Решение № 12746 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5418/2016 г.

Решение № 12746 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5418/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Славка Мирчева Димова и Андон Мирчев Димитров, представлявани от адв. Китанов, против решение № 571/16.03.2016 г. по адм. д. № 750/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноки. Ответникът началник РДНСК Южен централен район, представляван от юрк. Игнатов, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Теменужка Димитрова Рангелова и Елена Димитрова Радичева, представлявани от адв. Тошкина, по съображения за неоснователност на касационната жалба молят оспореното решение да бъде оставено в сила, претендират разноски. Ответникът, главен архитект на община Куклен не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страни, за които решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на касаторите Димова и Димитров срещу заповед № ДК-10-ЮЦР-08/07.02.2012 г., с която в производство по чл. 216 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, по жалба на Теменужка Димитрова Рангелова и Елена Димитрова Радичева, началникът на РДНСК Южен централен район е отменил като незаконосъобразно Разрешение за строеж № 68/02.08.2011 г. на главния архитект на община Куклен, издадено на Димова и Димитров /възложители/ за строеж "ажурна ограда по уличната и плътна по вътрешната регулация с Н до 2.20 м. от по-ниския терен" изцяло в УПИ ХV-258, кв. 18 по плана на гр. Куклен в частта "плътна ограда по вътрешната регулация с Н до 2.20 м от по-ниския терен между УПИ ХVI-259 и УПИ ХV-258, кв. 18 по плана на гр. Куклен". В останалата част, относно ажурната ограда по уличната регулация и плътна ограда по вътрешната регулация с Н 2.20 м от по-ниския терен в частта извън вътрешната регулационна линия между УПИ ХVI-259 и УПИ ХV-258, кв. 18 по плана на гр. Куклен " разрешението за строеж е оставено в сила. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в отменената му с обжалваната заповед част разрешението за строеж е незаконосъоразно, тъй като регулацията между УПИ ХV-258 и УПИ ХVI-259, кв. 18 по плана гр. Куклен не е приложена. По делото, извън административната преписка, са събрани писмени доказателства, вкл. единични и тройна съдебно-техническа експертиза, производството е спирано двукратно до приключване на адм. д. № 2848/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив и гр. д. № 10163/2013 г. по описа на районен съд Пловдив първото, по оспорване срещу заповед № КД-14-43/25.06.2012 г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ София и второто, по иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/, предявен от Дичева и Димитров срещу Рангелова и Радичева за предаване на владението на 35 кв. м., попадаща между "дворищно-регулационната граница и поставена на място на терена ограда". Въз основа на този доказателствен материал е възприет извод, че регулацията между УПИ ХV-258 и УПИ ХVI-259, кв. 18 по плана на гр. Куклен не съвпада с имотната граница между имоти с нови идентификатори, обособени в терена на тези УПИ след издаване на разрешението за строеж за процесната ограда и при висящност на оспорването срещу отменителната това разрешение заповед на началника на РДНСК Южен централен район, предвид което, като неоснователно оспорването е отхвърлено. С оглед релевираните с касационната жалба доводи и при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за съответствие на решението с материалния закон, настоящият касационен състав намира следното: Съгласно чл. 216, ал. 5 ЗУТ, в приложимата към датата на издаване на обжалваната заповед редакция в ДВ бр. 33/2008 г., началникът на РДНСК се произнася с мотивирана заповед по основателността на жалбата след преценка на нейната допустимост. В случая, предмет на преценка за законосъобразност е разрешение за строеж на плътна ограда с височина 2.20 м, мерена от към по-ниския терен, изцяло в УПИ ХV-258, кв. 18 по плана на гр. Куклен, собственост на възложителите /касаторите Динкова и Димитров/. Ето защо активната процесуална легитимация на лицата Рангелова и Радичева, по повод чиято жалба е образувано производството по чл. 216, ал. 2 ЗУТ, е следвало да бъде преценена в светлината на специалната разпоредба на чл. 48, ал. 4 ЗУТ. Урегулираните поземлени имоти могат да се ограждат и към съседните урегулирани поземлени имоти като при височина на плътната част, по-голяма от 0.60 м. в случай, че е разположена изцяло в имота на възложителя, оградата може да бъде разрешена без съгласие на собственика на съседния УПИ ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сградата в този имот е по-голямо или равно на височината на плътната й част. Допустима е височина до 2.20 м над прилежащия терен, като при денивилация височината на плътната част се отчита спрямо котата на по-ниския терен. /чл. 48, ал. 1, 4 и 5 ЗУТ/ . В случая оградата е разрешена изцяло в собствения на възложителите УПИ ХV-258, кв. 18, поради което административният орган, в изпълнение императивното изискване за преценка допустимостта на жалбата, е следвало, преди да я разгледа по същество, да установи наличието или липсата на предпоставката по чл. 48, ал. 4 ЗУТ за разрешаване на оградата без съгласие на жалб. Рангелова и Радичева. В съдебната фаза, на основание чл. 168 АПК съдът е имал задължение, да провери законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146. В мотивите на обжалваното първоинстанционно решение процесната заповед не е подложена на проверка на нито едно от основанията за незаконосъобразност. Независимо от изложението на няколко страници решението не съдържа мотиви относно релевантните при преценка законосъобразността на отменителната разрешението за строеж заповед. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му /чл. 142, ал. 1 АПК/. Ето защо двукратното спиране на първоинстанционното производство до приключване на съдебно оспорване срещу индивидуален административен акт на изп. директор на АГКК и на имуществен спор между страните е било в разрез със съдопроизводствените правила В тази връзка ал. 2 на цитираната разпоредба под "нови факти" има предвид факти които променят съществувалото към този момент правно положение, а не факти, настъпили по силата на по-късно издадени индивидуални административни актове или разрешени имуществени спорове. Ето защо доколкото са изложени мотиви относно кадастрална граница по сега действащата кадастрална карта, те са били неотносими към спора за законосъобразност на отменителната оспореното разрешение за строеж заповед, тъй като към датата на издаване на разрешението за строеж е в сила регулационен план от 1967 г., съобразен при издаването му. Предвид горното обжалваното решение се явява неправилно, постановено при липса на мотиви по същество на спора, което прави невъзможна преценката за законосъобразност на решаващия извод за неоснователност на оспорването на касаторите срещу отменителната разрешението за строеж заповед по чл. 216 ЗУТ, обусловил отхвърлителния това оспорване диспозитив. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК АПК делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстационния съд, който при постановяване на съдебния си акт, на основание чл. 226, ал. 3 АПК да се произнесе по разноските направени от страните в настоящата инстанция. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение