Решение № 12689 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7671/2014 г.

Решение № 12689 от 27.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7671/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Александър Димитров Лазаров, следовател в Националната следствена служба, адрес гр. София 1797, бул. "Г. М. Димитров" № 42, подадена чрез пълномощника му адвокат Петя Борисова Шопова - САК София, пл. "Света Неделя" № 4, стая 303, против Решение на ВСС по т. 50 по Протокол № 20 от заседание на 15.05.2014 г., с което е потвърдено на основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ наложеното му със Заповед № ЛС-1128/14.04.2014 г. на Главния прокурор на РБ дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, за допуснати нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, и по т. 50.2 - за прилагане на заповедта към кадровото досие на магистрата. В жалбата се излагат доводи за налагане на дисциплинарното наказанието при съществено нарушаване на административно-производствените правила, както и за допуснати нарушения на материалния закон. Поддържат се доводи, че при провеждане на комплексната ревизия на Националната следствена служба за ревизионно-отчетния период от 25.11.2013 г. до 6.12.2013 г. съгласно методическите указания за контрол в системата на прокуратурата на Република България, утвърдени със заповед на главния прокурор от 26.05.2010 г., с доклада на ревизиращия екип е следвало да се запознаят всички магистрати от проверяваното звено, които следвало да го обсъдят на общо събрание и да направят възражения. Такова събрание и обсъждане не било провеждано. Поддържат се доводи, че на жалбоподателят не е дадена възможност за възражения по изводите за неговата работа, че не е обсъдено писменото му възражение от 16.01.2014 г., както и че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е мотивирана. Поддържа се, че не са налице предпоставките на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ, тъй като в случая не е налице виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя. Счита, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на главния прокурор не се прави характеристика на отделните твърдени дисциплинарни нарушения от обективна и субективна страна, а ВСС въобще не е обсъдил тези въпроси, а оттук и извода, че не е налице нарушение на нормата на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. Поддържа се също, че твърдяното бездействие и липса на ритмичност в работата на следователя Александър Лазаров не са съобразени с общия извод на ревизията, че голяма част от времето му за ревизирания период е била заета с приключване на ДП 61/92 по чл. 116 от НК за убийството на Георги Марков. Във връзка с мотивите за бездействия по отделните дела поддържа, че е извършвал съответните процесуални действия. Иска се отмяна на обжалваното решение на ВСС по т. 50.1 от протокол № 20 на заседание на 15.05.2014 г., с което се потвърждава на основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ наложеното със Заповед № ЛС- 1128/14.04.2014 г. на Главния прокурор на РБ дисциплинарно наказание "забележка" на Александър Димитров Лазаров - следовател в НСС за допуснати нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ и по т. 50.2 за прилагане на заповедта към кадровото досие на магистрата. Ответникът - Висшият съдебен съвет оспорва жалбата, като излага доводи за неоснователност на оплакванията. Счита, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Заинтересованата страна - Главен прокурор на Република България чрез пълномощника си оспорва оплакванията. Жалбата на Александър Димитров Лазаров е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес против подлежащ на оспорване акт в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ. Върховният административен съд, след като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Със заповед ЛС № 1128/14.04.2014 г., издадена от Главния прокурор на Република България на основание чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на Александър Димитров Лазаров - следовател в Национална следствена служба, за неизпълнение на служебните му задължения по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ - проявено бездействие, и липсата на ритмичност в извършване на процесуално-следствени действия, което неоправдано е забавило разследванията по 5 досъдебни производства, № 212/2013 г., № 142/2013 г., № 39/2013 г., № 65/2013 г. и № 183/2012 г., всички по описа на Националната следствена служба. С решение по т. 50.1 от протокол № 20 от заседание на 15.05.2014 г., взето на основание чл. 314, ал. 3 от ЗСВ, Висшият съдебен съвет е потвърдил наложеното дисциплинарно наказание, като се е съобразил с предложението на Комисията по дисциплинарните производства (КДП). С решение по т. 50.2 е взел решение заповедта на административния ръководител за налагане на наказанието да се приложи към кадровото досие на магистрата. От приложените в административната преписка доказателства се установява, че за времето от 25.11.2013 г. до 6.12.2013 г. екип от прокурори извършил комплексна ревизия на НСлС, за периода 28.01.2011 г. - 31.10. 2013 г. По отношение на 5 досъдебни производства, разпределени на следовател Александър Лазаров - № 212/2013 г., № 142/2013 г., № 39/2013 г., № 65/2013 г. и № 183/2012 г., всички по описа на Националната следствена служба, ревизията констатирала просрочване и неизпълнение на служебните задължения: 1). ДП № 212/13 г. пр. № 3882/2011 г. на СГП, превъзложено на 12.06.2013 г., няма извършени действия; 2). ДП № 142/13 г. np. № 4-212/09 г., превъзложено на 31.01.13 г., обемно дело от 72 тома - не са извършвани действия с изключение проектите за привличане. Констатирана ниска активност с оглед предмета на престъплението над 10 000 000 лв.; З). ДП № 39/13 г. пр. № 11967/2009 г. на СГП - превъзложено на 8.01.13 г. По делото е разпитан един свидетел през месец август, като двама от призованите не са се явили. През м. октомври са разпитани двама свидетели, предстои назначаване на графическа експертиза. Няма назначени нови експертизи; 4). ДП № 65/13 г. пр. № 5616/07 г., превъзложено на 14.01.2013 г., обемно дело от 61 тома. За периода на разследване са разпитани двама свидетели. По делото няма нови процесуално следствени действия. По данни на разследващия за 7 фирми деянието е погасено по давност, липсват и оригинали. Предстои назначаване на експертиза. Срокът е удължен до 5.04.2014 г. По делото първите три месеца е проведено разследване, след което за 10 месеца, не е извършено нито едно процесуално следствено действие, след което е назначена комплексна експертиза и се чака резултата. По делото липсва ритмичност на разследването, работи се хаотично; 5). ДП № 183/13 г. пр. № 4-389/13 г., възложено на 7.03.13 г. За периода юли - септември 2013 г. са разпитани двама свидетели. Все още не е очертан предметът на доказване, доколкото за периода на разследване са разпитани двама свидетели и не са предприемани други действия. Срочност - ритмично искани продължения на срока, последно продължен до февруари 2014 г. Към момента след ревизията има проект на постановление за назначаване на експертиза и са разпитани 2 свидетели. По делото една година не е работено. Работа по него започва след изтичане на този срок. Като мотив разследващият сочи дублиран предмет и лица с друго дело, поради което те следва да се обединят, но до този момент не е изготвял предложение до наблюдаващият прокурор. Във връзка с ревизията бил изготвен доклад, с който, видно от жалбата, Александър Лазаров бил запознат. След като се запознал със съдържанието на доклада жалбоподателят изложил писмени възражения, които депозирал на 16.01.2014 г. Въпреки направените възражения, дисциплинарно наказващият орган приел, че са налице данни за извършени дисциплинарни нарушения и със своя заповед № 534/28.02.2014 г. било образувано дисциплинарно производство срещу Александър Лазаров. С цел изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с констатираните нарушения, Главният прокурор е изискал извършването на проверка и анализ на работата на следовател Лазаров по петте досъдебни производства, по отношение на които ревизията е констатирала просрочване и неизпълнение на служебните задължения. Проверката била извършена от Евгени Трифонов - прокурор в сектор "Инспекторат" ВКП. Проверяващият потвърждава констатациите на ревизията, като констатирал допълнително следните обстоятелства: 1). ДП № 212/13 г. пр. № 3882/2011 г. на СГП, превъзложено на 12.06.2013 г. По досъдебното производство започва да се работи 11 месеца след възлагането, след което има извършени следствени действия; 2). ДП № 142/13 г. np. № 4-212/09 г., превъзложено на 31.01.13 г., обемно дело от 106 тома. Не са извършвани действия с изключение проектите за привличане. След ревизията са изготвени два пъти постановления за повдигане на обвинение. Първият проект на постановления за привличане е на 12.08.201З г., върнати на 14.08. за доработване, което е направено на 11.02.2014 г., т. е. след 5 месеца; 3). ДП № 39/13 г. пр. № 11967/2009 г. на СГП - превъзложено на 8.01.13 г. По делото е разпитан един свидетел през месец август, като двама от призованите не са се явили. През м. октомври са разпитани двама свидетели, предстои назначаване на графическа експертиза. Няма назначени нови експертизи. По делото няма нови следствени действия, освен искана справка за лица и фирма от НАП и получени отговори. По същество първото следствено действие е 6 месеца след възлагане, след което изминават още 8 месеца без да се работи по него, след което започват разпити и се назначава комплексна експертиза; 4). ДП № 65/13 г. пр. № 5616/07 г., превъзложено на 14.01.2013 г., обемно дело от 61 тома. По делото няма нови процесуално следствени действия. По делото първите три месеца е проведено разследване, след което за 10 месеца, не е извършено нито едно процесуално следствено действие, след което е назначена комплексна експертиза и се чака резултатът; 5). ДП № 183/13 г. пр. № 4-389/13 г., възложено на 7.03.13 г. По делото една година не е работено. Работа по него започва след изтичане на този срок. Проверяващият е констатирал, че Александър Лазаров, за календарната 2011 г. е приключил 5 ДП, за календарната 2012 г е приключил 2 ДП и за календарната 2013 г. е приключил 9 ДП. Общо е работил по 17 ДП, като 7 броя са останали от предходни години, а 7 броя са му били възложени за периода 3.01. - 7.03.2013 г. Индивидуалната му натовареност за 2013 г. е около 2 пъти над средната за службата, която е 9,3 дела. Изпълнил е 5 СП, което е над средната - 3 СП за службата. Ползвал е 44 работни дни отпуск /различни срокове/ през месеците 05, 06, 08, 09, 10 и 10 дни болнични - от 26.03. до 6.04.2013 г. През годината е бил общ 5 дни служебна командировка по СП. Във връзка с така направените констатации със Заповед № ЛС- 1128/14.04.2014 г. на Главния прокурор на РБ, на Александър Лазаров е наложено дисциплинарно наказание "забележка". В мотивите към заповедта е прието, че по досъдебно производство № 212/2013 г. не са извършени никакви процесуално-следствени действия в продължение на 5 месеца, освен изготвено искане за продължаване срока на разследване; по досъдебно производство № 142/2013 г. не са извършени никакви процесуално-следствени действия в рамките на 6 месеца, освен изготвени искания за продължаване сроковете на разследване и проект на постановление за привличане в качеството на обвиняем; по досъдебно производство № 39/2013 г. не са извършени никакви процесуално-следствени действия в продължение на 7 месеца и освен изготвено искане за продължаване - срока на разследване, разпитан един свидетел; по досъдебно производство № 65/2013 г. - не са извършвани процесуално-следствени действия в продължение на 7 месеца; по досъдебно производство № 181/2013 г. не са извършени никакви процесуално-следствени действия в продължение на 5 месеца, освен изготвено искане за продължаване срока на разследване и разпит на един свидетел. В настоящето производство жалбоподателят е представил като доказателство по делото заверени копия от протоколи за разпит на свидетели, от които е видно, че по сл. дело № 212/2013 г. на 3.10.2013 г. и на 15.10.2013 г. са извършени процесуално-следствени действия - разпит на двама свидетели преди извършването на проверката, което обстоятелство не е било отразено в доклада. С оглед на така събраните доказателства съдът преценява за неоснователно възражението на жалбоподателя, че с поведението си не е допуснал виновно неизпълнение на служебните си задължения, у като неоснователно е забавил производствата. В чл. 307, ал. 3 ЗСВ законодателят е дефинирал легално понятието "дисциплинарно нарушение" като виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна наличието на деяние - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Съдът счита, че в случая всички тези предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание по отношение на Александър Лазаров са били налице и решението на ВСС е законосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ извършването на действие или бездействие, което неоправдано забавя производството, е дисциплинарно нарушение. В случая Лазаров, независимо от служебната му натовареност, е допуснал неоснователно забавяне на производствата по пет от възложените му дела. През процесния период Лазаров е работил по 17 броя ДП. По пет от тях, в продължение на пет и повече месеци, не са извършвани изискуемите се процесуално-следствени действие, което прави повече от 29 % от броя на разглежданите дела. Констатираното в хода на административното производство неизвършване на процесуално-следствени действия по посочените пет броя дела е достатъчно основание да се приеме за осъществено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ. За нито едно от посочените пет броя дела не са представени доказателства, че в законноустановените срокове извършването на процесуално-следствени действия е било невъзможно, с оглед конкретният им обем, правна сложност или други обективни причини. Съдът счита за неоснователни наведените от жалбоподателя доводи, че неизвършването на процесуално-следствени действия по посочените пет броя дела се дължи на по-високата му натовареност от останалите следователи и работата по възложеното му ДП № 61/1992 г., свързано със смъртта на Георги Марков. В правосъдната система не съществува стандарт за оптималната натовареност на магистратите с оглед вида и характера на разглежданите дела, която би позволила приключването им в рамките на разписаните законови срокове, респективно в разумен срок. Следователно преценката дали натовареността на съответния магистрат, съобразена с характера на разгледаните дела и с останалите му функционални задължения, позволява обективно да постанови съдебните си актове в срок следва да се извърши за всеки конкретен случай и на тази база се изведе извод - налице ли е виновно неизпълнение на служебните задължения, съставляващо основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Основно изискване към следователя при изпълнение на служебните му задължения е да реши с необходимото внимание и в разумен срок делата, които са му предоставени за разглеждане. Двете начала са поставени в условия на баланс и съответно при решаване на въпроса за правомерността на служебното поведение на следователя експедитивността и продуктивността следва да се съизмерват и оценяват съобразно общото количество възложени дела и проявената компетентност и професионална отговорност при решаването им. В случая, видно от представените пред настоящата инстанция доказателства от страна на жалбоподателя-извадка от доклада за извършена комплексна ревизия - се установява, че на Александър Лазаров за периода 2011 - 2013 г. са възложени общо 23 броя дела /от които е работил по 17 дела/. Приблизително същият брой дела са възложени и на всеки един от останалите следователи, с изключение на новопостъпилите следователи. Обемът на отделните видове дела и фактът, че по ДП № 212/2013 г. са разпитани двама свидетели, не водят да съществена промяна на извършените от ревизията и проверяващия констатации. Безспорно е доказано неоправдано бездействие на Александър Лазаров във връзка с разследването на посочените пет броя дела. Това бездействие се е изразило в забавяне на производството. Наред с това Висшият съдебен съвет е приел, че Лазаров виновно не е изпълнил служебните си задължения. Този му извод се доказва от събраните доказателства. Вината, като субективно отношение на дееца към деянието и неговите последици не е имагинерен извод, а съвкупност от обективни факти, които доказват отношението към противоправното деяние. Фактите по делото установяват виновно осъществяване на елементите на фактическия състав на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 2 т Закона за съдебната власт. По делото не се събраха доказателства за наличието на други обстоятелства, които да са препятствали жалбоподателят да извърши необходимите процесуални действия. Изложените от следовател Лазаров твърдения за висока лична натовареност, използвания през същия период отпуск, фактическата и правна сложност на възложените му досъдебни производства, както и служебната му ангажираност във връзка с възложеното му следствено дело № 61/1992 г. по описа на НСлС, по което е работил интензивно и за сметка на останалите дела, са възприети от наказващия орган, като за констатираните дисциплинарни нарушения му е наложено най-лекото по вид дисциплинарно наказание, а именно "забележка". Съдът намира за неоснователни и наведените оплаквания за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, изразили се в непровеждането на общо събрание съобразно Методическите указания за контрол в системата на прокуратурата на Република България, на което да бъдат обсъдени констатациите в доклада от проведената в НСлС комплексна ревизия, което по същество довело до опорочаване на всички последващи ревизията действия. Като доказателство по делото е приложено писмо от Директора на НСлС, от което е видно, че поради обективна невъзможност и характера на доклада от ревизията не е могло да бъде проведено общо събрание, а всеки от следователите е получил на хартиен носител констатациите на ревизиращия екип по всяко възложено дело, и е дадена възможност за излагане на възражения в срок. Същественото изискване следователите да бъдат запознати с резултатите от ревизията е било спазено. Спазено е и изискването за предоставянето възможност за подаване на възражения във връзка с резултатите от ревизията. Жалбоподателят се е запознал с доклада на ревизиращите и е подал възражение в указания срок. Видно от жалбата, Александър Лазаров не оспорва факта, че му е предоставена възможност да се запознае със съдържанието на доклада и да изложи своите писмени възражения, като същите са депозирани на 16.01.2014 г. Въпреки неговите възражения, дисциплинарно наказващият орган е счел, че са налице данни за извършени дисциплинарни нарушения и със своя заповед № 534/28.02.2014 г. е образувано дисциплинарно производство срещу Александър Лазаров. С оглед на изложеното непровеждането на общо събрание съобразно методическите указания, в случая не е съществено нарушение на административнопроцесуалните изисквания. Неоснователни са и оплакванията свързани с обстоятелството, че при вземане на решението на ВСС за жалбоподателя Александър Лазаров по т. 50 от допълнително внесените от дневния ред, са гласували 19 от членовете на ВСС, докато в пълния стенографски протокол е посочено, че отсъстват трима от членовете на съвета и броят на гласувалите е следвало да бъде 21. От представеното по делото заверено копие от пълния стенографски протокол е видно, че при откриване на заседанието на ВСС, проведено на 15 май 2014 г. са отсъствали трима от членовете на ВСС, а при приемане на оспореното решение са присъствали и гласували 19 члена на ВСС. Съдът счита, че в случая гласуването е проведено при наличие на кворум, съгласно изискванията на чл. 34, ал. 1 и 2 от ЗСВ, при присъствие на повече от половината от членовете му. Решението, предмет на жалбата е взето в законен състав, присъствали са 19 от общо 25 членове на ВСС. Оспореното решение по т. 50 и т. 51 от Протокол № 20/15.05.2014 г. на Висшия съдебен съвет е издадено от компетентен орган. Административната процедура е реализирана точно и в предвидения обем. Актът на Висшия съдебен съвет е в изискуемата форма с надлежни мотиви по всички значими обстоятелства. По делото не са направени искания за разноски. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение