Решение № 8769 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7979/2018 г.

Решение № 8769 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7979/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът П. Димитров моли да бъде отменено като неправилно решение № 907/30.04.2018 г. по адм. д. № 3468/2017 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-03000317000577-091-001/16.08.2017 г. на ТД на НАП-Варна. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба и в молба – становище по същество. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-Варна по съображения в писмени молби, имащи характер на писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 1994, 05 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-03000317000577-091-001/16.08.2017 г. на ТД на НАП-Варна, с който е възложена отговорност на П. Димитров за задължения на "Феникс 2006" ЕООД по ЗКПО за 2009 г. 14 348, 15 лв с 11 195, 14 лв лихви и по ЗДДС за периода м. 9 - 12. 2009 г. и м. 1.2013 г. общо 13 511, 29 лв с 8747, 28 лв лихви на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК. Задълженията са определени в РА № Р-03-1401177-091-01/18.09.2014 г. на ТД на НАП-Варна, съставен на "Феникс 2006" ЕООД, тъй като Димитров е бил управител на дружеството и съдружник с 98 дяла от общо 100 дяла в него. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие на това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление на задължено юридическо лице недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до намалението на имуществото. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно вменяване на отговорност на Димитров за неизплатените задължения на "Феникс 2006" ЕООД, възникнали в посочените по-горе периоди, когато Димитров е бил съдружник, управител на дружеството и член на общото събрание на съдружниците. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Неоснователен е доводът на касатора, че констатациите в РА, съставен на дружеството, не могат да му бъдат противопоставени, тъй като не е участвал в производството по издаване на РА, установяващ задълженията на дружеството. Ревизионният акт, който е потвърден при обжалването или не е бил обжалван се ползва със стабилитет относно размера на данъчното задължението, основанието и периода, за който е установено. Установените в мотивите на стабилния РА факти в друг процес имат доказателствена стойност наред с останалите доказателства по делото, както за ревизираното дружество, така и за неговите органи, и техните членове. Представените в касационното производство доказателства не обосновават касационни основания и на основание чл. 219, ал. 2 от АПК не следва да бъдат обсъждани, предвид и факта, че е следвало да бъдат представени в производството пред първата инстанция. Неоснователен е доводът за нарушение на чл. 109, ал. 1 от ДОПК при образуване на ревизионното производство против Димитров по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК. Видно от приложената справка за проучване на имущественото състояние на дружеството от 30.09.2015 г., протокол за категоризация на ТД на НАП-Варна от 6.08.2015 г. и доклад от директора на ТД на НАП-Варна от 28.10.2016 г. задължението на дружеството е категоризирано като трудно събираемо. Предвид цитираните по-горе чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК и двете норми изискват установяване несъбиране на задължението в проведено изпълнително производство на публичния изпълнител. В преписката са приложени доказателства за усилията на публичния изпълнител да събере принудително неплатената част от установените в РА задължения на "Феникс 2006" ЕООД, които са останали безрезултатни.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Маруся Димитрова: Не приемам изводът на мнозинството от състава, че задължението за лихви е извън обхвата на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, поради липса на изрично включване на задължението за лихви в чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК. Мнозинството от състава счита, че отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК е ограничена само до задълженията за данъци и осигурителни вноски, тъй като лихвите са отделен вид публично задължение по чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК от задълженията за данъци и осигурителни вноски, които в чл. 162, ал. 2 са посочени в т. 1, поради което следвало да бъдат посочени в чл. 19, ал. 2 от ДОПК изрично. Изводът противоречи на чл. 14, т. 3 и чл. 16, ал. 1 и 3 от ДОПК. Според чл. 14, т. 3 от ДОПК задължени са физическите и юридическите лица, които отговарят за задълженията на лицата по т. 1 и 2. По т. 1 задължени лиза са носителите на задължението за данъци или осигурителни вноски, а по т. 2 задължени са лицата, които са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски. В чл. 16 от ДОПК са определени случаите на отговорност на трето лице за задълженията на лицата по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Според чл. 16, ал. 1 от ДОПК задълженото лице по чл. 14, т. 3 е лице, което в предвидените от закон случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъка или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок. В цитираната разпоредба са уредени две хипотези, първата от която касае хипотезите в чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК, в които е предвидено задължение за заплащане на чуждо данъчно или осигурително задължение при определените в двете алинеи условия. Втората хипотеза на чл. 16, ал. 1 от ДОПК се отнася за уредената в чл. 18 от ДОПК отговорност на лицата, задължени да удържат и внасят данъци и осигурителни вноски, когато не са изпълнили тези задължения. С чл. 16, ал. 2 от ДОПК са признати процесуални права на задължените лица по чл. 14, ал. 3 от ДОПК на субект в производствата по ДОПК. Според чл. 16, ал. 3 от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Цитираната правна уредба в чл. 14 и чл. 16 от ДОПК определя нормите в чл. 16 от ДОПК като общи по отношение на конкретните хипотези в чл. 18 и чл. 19 от ДОПК на отговорност на третите лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК.