Решение № 8610 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14470/2017 г.

Решение № 8610 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14470/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Болярово, чрез пълномощника му адвокат Христов, срещу Решение № 5985 от 24.10.2017 г., постановено по адм. дело № 3122/2017 г. по описа на Административен съд София град. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна – изпълнителният директор на Агенция за социално подпомагане редовно призован не се представлява по делото и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София град се е развило по жалбата на кмета на община Болярово срещу Заповед № РД-01-0138 от 07.02.2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП), с която "на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, във връзка с постъпил комплект иницииращи документи съдържащ: предложение от директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Ямбол, изх. № 30-8010/24.01.2017 г. и във връзка с чл. 52 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2017 г. " е отказано откриване на социална услуга в общността – резидентен тип "Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с физически увреждания" с посочен адрес в с. Мамарчево, община Болярово, област Ямбол. От фактическа страна отказът е мотивиран с приетото, че откриването на нови социални услуги не е финансово обезпечено, съгласно приложение № 7 към чл. 52 от Закона за държавния бюджет (ЗДБ) за 2017 г. Представена е по делото преписката по издаване на акта. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и относимия материален закон. Решението е валидно и допустимо но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Правилно е прието в обжалваното решение, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Тази компетентност произтича обаче не от посочената в административния акт и възприета от съда разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане, съгласно която изпълнителният директор на агенцията издава индивидуални административни актове в рамките на своята компетентност, а от разпоредбата на чл. 36в, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), според която, по предложение на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане изпълнителният директор на АСП разрешава откриване на социалните услуги, когато са делегирани от държавата дейности. Неправилно е прието от съда, че оспорената пред него заповед отговаря на законовите изисквания за мотивиране на административния акт. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК въвежда задължение в административния акт да бъдат изложени фактическите и правни основания, които обуславят издаването му. В случая формалното посочване на разпоредбата на чл. 52 от ЗДБ за 2017 г. (отм.); , и направен извод за липса на финансово обезпечаване не отговаря на законовите критерии. Съгласно разпоредба на чл. 36в, ал. 1, т. 1 от ППЗСП изпълнителният директор на АСП по предложение на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане разрешава откриване на социалните услуги, когато са делегирани от държавата дейности и отговарят на стандартите и критериите за социални услуги. Оспорената пред съда заповед е издадена по искане на директора на РДСП Ямбол, като от съдържанието и не става ясно на кои стандарти и/или критерии за социални услуги то не отговаря. Стандарти и критерии за социалните услуги в общността относно местоположението на материалната база са определени в чл. 40е ППЗСП, за хранене, здравни грижи, образователни услуги и информация, за организация на свободното време и личните контакти и за специализиран и обслужващ персонал в чл. 41 от същия правилник. В заповедта на изпълнителния директор на АСП няма изложение на кои законови стандарти и критерии отправеното до него предложение не отговаря. Приложение № 7 към чл. 52 ЗДБ за 2017 г. (отм.); , на която разпоредба то единствено се основава не съдържа нито стандарти, нито критерии, а единствено определя стойностните показатели на общините за делегираните от държавата дейности. Мотиви към административния акт не могат да се изведат и от предхождащото го становище на зам. изпълнителен директор на АСП и последвалото го решение на министъра на труда и социалната политика при обжалваното му по административен ред. В тях отново липсва каквато и да преценка на стандарти и критерии, относими към отправеното искане, на която да се основава неоснователността му, като отново невъзможността за откриване на социалната услуга се основава на Приложение № 7 към чл. 52 ЗДБ за 2017 г. (отм.); , както и на Решение № 304 от 26.04.2016 г. на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2017 г. в становището и конкретно на т. 13 от него в решението на министъра. Ако и посоченото решение да определя стандарти и критерии, какво е несъответствието с тях на отправеното искане, по което е постановена обжалваната заповед е напълно неясно. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. Липсата на изложение на конкретни фактически и правни основания в случая основава незаконосъобразност на оспорената пред съда заповед и налага отмяната и. Предвид гореизложеното обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени Заповед № РД-01-0138 от 7.02.2017 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, а преписката да се изпрати на административния орган за произнасяне по подаденото до него искане при спазване на дадените в решението на настоящата инстанция указания по тълкуването и приложението на закона, в 14-дневен срок от влизане на решението в сила. С оглед изхода на делото следва на касационният жалбоподател да се присъдят сторените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 400 лева, заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0000058294 от 15.06.2017 г. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение