Решение № 13195 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7211/2017 г.

Решение № 13195 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7211/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. С. А., гражданин на Ирак, срещу Решение № 3334 от 16.05.2017 г., постановено по адм. дело № 3757/2017 г. от Административен съд С.-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), в съдебно заседание чрез процесуалният си представител юрк. Славова, изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Прилага писмени доказателства: справка вх. № МД-1183/13.10.2017 г., относно Р. И. - актуално положение и актуална обстановка в гр. С.; справка с вх. № МД-1175/11.10.2017 г., относно Р. И. - информация за лагерите за бежанци и вътрешно разселени лица на територията на Ирак; справка вх. № МД-1138/9.10.2017 г., относно Р. И. - актуално положение в Ирак, състояние на сигурността в И. К. и по конкретно в град А.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. С. А., гражданин на Ирак, срещу Решение № 7629 от 31.03.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай, видно от представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Видно от самите изявления на жалбоподателя освен общото положение в страната му на произход и икономически причини, чужденецът не посочва други такива, които да са го принудили да напусне Ирак, като в този смисъл те са извън приложното поле на ЗУБ. Твърденията на жалбоподателя не съдържат информация за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход С. С. А. да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е налице риск от такова преследване. Посочените обстоятелства не позволяват да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ. Не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Ирак поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват категорични доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора поради насилие, възникващо от ситуации, като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведените интервюта пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Спрямо него не съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Следва да бъде отбелязано и това, че съгласно "пълзяща скала" посочена в т. 39 на Тълкувателното решение на съда в Люксембург, която е от съществено значение при оценяването на молба за субсидиарна закрила, в колкото по-голяма степен чужденеца съумее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него, която се изисква за търсенето на субсидиарна закрила. Не може да се приеме, че той е лице, което може да търси субсидиарна закрила. Съгласно решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 на СЕС, за да бъде предоставена субсидиарна закрила на едно лице, на основание чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС, респ. чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Такова установяване по отношение на кандидата не е налично, а опасностите на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Ирак той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Съответно такива доказателства по делото не са представени. На следващо място, видно от текста на посоченото решение е, че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В тази връзка от анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на СЕО и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Ирак, съдържаща се в следните справки: справка вх. № МД-1183 от 13.10.2017 г., относно Р. И. - актуално положение и актуална обстановка в гр. С.; справка с вх. № МД-1175 от 11.10.2017 г., относно Р. И. - информация за лагерите за бежанци и вътрешно - разселени лица на територията на Ирак; справка вх. № МД-1138 от 9.10.2017 г., относно Р. И. - актуално положение в Ирак, състояние на сигурността в И. К. и по конкретно в град А., както и справка вх. № МД-463 от 13.04.2017 г. представена в производството пред първостепенният съд от дирекция "Международна дейност" на ДАБ, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. От тях се установява, че не е налице вътрешен въоръжен конфликт на територията на цялата страна и конкретно в И. К. Съществуващото насилие на места не е безогледно, чужденецът може да се ползва от вътрешна закрила от държавата си на произход на части от територията, на които ситуацията е относително стабилна. Видно от посочените справки е, че има възможност за вътрешно разселване в И. К., с оглед на етническата му принадлежност - кюрд, както и поради твърдяното в интервютата, че родителите му, деветте му сестри и брат му живеят добре в бежански лагер в гр. Д., и че ако се наложи би живял там, поради което не може да се направи извод, че степента на насилие в страната е масово и безогледно. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила и това правилно е преценено от административния съд. В тази връзка в обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин чужденеца да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на кандидата за статут. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. По изложените съображения решението на Административен съд С.-град като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,