Решение № 9553 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2897/2017 г.

Решение № 9553 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2897/2017 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кмета на О. П., срещу решение № 57/01.02.2017 г., постановено по адм. дело № 938/2016 г. по описа на Административен съд С.-област (АССО), което се преценява като неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати при постановяването му съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на всички наведени фактически и правни доводи. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от процесуален представител - адв. З. Ф., по изложените в нея и писмени бележки съображения. Моли да се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък. Ответната страна - А. В. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Р. Г., която оспорва жалбата, поддържа становището си за нейната неоснователност, изложено в писмения отговор. Претендира разноски пред настоящата инстенция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С процесното решение е отменен мълчаливия отказ на Кмета на О. П. за издаване на скици, по подадени от А. В. Д. заявления № 94-00-2591 и № 94-00-2592, от 09.09.2016 г. за УПИ ХХIII-924 и УПИ ХХIV-6280, кв. 56 по плана на гр. П., върната е преписката на административния орган за извършване на поисканите административни услуги с определен 7-дневен срок за изпълнение, от датата на получаване на преписката и са присъдени разноски за жалбоподателя. Съдът е посочил като безспорно, че заявителят е собственик на посочените в искането имоти и, че за община-П. е налице влязъл в сила регулационен план. Обосновал е извода, че на основание чл. 58, ал. 1 АПК, е налице мълчалив отказ за извършване на административната услуга, след като, съгласно чл. 25, ал. 1 АПК, при започнало на 09.09.2016 г. производство, до 16.09.2016 г. липсва произнасяне на компетентния орган. Задължението е на общината по силата на § 4, т. 1 ЗКИР, при липса на одобрена КК за землището на гр. П. И след като заявителят е удостоверил правото си на собственост върху имотите посочени в заявлението, за него е налице правен интерес от търсената услуга. Решението е правилно, следва да бъде оставено в сила. Същото е постановено при изяснени относими за спора фактически обстоятелства и изложени въз основа на тях изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Издаването на скица представлява административна услуга съгласно § 1, т. 2 от ЗА и е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. При липса на изрично произнасяне по искането, от страна на компетентния орган в определения в закона срок, действително е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който с основание е приет като предмет на спора. Последният обосновано и правилно е бил отменен, с дадени указания за изпълнение и срок за това, след като А. Д. е доказал собственост на двата недвижими имота, т. е. наличие на правен интерес, при което за кмета е общинската администрация е възникнало задължението за удовлетворяването на искането, съобразно отразеното в плана. С изложените в тази насока мотиви, по същество съдебният състав е отговорил и на възражението на ответника, като не е длъжен да обсъжда всички наведени доводи, а само тези, които счита за относими по спора. Твърдяните различия в данните от данъчната декларация от една страна и в регулационния и кадастрален план на гр. П., от друга, относно съществуването или несъществуването в имота на стара сграда, за която няма данни да е съборена, било пречка за издаване на исканите скици, не са с такъв характер. Те биха били обсъждани в други производства, с различен предмет. В случая, съдебният акт има предписаното в чл. 172а от АПК съдържание, обоснован е, при постановяването му не са допуснати нарушения, затова и не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. Независимо от изхода на спора, разноски за касационното производство не се присъждат на ответната по жалбата страна, тъй като са своевременно поискани, но не са доказани като реално заплатени с приложения договор за прана помощ и не е представен списък по чл. 80 ГПК. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,