Решение № 4894 от 13.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2275/2025 г.

Производството е по реда чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на АЕЦ Козлодуй ЕАД, приподписана от главен юрисконсулт В. Гетов, против решение 137 от 06.02.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-1127/2024 г. С него е отменено като незаконосъобразно решение D39380217/26.11.2024 г. на член на Съвета на директорите на АЕЦ Козлодуй ЕАД, съгласно заповед ВЗ- 295/26.11.2024 г. на изпълнителен директор на АЕЦ Козлодуй ЕАД, за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Доставка на два броя електробуси, открита с решение F486106/11.03.2024 г. на възложителя; преписката е върната на възложителя за продължаване на процедурата от етап последното законосъобразно действие, съобразно изложените в решението мотиви; възложено е на АЕЦ Козлодуй ЕАД да заплати на Чериът Моторс АД направените в производството пред КЗК разноски; оставено е без уважение искането на АЕЦ Козлодуй ЕАД за възлагане на направените в производството разноски. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 ЗОП. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и решаване на делото по същество. Претендира присъждане на направените разноски за производството пред ВАС. В съдебно заседание касаторът се представлява от старши юрисконсулт Р. Тошев, който поддържа подадената касационна жалба и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Чериът Моторс АД оспорва касационната жалба чрез упълномощените адвокати А. Кръстев и Е. Хайриева, които в проведеното съдебно заседание и в представена писмена защита излагат подробни съображения за правилността на постановеното от КЗК решение. Молят същото да бъде оставено в сила и да им бъдат присъдени разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че КЗК правилно е приела, че доводът на възложителя за отпаднала необходимост от провеждане на обществената поръчка поради нуждата от изграждане на нова по-мощна зарядна станция, не представлява надлежен мотив, обосноваващ това обстоятелство. Споделя изводите на органа по преразглеждането, че в случая не е налице нововъзникнало обстоятелство, което да обосновава отпаднала необходимост от провеждане на поръчката. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока, установен в чл. 216, ал.1 ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано във връзка с оспорване от Чериът Моторс АД срещу решение D39380217/26.11.2024 г. на член на Съвета на директорите на АЕЦ Козлодуй ЕАД, съгласно заповед ВЗ-295/26.11.2024 г. на изпълнителен директор на АЕЦ Козлодуй ЕАД, за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: ,Доставка на два броя електробуси, открита с решение F486106/11.03.2024 г. на възложителя. С обжалваното в настоящото производство решение на Комисията за защита на конкуренцията оспореният акт е отменен и преписката е върната на възложителя за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие. За да постанови този резултат КЗК е приела, че не са налице предпоставките за прекратяване на процедурата, предвидени в чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗООП, тъй като по преписката не са представени данни, от които да следва, че е налице отпадане на необходимостта от провеждане на процедурата, както и отпадане на необходимостта от ползване на двата електробуса, при това след като е извършено класиране на участниците и е определен изпълнител. Според Комисията в случая не е установено наличие на нововъзникнало обстоятелство, защото към момента на откриване на процедурата, а и след това - видно от разясненията, възложителят разполага с необходимата по мощност зарядна станция. Същевременно обстоятелството, че предвижда изграждане на нова по-мощна зарядна станция не е обвързано с мотив, че зареждането на двата електробуса е невъзможно с наличната мощност. Като неотносими са преценени мотивите на възложителя, основани на необходимостта от бъдещо изграждане на зареждаща станция 530 kW, след като от дадените по процедурата разяснения се установява, че възложителят разполага със зарядна станция от 180 kW, на която могат да се зареждат двата автобуса, предмет на настоящата обществена поръчка. Изложени са подробни съображения за това, че е недопустимо в резултат на лошо административно планиране да се поставя под заплаха на принципът на правовата държава, функциониращ като основно изискване за законност при издаване на всички индивидуални административни актове, засягащи права и интереси на адресатите си. Обжалваното решение е валидно допустимо и правилно. Според чл. 110, ал. 1, т. 8, предл. второ ЗОП възложителят прекратява процедурата с мотивирано решение, когато отпадне необходимостта от възлагане на договора в резултат на съществена промяна в обстоятелствата. За законосъобразното прилагане на цитираната разпоредба е необходимо да са налице и двете кумулативни предпоставки - да е отпаднала необходимостта от възлагане на договора и това да се дължи на съществена промяна в обстоятелствата, т. е. последните да са различни от тези при откриване на процедурата. От данните по преписката не се установяват изискуемите предпоставки, тъй като в разяснение с peг. 1459/22.04.2024 г. и разяснение с peг. 1581/02.05.2024 г. възложителят е потвърдил, че разполага със зарядна станция с необходимата мощност за зареждане в определеното по ТЗ 22.АЕП.464/2 време на зареждане и с изходяща мощност от 180 kW, а в случай на приложимост един електробус би могъл да зарежда на бавен заряд на станция с мощност от 22 kW. Изложеното опровергава твърдението в касационната жалба, че наличните зарядни станции на площадката на АЕЦ Козлодуй ЕАД са с недостатъчна мощност и че е необходимо изграждането на нова разпределителна уредба и допълнителни станции с обща мощност от 540 kW, за да бъде обезпечено зареждането на електрическите превозни средства. Изложеното дава основание да се приеме, че дори и при липса на изградена модулна система със зарядни мощности от 540 kW към момента на доставката, електробусите могат да бъдат зареждани с наличната инфраструктура посредством бавния заряд с мощност 22 kW. Без правно значение са възраженията на касатора, че е собственик на 42 броя електрически превозни средства, ползвател е на 1 брой Plug-in Hybrid и наличната зарядна станция не е достатъчна включително за тях. Дори да се приеме, че изградената инфраструктура се използва за зареждане на вече налични превозни средства, това не означава, че не е налице възможност за зареждане на двата електробуса - предмет на обществената поръчка. Не могат да бъдат споделени доводите на касационния жалбоподател, че решение D39380217/26.11.2024 г. е мотивирано, като фактическите му констатации и обстоятелства релевират към чл. 110, ал.1, т. 8 ЗОП и обосновават отпаднала необходимостта от доставка на двата електробуса. Съдът споделя становището на КЗК, че за да отпадне необходимостта от процедурата по ЗОП, следва съответната потребност да е удовлетворена чрез друг способ/източник или изобщо да не съществува вече такава потребност. В случая не се твърди, а и не се установява, че възложителят вече е получил двата електробуса по алтернативен начин /например в резултат на друга успешно приключила процедура, чрез която вече е осигурена доставката/, нито се констатира, че вече не е налице необходимост от доставка на процесните електробуси поради настъпили съществени промени или реализирани алтернативни решения. Напротив потребността от нови електробуси ясно е обоснована с описаната в Техническо задание 22.АЕЦ.Т3.464/02 цел, а именно поетапна подмяна на съществуващия автопарк, както и подпомагане изпълнението на индивидуалните годишни цели за постигане на енергийни спестявания в съответствие с изискванията на чл. 14, ал.4 от Закон за енергийната ефективност /ЗЕЕ/, и съгласно политиката на Дружеството по отношение на енергийната ефективност /т. 1.1.1. от заданието/. За законосъобразното прилагане на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП е необходимо новонастъпилите обстоятелства да са такива, които възложителят не би могъл да предвиди. В конкретния случай такива не са налице, защото към датата на обявяване на обществената поръчка възложителят е разполагал с възможността да предвиди и съобрази всички изисквания, свързани с инсталирането на зарядната станция или цялостното изграждане на модулната система със зарядни мощности. С оглед факта, че възложителят е разполагал с необходимата зарядна станция още преди стартирането на процедурата, той е бил в състояние да оцени точно колко време ще бъде необходимо за инсталирането и въвеждането й в експлоатация. Координацията на времето, необходимо за изграждане на зарядната инфраструктура и датата на доставката на електробусите е въпрос на своевременно планиране, което е следвало да бъде направено преди откриване на процесната обществена поръчка. Липсата на такова своевременно планиране не може да бъде оправдано от отношенията между АЕЦ Козлодуй ЕАД и едноличният собственик на капитала му Български Енергиен Холдинг ЕАД /БЕХ ЕАД/, независимо че същите са регламентирани в устава на възложителя. Поради това КЗК правилно е приела, че субект на развилото се производство по ЗОП не е БЕХ ЕАД, а АЕЦ Козлодуй и последният дължи законосъобразното поведение в рамките на специалния закон. Задължителната съгласувателната процедура с БЕХ ЕАД за стартиране на процедури за възлагане на обществени поръчки на стойност над 500 000 лв. без ДДС, каквато в настоящия случай се явява процедурата за нови мощности за зареждане, не може да бъде съществена промяна на обстоятелствата по възлагане на процесната обществената поръчка във връзка с разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП. Планирането и провеждането на обществените поръчки е задължение на възложителите, като те следва да предприемат своевременно всички необходими действия за законосъобразното им провеждане, съответно предвидимите обстоятелства не могат да доведат до съществена промяна в обстоятелствата. В конкретния случай доброто планиране на възлагателните процедури изисква предвиждане включително на възможността АЕЦ Козлодуй ЕАД да не получи предварително съгласие от едноличния собственик на капитала за провеждането на част от тях. Неоснователно касационният жалбоподател твърди, че КЗК е абсолютизирала необходимостта от конкретика относно излагане на мотиви за прекратяване на обявената от възложителя процедура и използвайки това свое разширително разбиране, в отклонение от съдържанието на чл. 110, ал. 1, т. 8 от ЗОП, е установила, че не се сочат конкретни факти, водещи до извод за отпаднала необходимост. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП въвежда императивното изискване когато възложителите прекратяват процедура по възлагане на обществена поръчка на някое от изчерпателно посочените основания, да изложат мотиви, като това изискване безспорно кореспондира с общия принцип за мотивираност на административните актове по чл. 59 АПК. Обосновано в тази връзка КЗК е счела, че решението на възложителя за прекратяване на процедурата не е надлежно мотивирано поради това, че не са представени данни за отпаднала необходимост от провеждане на процедурата, както и за отпадане на необходимостта от ползване на двата електробуса. Безспорно в мотивите на възложителя за прилагане на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП липсва яснота относно съществуващо положение със зарядната станция, която е била определена за ползване от двата електробуса и която е била предмет на разясненията от 22.04.2024 г. и 02.05.2024 г. Без правно значение са доводите на касатора, че към датата на изграждане на модулна система със зарядни мощности ще е изтекъл гаранционният срок на електробусите. Този гаранционен срок е бил заложен от самия възложител, в т. 6 от Техническото задание по процедурата, съответно още при обявяване на обществената поръчка е разполагал с възможността да планира по адекватен начин изграждането на модулната система със зарядни мощности, така че същата да бъде функционираща към момента на доставка на електробусите. Както беше посочено по-горе задължение на възложителя е своевременното планиране и провеждане на обществените поръчки, следователно именно той трябва да оцени дали предвидените срокове за доставка и монтаж на необходимото му оборудване и тези за доставка на превозните средства са реалистични и съвместими помежду си още преди да стартира процедурата. По всички изложено по-горе съображения и по мотивите, изложени в решението на Комисията, към които настоящата инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски се оставя без уважение. Независимо от изхода на спора и разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 216, ал. 6 ЗОП, неоснователно се явява искането на ответника за присъждане на разноски. Същите не са доказани по основание и не следва да се присъждат. По делото липсва приложен договор за правна защита и съдействие, независимо че по преписката на КЗК е представено пълномощно, а на л. 21 и 22 - доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл. 36, ал. 2, изр. първо ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Следователно договарянето на претендираното адвокатско възнаграждение не е доказано по делото, което препятства проверката относно съвпадението между договорена и заплатена сума на възнаграждението. За целите на настоящото производство, представените пълномощно и платежните документи, не могат да се приемат като договор по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК във вр. с чл. 216, ал. 7 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение