Решение № 1143 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7509/2012 г.

Решение № 1143 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7509/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, подадена чрез юрисконсулт Нели Игнатова, срещу решение № 847/17.04.2012 г. по адм. дело № 3245 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение за определяне на митническа стойност № 1754 от 21.11.2011 г. на началник на Митница Пловдив, с което е определено за доплащане ДДС в размер на 1424,18 лв., ведно със законна лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - 23.09.2010 г. до окончателното погасяване на задължението по ЕАД № 10BG003000Н0145650 от 23.09.2010 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС-Пловдив и вместо него бъде постановено друго, с което бъде потвърдено оспореното митническо решение. Ответникът - "Садат" ООД, чрез адв. Костов, оспорва касационната жалба. В писмен отговор от 15.05.2012 г. и писмени бележки представени в съдебно заседание, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Заинтересованата страна - Директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е било решение № 1754 от 21.11.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000Н0145650 от 23.09.2010 г. на "Садат" ООД е определено да доплати 1424,18 лв. ДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - от 23.09.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. Фактически установено по делото е, че на 23.09.2010 г. с ЕАД № 10BG003000Н0145650 от 23.09.2010 г. на територията на Република България "Садат " ООД поставя под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" стоки: № 1 - препарат за поддържане на косата - шампоан марка "Кортекс" с нето тегло 3900 кг. и код по ТАРИК 3305100000, стока № 2 - хигиенни кърпички в ПЕ опаковки, напоени с детергент, марка "Кортекс" с нето тегло 350 кг. и код по ТАРИК 3401110000 и стока № 3 машина за пълнене на бутилки с нето тегло 60 кг. и код по ТАРИК 8422300090. Декларираната обща фактурна стойност е 3623 евро, с произход Турция и изпращач "EKOIM TEMIZLIK URUNLERI SANAYI VE TIC. STI, Гебзе / Коджели. Към ЕАД е приложена търговска фактура № 227899 от 21.09.2010 г. на обща стойност 3623 евро, съответно за стока № 1 - 2660 евро, за стока № 2 - 363 евро и за стока № 3 - 600 евро, съобразно която декларираната митническа облагаема стойност за стока № 1 е 5202,51 лв., за стока № 2 - 709,97 лв. и за стока № 3 - 1173,50 лв. При извършена проверка по линия на международен обмен е получено писмо от митническите органи на Турция, към което са приложени заверени копия на ЕАД № 10341200ЕХ183348 от 21.09.2010 г. за износ, фактура № 227899, серия В от 21.09.2010 г., но с различна стойност, а именно - 8983 щ. д. равняваща се на 13 640,69 лв. и са отразени различни условия за доставка. След съпоставяне на документите, представени от "Садат " ООД и тези получени от турската митническа администрация, началникът на Митница Пловдив е определил нова митническата стойност на внесената стока по реда на чл. 6 от регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г., като е приел, че договорната стойност за стока № 1 по № 10BG003000Н0145650 от 23.09.2010 г. е в размер на 9839,88 лв. /6480 щ. д./, за стока № 2 - 1644,54 лв. /1083 щ. д./ и за стока № 3 - 2156,27 лв. /1420 щ. д./, равностойността на 8983 щатски долари, по приложената към износната ЕАД № 10341200ЕХ183348 от 21.09.2010 г., фактура № 227899, серия В от 21.09.2010 г., във варианта, приложен към тази декларация, и е отчел различията за доставка по едната и другата фактура, съответно СРТ Пловдив и EXW Коджели. Според съда решението на митническия орган е издадено при неправилно приложение на материалния закон. Относно различията в данните по спорната фактура и митническа декларация, представени от жалбоподателя пред митническата администрация и тези, получени по линията на международното сътрудничество, съдът е посочил, че по делото липсват доказателства, както и твърдения за осъществени други плащания от страна на българското дружество към съконтрагента му - турското дружество, освен установеното плащане по фактурата, представена с митническата декларация при вноса, като такива доказателства и твърдения липсват и в отговора на турската митническа администрация. Съдът е приел, че неправилно е определена по-висока митническа облагаема стойност по реда на чл. 35 ЗМ, като декларираната в процесното ЕАД митническа облагаема стойност в размер на 3623 евро е реално платената цена за стоките. Също така по отношение на прибавените от администрация към митническата стойност на стоката, транспортни разходи в размер на 512,59 лв., съдът е приел, че в процесното решение на началника на Митница Пловдив, не са посочени каквито и да е факти по отношение на това, въз основа на какви точно данни и доказателства е определена конкретната стойност на транспортните разходи, каква е дестинацията, по която е прието, че е осъществен транспорта на стоката. Според съда представените от ответника доказателства касаят друга доставка, поради което не са кредитирани. Не са събрани доказателства за това кой е осъществил превоза и каква е неговата стойност, за което тежестта е на ответника. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат " ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. В случая подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от дружеството равностойност на 3623 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията чл. 32, § 1, б. "д" от МКО за увеличаването и с транспортни разходи. Върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта. По делото не са ангажирани доказателства и няма данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, договора и анекса, установяващи декларираната митническа стойност. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. На ответника също не следва да бъде уважена претенцията за присъждане на възнаграждение за адвокат, тъй като липсват доказателства за заплащането му. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение