Решение № 7981 от 19.7.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Дирекция Инспекция по труда Варна и Е. Тонкова, от гр. Варна против решение 1173/04.10.2022 г. по адм. дело 1923/2021 г. на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 118, ал.1 и чл. 128, т.1 от Кодекса на труда (КТ), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационните жалби - Икономически университет Варна, чрез юрисконсулт В. Колева изразява становище за неоснователност на същите. Представя подробни писмени бележки, с които моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационните жалби Е. Граматикова, от гр. Варна, в писмен отговор, изразява становище за основателност на същите. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са основнателни. С решение 1173/04.10.2022 г. по адм. дело 1923/2021 г. Административен съд Варна е отменил принудителни административни мерки, обективирани в протокол ПР2122085/29.07.2021г. на началник отдел БТКД и главен инспектор на Дирекция Инспекция по труда Варна. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е възпрепятствало проверката на законосъобразността на акта във връзка с точното прилагане на материалноправните разпоредби и съответствието с целта на закона. Решението е неправилно. С издадените предписания контролните органи на Дирекция Инспекция по труда Варна са издали принудителни административни мерки, съгласно които са задължили Икономическия университет Варна в разчетно-платежните си ведомости за периода м. октомври 2019 г. м. юни 2021 г. да начисли на Е. Граматикова на длъжност главен асистент, висше училище трудово възнаграждение съобразно уговореното с допълнително споразумение от 16.01.2019 г., съгласно чл. 128, т.1 от КТ във връзка с чл. 118, ал.1 КТ и на Е. Тонкова на длъжност доцент, висше училище за същия период трудово възнаграждение съобразно уговореното с допълнително споразумение от 16.01.2019 г. съгласно чл. 128, т.1 от КТ във връзка с чл. 118, ал.1 КТ. Принудителните административни мерки са издадени на основание чл. 404, ал.1, т.1, т.10 и т.12 КТ и чл. 78, ал.1, т.1 ЗНЗ. Потвърдени са в рамките на осъществения административен контрол с решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. Дадените задължителни предписания са предхождани и от други такива, свързани с констатирани нарушения на трудовото законодателство от същия работодател. Представените по делото допълнителни споразумения, подписани от доц. Тонкова предвиждат основна работна заплата, считано от 01.09.2018 г. в размер на 2035 лева, допълнително трудово възнаграждение за научно образователна степен доктор 510 лева, допълнително трудово възнаграждение, допълнително натоварване преподаватели 40 лева, за ТПСО в размер на 1,6 за всяка година действителен трудов стаж. С допълнително споразумение заповед РД-17-55/16.01.2019 г., подписано от доц. Тонкова, считано от 01.01.2019 г. е определена основна работна заплата 2035 лева, допълнително трудово възнаграждение за научно образователна степен доктор 560 лева, допълнително натоварване преподаватели 40 лева, за ТПСО в размер на 1,6 за всяка година действителен трудов стаж. Последващите заповеди за промяна на възнаграждението и изготвените въз основа на тях допълнителни споразумения са останали неподписани от доц. Тонкова. Аналогични са документите и за главен асистент Граматикова като последното подписано от нея допълнително споразумение касае периода считано от 01.01.2019 г. Последвалите го допълнителни споразумения са останали неподписани. По делото е приета съдебно счетоводна експертиза, която е установила, че начислените за доц. д-р Е. Тонкова и гл.ас.д-р Е. Граматикова месечни трудови възнаграждения за периода м. октомври 2019 г. м. юни 2021 г. съответстват на трудовите възнаграждения съгласно справките-прогнози, сведенията за отчетната натовареност и индивидуалните отчети на преподавателите за съответната учебна година. Вещото лице е отбелязало, че за периода след 01.10.2019 г. начислени и изплатени трудови възнаграждения отговарят на предложените за подписване, но неподписани допълнителни споразумения. Разликите между начисленото и изплатено по месеци трудови възнаграждение за доц. Тонкова възлизат на сумата от 7651,96 лева, а за гл.ас. Граматикова на 5875,50 лева. Съгласно чл. 404, ал.1 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки. За да отмени оспорените принудителни административни мерки, административният съд е изложил взаимноизключващи се правни изводи в своите мотиви. Правилно е приел, че нормата на чл. 404, ал.3 КТ допуска отстраняване на нарушение на трудовото законодателство по искане на работника и служителя единствено като временна мярка до предявяването на иск пред съда. Съгласно чл. 360, ал.1 КТ трудовите спорове са подсъдни на общите съдилища и Дирекция Инспекция по труда няма юрисдикционни функции. Наред с това съдът е посочил, че са останали неизяснени обстоятелства свързани с трудовите функции на засегнатите лица, добросъвестното изпълнение на трудовите им задължения, останало е неизяснено дали процесните неполучени суми са за основна работна заплата или представляват по своята същност брутно трудово възнаграждение, не е бил изяснен начина на формиране на допълнителното трудово възнаграждение, не е бил изяснен размерът на щатната работна заплата, както и задължението на работодателя към засегнатите лица, не са били изяснени способите на формиране на основните трудови възнаграждения съгласно вътрешната уредба и организацията за изплащането им. Част от така поставените въпроси сочат неточна преценка на фактите и са в пряка причинна връзка с необоснования отказ на съда да кредитира изцяло приобщените в съдебното производство съдебно икономически експертизи. Оценката на визираните като неизяснени обстоятелства предполага решаването на правен спор, за който както беше отбелязано по-горе административният съд законосъобразно е посочил, че не е сред правомощията на Дирекция Инспекция по труда. С оспорените предписания контролните органи на Дирекция Инспекция по труда са установили, че с изплащането в периода м. октомври 2019 г. м. юни 2021 г. на Е. Тонкова и Е. Граматикова трудови възнаграждения в по-нисък от уговорения размер съгласно допълнително споразумение от 16.01.2019 г. работодателят Икономически университет Варна е допуснал нарушение на трудовото законодателство чл. 118, ал.1 във връзка с чл. 128, т.1 и т.2 КТ. Съгласно чл. 118, ал.1 КТ страните по трудовото правоотношение не могат да променят едностранно неговото съдържание, освен в случаите и по реда, установени в закона. Разпоредбата на чл. 119 КТ гласи, че трудовото правоотношение може да се изменя с писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. Едностранната неизменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение означава недопустимост едностранно да се променя уговореното между страните негово съдържание досежно характера на работата, мястото на работа, срока на трудовия договор, трудовите възнаграждения или други условия, които страните биха могли да уговорят в трудовия договор. Допустими и възможни изключения имат своята уредба само в закон и всеки един спорен въпрос във връзка с тях предполага наличието на трудов спор, който не би могъл да бъде разрешаван от контролните органи на Дирекция Инспекция по труда. Законосъобразно в случая едностранното изменение в размера на уговореното трудово възнаграждение е санкционирано като нарушение на трудовото законодателство по смисъла на чл. 128, т.1 и т.2 вр. с чл. 118, ал.1 КТ. По изложените съображения, атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно. Делото е изяснено от фактическа страна и отчитайки, че органите на ДирекцияИнспекция по труда Варна са действали в рамките на своята материална компетентност, издали са оспорените предписания в предвидената форма за валидност, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона жалбата на Икономически университет Варна срещу тях следва да бъде отхвърлена като неоснователна. В тежест на Икономически университет Варна следва да бъдат поставени заявените без списък за разноски суми от 340,00 лева (депозит ВЛ в първоинстанционното производство) за Е. Граматикова; 410,00 лева (депозит за ВЛ в първоинстанционното производство и ДТ за касационна жалба) за Е. Тонкова; 270,00 лева (ДТ за касационна жалба и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции) за Дирекция Инспекция по труда Варна. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение