Решение № 3166 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10265/2011 г.

Решение № 3166 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10265/2011 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1626 от 1.07.2011 г., постановено по адм. д. № 70/11 г. Варненският административен съд, първо адм. отд., IV-ти състав, е отменил ревизионен акт № 031001503/16.08.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 833/16.12.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, с който на "Стоянов 06" - ЕООД - с. Игнатиево, обл. Варна, са определени задължения за ДДС за данъчни периоди 05 и 07 на 2007 г., м. 10 и 11 на 2008 г., м. 01,04,05,06,07 и 08 на 2009 г. общо в размер на 465 540,49 лв. и лихви в общ размер на 65 992,05 лв. и корпоративен данък за 2008 г. Съдът е осъдил Д "ОУИ" - гр. Варна да заплати а "Стоянов 06" - ЕООД разноски по делото в размер на 4 942,69 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Светослав Асенов Аврамов в качеството на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и постанови друго такова по съществото на спора. Претендира се присъждане на разноски. Ответното по касационната жалба дружество "Стоянов 06" - ЕООД чрез своя процесуален представител взема становище. за неоснователност на касационната жалба. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският административен съд е отменил ревизионен акт № 031001503/16.08.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 833/16.12.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, с който на "Стоянов 06" - ЕООД - с. Игнатиево, обл. Варна, са определени задължения за ДДС за данъчни периоди 05 и 07 на 2007 г., м. 10 и 11 на 2008 г., м. 01, 04, 05, 06, 07 и 08 на 2009 г. общо в размер на 465 540,49 лв. и лихви в общ размер на 65 992,05 лв. и корпоративен данък за 2008 г. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по отделни доставчици. Първоинстанционният съд е описал подробно и събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-счетоводна и техническа експертизи. След като е дал тълкуване на правните институти, относими към правния спор - право на данъчен кредит, данъчно събитие, облагаема доставка, в това число и при извършване на услуги, и прочие, административният съд е пристъпил към обсъждане на доводите на жалбоподателя за пороците на обжалвания РА в отделните му части. Така по отношение на доставките на "Флаундърс 77" - ЕООД са изложени мотиви, че жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест, е ангажирал безспорни доказателства за установяване на доставките. Представеният писмен договор, по силата на който изпълнението на строително-монтажните работи е възложено на "Цветотрейд" - ЕООД Ботевград, издадените въз основа на него фактури и приемо-предавателни протоколи, извършените разплащания, изводът на органа, че данъкът е платен от доставчика, налагат изводът за реалност на доставката и ревизионният акт се явява незаконосъобразен в тази си част. За непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Билдинг експрес 2007" - ЕООД - гр. София, също са направени изводи, че ревизираното лице е ангажирало безспорни доказателства за установяване на доставките по отделните фактури. Посочено е, че от счетоводството на жалбоподателя се установява, че фактурите са отразени и по тях е налице плащане, а данъкът е начислен като задължение към бюджета; обектите са изградени и въведени в експлоатация, като стойността на извършените СМР съответства на стойностите, посочени в приемо - предавателните протоколи и фактурите. Изложени са мотиви, че жалбоподателят е бил изпълнител на обектите, като от своя страна е възложил извършването на СМР на "Билдинг експрес 2007" - ЕООД, както и че от приемо-предавателните протоколи се установява поетапното извършване и приемане на СМР от жалбоподателя и предаване от негова страна на възложителите. На база на това е направен краен извод, че органът по приходите неправилно е определил задължения за ДДС върху процесните фактури. По отношение на доставките по фактури на "Бояна" - ЕООД - с. Тутраканци, обл. Варна е прието, че от представените доказателства се установява, че стоките са били налични у доставчика, което води на извод за материална обезпеченост и незаконосъобразност на РА в тази му част. По аналогични мотиви административният съд е отменил ревизионния акт в частта му за определени задължения по фактурите на "Фани трейд" - ЕООД - гр. София и "Тотал плюс 1" - ЕООД - гр. София. Решаващият съд е приел, че жалбоподателят е доказал реалността на доставките и по фактурите на "Импулс БГ" - ЕООД - гр. София. В тази насока са изложени мотиви, че представените трудови договори и договори за наем на превозно средство установяват, че доставчикът е разполагал с кадрова и техническа обезпеченост да извърши възложените му с договора от 6.04.2009 г. СМР, за които сочат и свидетелските показания, както и предаването им на възложителя Община - Суворово. По отношение на определените с РА задължения по ЗКПО за 2008 г. съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че доставките по процесните фактури са реално извършени, от което следва да бъде направен извод за документална обоснованост на счетоводното отразяване, включително и на разхода, поради което неправилно са определени задължения за корпоративен данък в размер на 30 199,95 лв. Съобразно направените разноски при условията на чл. 161, ал. 1 от ДОПК първоинстанционният съд е осъдил Д "ОУИ" - гр. Варна да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 4 942,69 лв. Решението на Варненския административен съд е не правилно и незаконосъобразно. Основните оплаквания, които се развиват в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че мотивите на съда се изразяват в изнасяне на фактическата обстановка, цитиране на материално-правни норми от ЗДДС и лаконично посочване на доказателства, въз основа на които се прави извод за реалност на извършените доставки. Твърди се още, че липсва произнасяне по мотивите на органа по приходите, въз основа на които е отказано признаване на право на данъчен кредит, както и обсъждане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. На отделен ред се излагат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения по приемането на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза. Развити са и аргументи за необоснованост на съдебния акт по отделни доставчици. Направените оплаквания са основателни. От данните по делото е видно, че основният мотив на органа по приходите за приложени на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, респективно за преобразуване на финансовия резултат на дружеството, е това, че предвид на ненамиране на представител на доставчика на деклариран данъчен адрес и/или непредставяне на доказателства във връзка с доставките в определения от органа по приходите срок, са направени констатации за липса на реални доставки. В тази връзка от страна на първоинстанционния съд правилно е формулиран и основният спорен въпрос - дали са налице реални доставки по процесните фактури. В тази насока обаче административният съд се е задоволил да възпроизведе накратко фактическа обстановка по ревизионния акт/ и то без да се изложат констатациите на органа по приходите за липса на реални предпоставки/, посочване на относимите към спора разпоредби от ЗДДС, посочване, че в тежест на ревизираното лице е до докаже реалност на извършените доставки, било то прехвърляне на собственост върху стоки или извършване на СМР, както и накратко описание на доказателства, въз основа на които съдът приема, че е доказана реалност на доставките. В решението липсват мотиви относно констатациите на органа по приходите за липса на реални доставки, както и обсъждане на доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство, въз основа на които са направени тези констатации. Не е налице и обсъждане на възраженията на представителя на приходната администрация относно констатациите на вещите лица по двете експертизи. Отделен е и въпросът, че вещите лица са се произнесли по въпроса, които на практика не са били спорни между страните /като например, че СМР са предадени от дружеството на възложителите/, а в същото време са останали неизяснени редица въпроси, относими към спора. Необсъждането и липсата на мотиви по основните констатации на РА за непризнаване на право на данъчен кредит, съответно за преобразуване на финансовия резултат на дружеството, съставлява нарушение на нормата на чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, която задължава съда да изложи към решението си мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните и преценка на доказателства. Липсата на мотиви лишава настоящата инстанция от възможността да извърши контрол при условията на чл. 218 от АПК за правилността на първоинстанционното решение. Допуснатото нарушение обуславя необходимостта от отмяна на обжалваното съдебно решение и при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат обсъдени всички събрани по него доказателства, в това число и тези в хода на ревизионното производство, както и да бъдат изложени мотиви въз основа на тях до какви изводи се стига. При условията на чл. 294, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските по водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,