Решение № 473 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6137/2007 г.

Решение № 473 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6137/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борислав Белазелков Производство по § 2, ал. 3 ГПК вр. чл. 218е ГПК (отм.). Обжалвано е на основание чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) решението на Софийския градски съд от 13.08.2007 г. по гр. д. № 333/2007, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 26.10.2006 г. по гр. д. № 9703/2005, с което е отхвърлен предявеният иск за намаляване на дарения по чл. 30 ЗН. Недоволен от решението е касаторът Г. П. Б., който го обжалва в срок с оплаквания нарушения на материалния закон, като счита, че неправилно въззивният съд е приел, че иска за намаляване на дарения по чл. 30 ЗН се погасява по давност и давностният срок започва да тече не от приемането на наследството, а от откриването му. Ответницата по жалбата М. П. И. я оспорва, като счита, че въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че давностният срок за намаляване на дарения по чл. 30 ЗН почва да тече за всички наследници с право на запазена част от един и същ момент - откриването на наследството. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е син на наследодателя, починал на 23.11.1999 г. и има право на запазена част, но искът по чл. 30 ЗН е предявен на 30.06.2005 г - след изтичането на давностния срок. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че правото да се иска възстановяването на запазена част се погасява по давност, тъй като по давност се погасяват не само исковете за притезателни, но и исковете за потестативни права. Действително давностните срокове са уредени в ЗЗД с оглед на притезателните права и приложението на тази уредба по отношение на потестативните права, както и по отношение на придобивната давност не може да бъде друго, освен съответно. Също правилно въззивният съд е приел, че давностният срок за упражняване на потестативните права започва да тече от възникването им, тъй като те може да бъдат упражнени незабавно. Притезателните права се реализират чрез осъдителен иск, който е неоснователен, ако е преждевременен, затова давностният срок започва да тече от изискуемостта (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). Потестативните права, както и притезателните права, изискуемостта на които възниква от покана, могат да се упражнят след възникването им, поради което давността почва да тече от този момент (чл. 114, ал. 2 ЗЗД). Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответницата по касацията М. П. И. следва да бъдат присъдени 400 лева разноски в касационното производство, както са поискани. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение