КСО в общ размер 52.58 лв., като определил обща месечна сума за изплащане в размер на 463.27 лв. Разпореждането, в частта му относно началната дата, от която е отпусната социалната пенсия за инвалидност и в която същата е спряна, е обжалвано по административен ред. С решение № 1012-22-19/24.08.2015 г., Директора на ТД на НАП- СО е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Първоинстанционният съд е отменил решението на Директора на ТП на НОИ-С. област и потвърденото с него Разпореждане 2803087286/29.05.2015 г. на Ръководителя по "Пенсионно осигуряване" /"ПО"/ в ТП на НОИ - СО в обжалваната му част, приемайки, че неправилно административният орган се е позовал на хипотезата на чл. 94, ал. 1 от КСО. Направен е обоснован извод, че в случая е налице хипотезата на чл. 94, ал. 3 от КСО и социалната пенсия следва да се отпусне от дата на подаване на заявлението до ТЕЛК. За отпускането на пенсии за инвалидност е налице специален ред за определяне на началната дата, установен с разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО. Разпоредбата е специална по отношение на чл. 94, ал. 1 от КСО и като такава изключва приложението й. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК). В настоящия случай ЕР на ТЕЛК № 0922/23.04.2015 г., с дата на инвалидизиране 12.09.2012 г., по отношение на Стоянов е влязло в законна сила на 07.05.2015 г., тъй като същият го е получил на 23.04.2015 г. срещу подпис. П. посочените предпоставки на чл. 94, ал. 3 от КСО, за да бъде отпусната пенсията от датата на заявлението до ТЕЛК, жалбоподателят е следвало да депозира своето заявление не по-късно от 25.05.2015 г., в едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 от КСО. Г. С. е подал заявлението си на 11.05.2015 г., с което е спазил едномесечния срок. При това положение приложима е специалната разпоредба на чл. 94, ал. 3 от КСО. Неоснователни се явяват наведените оплаквания, че не съществува законова възможност социалната пенсия за инвалидност да се отпусне от датата на инвалидизирането-12.09.2012 г. Както бе посочено по-горе, разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО е специална по отношение на чл. 94, ал. 1 от КСО и като такава изключва приложението й. В случая е без значение обстоятелството, че първото ЕР на ТЕЛК № 0017/08.01.14 г. е било отменено с ЕР на НЕЛК № 0121/03.04.2014 г. От съществено значение за спора е спазването на месечния срок след влизане в сила решението на ТЕЛК за подаване заявлението за отпускане на социална пенсия за инвалидност. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,