Решение № 9917 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14466/2017 г.

Решение № 9917 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14466/2017 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кооперация "Групова практика за първична медицинска помощ – Студентска", подадена срещу решение № 3943/12.06.2017 г. по адм. дело № 971/2017 г. на Административен съд София - град, с което е отменен мълчалив отказ на кооперацията да предостави на Б. Монев достъп до отнасящите се до него лични данни, поискани със заявление по чл. 28 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД, изпратено на касатора по телепоща на 23.12.2016 г., а именно: 1) потвърждение за това дали отнасящи се до Монев лични данни се обработват, информация за целите на това обработване, за категориите данни и за получателите или категориите получатели, на които данните се разкриват; 2) съобщение в разбираема форма, съдържащо личните данни на лицето, които се обработват, както и всяка налична информация за техния източник и 3) информация за логиката на всяко автоматизирано обработване на лични данни, отнасящи се до него, в 14 дневен срок от влизане на решението в сила. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно посочените в чл. 209, т. 3 от АПК основания. Ответникът Монев оспорва жалбата и моли да се потвърди решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд отменя мълчалив отказ по подадено заявление за достъп до информация, касаеща личните данни на заявителя, като връща административната преписка на кооперация "ГППМП-Студентска" за произнасяне по заявлението на Монев за предоставяне на отнасящите се за него лични данни, поискани със заявлението. Видно от твърденията в жалбата същият предполага, че данните му евентуално са получени от касатора във връзка с трудовоправни отношения, като с изненада установил, че са разпространени в интернет, където са общодостъпни. В случая е установено, че процесното заявление е редовно и съдържа искане до администратора на лични данни по чл. 28, ал. 1 от ЗЗЛД. В законовия срок по чл. 32, ал. 3 от ЗЗЛД липсва произнасяне от задължения субект. Липсата на уведомление следва да се приеме за отказ, съобразно чл. 33 от закона. От тълкуването на въведената в тази разпоредба фикция не следва обаче извода, че мълчаливият отказ е недопустим във всички случаи и ЗЗЛД допуска единствено изричното произнасяне с позитивно решение или с писмен, мотивиран отказ. И мълчаливият отказ, на който е равнозначна липсата на уведомление подлежи на преценка за законосъобразност, нещо, което първоинстанционният съд не е извършил. Приел е, че е налице мълчалив отказ, който като недопустим подлежи на отмяна. В случая обаче жалбоподателят въпреки указанията не е ангажирал пред АССГ каквито и да било доказателства, че е в трудовоправни отношения с кооперацията, по повод на които последната съхранява негови лични данни, още повече, че ги разпространява в интернет пространството, което е в доказателствена тежест на оспорващия Монев съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК. На практика е възможна хипотезата сезираният субект - администратор на лични данни да не отговори на заявлението с уведомление по причина, че въобще не разполага с каквито и да е лични данни на лицето. Видно е от становището на касатора (ответник пред АССГ) на л. 4 от делото, че същият отрича наличие на трудовоправни отношения с Монев, както и обстоятелството да е разпространявал негови лични данни. Въпреки извършеното от съда разпределение на доказателствената тежест с определение от 03.02.2017 г., твърденията на лицето в жалбата са останали недоказани, което съдът не е обсъдил в решението си. Възприетата съдебна практика, че мълчалив отказ поради липса на уведомление винаги е недопустим, се явява погрешна и следва да бъде изоставена. Не това е логиката на цитираните от АССГ правни разпоредби, включително и на чл. 33, ал. 3 от ЗЗКИ. Предвид изложеното решението подлежи на отмяна и тъй като липсва произнасяне по същество относно законосъобразността на процесния отказ делото следва да се върне за ново разглеждане съобразно мотивите. Разноски не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,