Решение № 6738 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2017 г.

Решение № 6738 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С. срещу решение № 73 от 29.05.2017 г., постановено по адм. дело № 4/2017 г. по описа на Административен съд - С.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът - "Д. Г. Б. - Амбулатория за първична медицинска помощ" гр. С., чрез адвокат Д., алтернативно поддържа тези производството по делото да бъде прекратено, поради неизпълнени в срок указания за отстраняване на нередовността на касационната жалба, респ. за неоснователност на последната и оставяне в сила на оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за прекратяване на производството по делото, респ. за основателност на касационната жалба. Последната е подадена на 12.06.2017 г., чрез Административен съд - С. от юрисконсулт Д., в качеството й на процесуален представител на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С.. Цитираният юрисконсулт първоначално не е представил пълномощно за процесуално представителство пред Върховния административен съд, поради което, с определение от 24.01.2018 г., касационната жалба е оставена без движение, като на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С. са дадени конкретни указания. Последните са изпълнени, като е представено пълномощно на името на юрисконсулт Д., с което е отстранена нередовността на касационната жалба и е валидирано извършеното процесуално действие - подаване на касационна жалба. Представените от адвокат Д. писмени доказателства от ТД на НАП - Б. установяват отработени дни в пълен размер от юрисконсулт Д. през м. юни 2017 г. и едва за м. септември 2017 г. отработени 6 дни, т. е. към 12.06.2017 г. същата е била в състояние да извършва процесуални действия, включително и подаване на касационна жалба. Няма доказателства, че юрисконсулта е с прекратено трудово правоотношение към момента на отстраняване на нередовността на касационната жалба. Въпросът дали към цитирания момент юрисконсулта лично може да участва по делото пред Върховния административен съд, поради временна неработоспособност, не е от значение към релевантния момент на подаването на касационната жалба, а пълномощията в срок са били потвърдени, с което нередовността на тази жалба е отстранена. Следователно към кой последващ момент и във връзка с възраженията на адвокат Д., Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. С. е представил приподписана от него касационна жалба, е правноирелевантно за срока по чл. 211, ал. 1 АПК, който е спазен с подаване на такава от юрисконсулта. Ето защо се приема, че 14-дневният срок е бил спазен и не са налице предпоставките на чл. 158, ал. 3 във връзка с чл. 228 АПК, нито тези на чл. 215, т. 3 АПК за прекратяване на производството по делото. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил писмена покана изх. № 29-05-140 от 14.12.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С.. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно представените по делото справки от НЗОК, определените от НС на НЗОК брой СМД/стойност на МДД за ПИМП за II тримесечие на 2016 г. на РЗОК гр. С. са 29 914 бр. СМД и 264 466 лв. за МДД, а издадените (изпълнени и заплатени) са съответно 29 537 бр. СМД (което е с 377 бр. по-малко от определените за тримесечието) и 241 404 лв. за МДД (което е с 23 062 лв. по-малко от определената стойност за тримесечието). Тези стойности налагали извода, че за II тримесечие на 2016 г. вреда за бюджета на НЗОК не е нанесена, тъй като назначените, отчетени и изплатени за СМД и МДД от д-р Богданова направления не надвишават останалите свободни (неусвоени) от тримесечното разпределение средства. Този извод на съда е неправилен, тъй като не кореспондират със съдържанието на чл. 41, ал. 1 от договор № 200236 от 13.02.2015 г., сключен между НЗОК, чрез Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. С., като възложител и "Д. Г. Б. - Амбулатория за първична медицинска помощ", в качеството й на изпълнител, както и чл. на 47, ал. 1 от допълнителното споразумение към него от 13.02.2015 г., задължаващи изпълнителя да възстанови на заплатените средства за МДД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задълженията за компенсиране. В алинеи 2 от същите договорни текстове е посочено, че контролът по изпълнение на броя на определените СМД и стойностите на назначаваните МДД се осъществява по реда на чл. 76а и чл. 76б ЗЗО. Изложеното налага извод, че отговорността на изпълнителя да възстанови на заплатените средства за МДД и СМД е договорна и за реализирането на тази отговорност е необходимо изпълнителят да е назначил МДД и СМД извън разрешените надвишения и задълженията за компенсиране, както и Касата да е извършила плащане на тези медицински дейности. По делото не е било спорно, че между страните по спора е било сключено допълнително споразумение за 2016 г., посочено в протокол № РД -13-01-80 от 25.11.2016 г. като допълнително споразумение № 2 от 12.05.2016 г. Това означава, че цитираните текстове на основния договор и допълнителното споразумение към него от 13.02.2015 г., са уреждали отношенията между тях и през 2016 г. В конкретния случай от неоспорената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че през II тримесечие на 2016 г. лечебното заведение "Д. Г. Б. - Амбулатория за първична медицинска помощ" е превишило определените СМД по бл. МЗ- НЗОК № 3 с 48 броя на обща стойност 912 лв., а определените стойности на ММД по бл. МЗ - НЗОК № 4 - с 9.39 лв., които и че същите не са били компенсирани през следващото III тримесечие. Неусвоени брой СМД и стойности на МДД от I тримесечие на 2016 г. няма, а през II тримесечие са съобразени брой СМД/стойности на МДД за компенсиране от I тримесечие, както и допустимите превишения за II тримесечие. От съдебно- счетоводна експертиза също така се установява, че тези суми са били заплатени не само от РЗОК гр. С., но и от СЗОК, РЗОК гр. С. Загора, РЗОК гр. Я. и РЗОК гр. Ш., т. е. от бюджета на НЗОК. В тази връзка изводът, че липсва щета за бюджета на НЗОК, причинен от преразхода на Амбулаторията, тъй като конкретно от РЗОК гр. С. са останали неусвоени средства, е неправилен, тъй като не държи сметка, че плащанията са се отразили и на бюджета на цитираните каси, и в крайна сметка на бюджета на НЗОК за конкретното тримесечие, който е лимитиран. Освен това от данните по делото се установява, че относно прецесните превишения, изпълнителят на първична извънболнична медицинска помощ не е постъпил по предвидения в чл. 40 от основен договор и чл. 46 от допълнителното споразумение ред, поради което въпросът дали в РЗОК гр. С. са останали средства след приключване на II тримесечие на 2016 г., е периферен за спорните правоотношения. Неспазвайки посочения ред за преразпределение и назначавайки СМД и МДД извън договорените и нормативно определение превишения, без разрешението РЗОК гр. С., жалбоподателят по първоначалното дело не може да черпи права от своето противоправно поведение. Съдът е изложил подробни мотиви относно липсата на нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесната писмена покана, относно договорното и нормативно установено задължение на лечебното заведение "Д. Г. Б. - Амбулатория за първична медицинска помощ" да спазва определените му с двустранно подписаните протоколи брой СМД и стойност на МДД, както и да допуска само разрешените превишения. Тези изводи на съда напълно се споделят от касационната инстанция. Но изводът му, че с превишението на броя на СМД и стойността на МДД, не е причинена щета на бюджета, е неправилен, по съображенията изложени в настоящите мотиви. Този извод наред с това е в противоречие с другите мотиви, изложени от съда. По тези съображения постановения съдебен акт следва да бъде отменен за сумата 921.39 лв., за която процесната писмена покана се явява доказана по основание и размер, а за разликата до 940.38 лв. - оставен в сила. Касационният жалбоподател не е определил размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение, поради което се присъжда минималното такова в размер на 100 лв., към което се добавя и сумата 25 лв., представляваща държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза РЗОК гр. С. се присъжда сумата 125 лв. разноски за касационна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,