Решение № 170 от 4.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4026/2013 г.

Решение № 170 от 4.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4026/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимир Влахов Производство по чл. 307 във връзка с чл. 304 ГПК. Образувано е по молба на Ц. Г. Р.-Н. за отмяна на влязлото в сила решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 15.06.2012 г. по гр. д. № 234/12 г. С посоченото въззивно решение е отменено Решение № 69/03.02.2012 г. по гр. д. № 3217/10 г. на Кюстендилския районен съд, като е уважен предявеният от Л. Г. Л. срещу Д. Г. Р. иск с правна квалификация чл. 109 ЗС - за осъждане на ответника да премахне незаконната си барака от имота, по отношение на който ищецът има качеството на съсобственик, а именно ливада от 0,500 дка в м. "П. к. " в землището на [населено място], [община], представляваща имот № 032059 по картата на землището, при граници: имот № 032049 - ливада, № 37 - друга селищна територия на дворни места извън регулация, № 23 - път и № 032004 - нива. Молителката поддържа, че е обвързана от така постановеното съдебно решение, тъй като заедно с ищеца е съсобственик на имота, в който се намира изградената от ответника постройка, която попада в дела, определен й за ползване с влязло в сила съдебно решение по чл. 32, ал. 2 ЗС. На това основание моли влязлото в сила съдебно решение да бъде отменено и делото - върнато на надлежния съд за ново разглеждане с нейно участие. Поддържа, че за постановеното решение по чл. 109 ЗС узнала от ответника Д. Р. в седмицата преди подаване на молбата за отмяна, с оглед на което същата е в рамките на предвидения в закона 3-месечен преклузивен срок. Ответниците по молбата- Л. Г. Л. срещу Д. Г. Р. не са депозирали отговори по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира молбата за отмяна за НЕОСНОВАТЕЛНА. По смисъла на чл. 304 ГПК правото на отмяна принадлежи на третото лице, което разполага с право на иск по делото като участник в неделимо правоотношение, с оглед на което би имало качеството на необходим другар в случай, че би било конституирано като страна в процеса. По този начин законът обезпечава правото му на участие в разглеждането на делото, от което третото лице е било лишено, като се възобновява неговото разглеждане с участието на това лице като главна страна. В този смисъл може да иска отмяна на влязлото в сила решение само това трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо, формирана от решението, и което не разполага с друг ред да защити правото си, засегнато от това решение. Съсобственикът, който не е участвал в производството, образувано по предявен от или срещу друг участник в общността иск с предмет правата му върху общия имот, не е трето лице по смисъла на чл. 304 ГПК, тъй като в процеса съсобствениците са обикновени, а не необходими другари - тяхното материалноправно положение не е еднакво, делата им могат да бъдат решени различно и следователно неучаствалият в процеса съсобственик не може на това основание да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като същото обвързва само другия участник в съсобствеността. Доколкото молителката основава претенцията си за отмяна на влязлото в сила решение на Кюстендилския окръжен съд единствено на качеството си съсобственик наред с ищеца в имота, в който се намира постройката, чието премахване е постановено с негаторния иск по чл. 109 ЗС, същата не разполага с необходимата за уважаване на молбата материална легитимация, тъй като не е обвързана от влязлото в сила съдебно решение. В този смисъл същото не може и да бъде изпълнено без нейно съдействие по реда на чл. 526 ГПК предвид обстоятелството, че изградената от ответника постройка е разположена в тази част от съсобствения имот, предоставена на молителката за ползване от съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, т. е. постройката се намира в нейната собствена фактическа власт и нито осъденият да я премахне ответник, нито ищецът разполагат с възможност да изпълнят това действие срещу волята на държател, по отношение на когото решението няма сила. Предвид изложените съображения, молбата на Ц. Г. Р.-Н. за отмяна на влязлото в сила решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 15.06.2012 г. по гр. д. № 234/12 г., е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение