Решение № 6959 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2517/2017 г.

Решение № 6959 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2517/2017 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община С., против решение № 165 от 19.12.2016 г., постановено по адм. дело № 223/2015 г. на Административен съд Я. С него е отхвърлена жалбата на касатора против уведомително писмо изх. № 01-0800/7463 от 29.10.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационните жалби се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспореното уведомително писмо. Ответникът - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", с представена писмена молба, оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 165 от 19.12.2016 г., постановено по адм. дело № 223/2015 г. на Административен съд Я., е отхвърлена жалбата на кмета на община С. против уведомително писмо изх. № 01-0800/7463 от 29.10.2015 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ). С този административен акт е наложена финансова корекция по пропорционален метод в размер на 10 % от сумата на разходите, заявени за възстановяване към Разплащателната агенция на ДФЗ по договор № 28/322/00203 от 12.10.2010 г. между ДФЗ и О. С. за предоставяне на финансова помощ по мярка 322 "Обновяване и развитие на населените места" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) относно обществена поръчка с предмет: Изпълнение на строително-монтажни работи с предмет "Реконструкция и благоустрояване на паркове в гр. С. за обекти: 1. Обособена позиция 1 "Реконструкция и възстановяване на "Южен парк" УПИ I-1780" и 2. Обособена позиция 2 "Реконструкция и благоустрояване на парк "Младост" УПИ - 1822", за установени нарушения при обявяване и провеждане на обществената поръчка. За да отхвърли жалбата срещу посоченото уведомително писмо първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма, при спазване на процедурата визирана в закона, като не са били налице противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона. Административният съд е разгледал подробно описаните в уведомителното писмо четири групи нарушения при обявяване и провеждане на обществената поръчка. Обсъдил е подробно всяко от нарушенията от фактическа и правна страна, както и възраженията на жалбоподателя срещу всяко от тях. Въз основа на това е приел, че са допуснати всички нарушения по уведомителното писмо, изразяващи се в неспазване разпоредбите на чл. 25, чл. 51, ал. 1, т. 2, чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 72, ал. 1, т. 4 и чл. 70 от ЗОП. Първоинстанционният съд е счел, че нарушенията действително попадат в категорията типови нарушения, посочени в т. 8, т. 16 и т. 20 от Приложение към чл. 6, ал. 1 от Методология за определяне на финансови корекции, които се прилагат спрямо разходите, свързани с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните инструменти на ЕС, ЕЗФРСР и ЕФР, приета с ПМС № 134 от 05.07.2010 г., в редакцията й от 9.12.2014 г. Затова е приел, че законосъобразно с уведомителното писмо е наложена и финансовата корекция по пропорционален метод в размер на 10 % от сумата на разходите, заявени за възстановяване към Разплащателната агенция на ДФЗ. Обжалваното решение е правилно. Административният съд е извършил задълбочен анализ на доказателствения материал, съдържащ се в 14 тома от делото. Обсъдил е извършените действия от възложителя и от помощната комисия по чл. 34 от ЗОП (отм.), издадените от тях актове в процедурата по обявяване и провеждане на процесната обществена поръчка. Съдът е посочил също и приложимото материално право. Анализирал е и основанията за налагане на финансовата корекция, разпоредена с оспореното пред административния съд уведомително писмо. Въз основа на това е формирал обосновани изводи за допуснати всички нарушения, посочения в уведомителното писмо. Изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло и от настоящия касационен състав, поради което е безпредметно те да се приповтарят. В касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания срещу обжалваното решение. Иска се единствено касационната инстанция да извърши проверка на атакувания съдебен акт, без да се сочат конкретни основания за неговата незаконосъобразност. Според разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. Тъй като в случая такива не са конкретно посочени, касационната инстанция следва да извърши само следващата се според чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон. При извършената такава проверка настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответства на материалния закон. Неоснователно е оплакването за необоснованост на обжалваното решение в частта му за разноските. Действително в решението неправилно е посочен чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вместо приложимата към него момент разпоредба на чл. 8, ал. 3 от същата наредба. Но това не се отразява на обжалваното решение, тъй като присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение са в размер на 500 лв. Това е размерът, който се е следвал според приложимата към него момент разпоредба на чл. 8, ал. 3 от наредбата, а не според посочения чл. 8, ал. 2, т. 3 от наредбата. Размерът на разноските е правилно определен, поради което обжалваното решение не е незаконосъобразно и в тази му част. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от пороци. Затова то следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК община С. следва да заплати на Д. фонд "Земеделие" разноски по делото - 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК, изм., обн. в ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г., във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,