Решение № 13 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5368/2007 г.

Решение № 13 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5368/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанина Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 на ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. П. С. от гр. В. срещу решение № 689 от 20.06.2007 г. по гр. д. № 87/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е допуснато да се извърши делба между касатора и С. С. С. на недвижими имоти: апартамент № 9, намиращ се в сграда построена в гр. В., ул. "Цар А." № 33, вх. а, ет. 3, застроен на площ от 117.43 кв. м., както и мазе № 9 с площ от 10.72 кв. м. и таванска сушилня с площ от 15.17 кв. м., както и 4,5587 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, в кв. 451, по плана на П. микрорайон на гр. В. и на складова база, построена на площ от 252 кв. м. в УПИ ХI-406, в кв. 6 по плана на 26-ти микрорайон на гр. В. при права по 1/2 идеална част. Инвокирани са доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон - чл. 21 СК - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че страните са сключили брак през 1984 г., който е бил прекратен с влязло в сила решение от 9.08.2002 г. на Варнески районен съд по гр. д. № 1746/2001 г. По време на брака им са придобили недвижим имот - апартамент № 9, в сградата построена в дворното място, в кв. 451, по плана на П. микрорайон на гр. В., с административен адрес гр. В., ул. "Ц. А." № 33, вх. а, ет. 3. Правото на собственост върху апартамента е придобито на основание чл. 38 ЗЖСК. Първоначално член на ЖСК е бил бащата на касатора П. Г. След като е прекратил членственото си правоотношение за член на ЖСК е бил приет касаторът. В този смисъл са показанията на разпитани по делото свидетели. Установено е, че първоначалната стойност на апартамента е била определена на 27 561 лв. Няма доказателства за стойността му към момента на снабдяване на касатора с нотариален акт за собственост с имота, поради това че книжата на кооперацията са били унищожени. С писмени доказателства е установено, че стойността на апартамента е погасена със средства отпуснати като заем от ДСК в размер на 17334.00 лв., със сумата от 1000 лв., която е била първоначална вноска внесена от бащата на касатора и която сума е била прехвърлена по партидата на касатора при приемането му за член кооператор. С писмени доказателства е установено, че страните не са погасявали кредита, а той е погасен изцяло два месеца след отпускането му, като сумата е внесена от бащата на касатора П. Г. Сградата е завършена през 1993 г. Следващи плащания за завършване на обекта са правени от П. Г., които са в размер на общо 50000 лв. В приходните документи, с които е удостоверено внасянето им, не е отбелязано основание за направеното плащане. След обсъждане на събраните доказателства е направен обоснован извод, че дори и средствата за заплащане стойността на апартамента да са платени от бащата на касатора, от това не следва, че те са станали индивидуална собственост на П. С., за да се приеме, че с усвояването им за построяване на апартамента, последният е станал негова индивидуална собственост в резултата на трансформацията на лично имущество. В нито един счетоводен документ за плащане не е отразено дарствено намерение на П. Г. Такова не е изразено и по друг начин и не е обективирано, за да се направи извод, че платените от П. Г. суми са били дарени на сина му, а не са дарени на семейството за задоволяване на нуждите му. Въз основа на доказателствата и установените се тях факти е направен обоснован извод, че не е оборена презумпцията за съвместен принос установен с нормата на чл. 19, ал. 3 СК. Твърдението, че вложените за изграждането на апартамента суми са дарени от бащата на касатора лично на него, поради което с внасянето им по сметка на ЖСК за заплащане на апартамента след построяването му е налице трансформация на лично имущество, правилно е намерено за недоказано. Законосъобразно и обосновано е решението и в частта по иска за делба на недвижим имот - складова база. Стопанската сграда е построена по време на брака на страните в имот УПИ Х-406, в кв. 6, по плана на 26-ти микрорайон на гр. В., който е индивидуална собственост на касатора придобит на основание наследяване и дарени. Строежът е започнат след 1996 г. без строителни книжа. Извод за това е направен въз основа на виза № 304 от 19.06.1996 г. издадена за проектиране на складова база и издаден протокол от 08.10.1997 г.за определяне на линия. Сградата е била узаконена с акт № 15 от 19.07.2001 г. по реда установен в ЗУТ, която действащата към този момент нормативна уредба, допуска извършване узаконяване на сгради построени без строителни книжа. Между страните е установена фактическа раздяла м. ноември 2001 г. Въз основа на така приетите за установени факти е направен обоснован изводът, че стопанската сградата е построена по време на брака между съпрузите, поради което е станала семейна имуществена общност. В акта за узаконяване е отразено, че тя е завършена изцяло, от което следва извода, че завършването й в груб строеж е станало в един предходен на фактическата раздяла момент. Достигането на строителството на сградата до този етап има за последица възникване на обект на правото на собственост. Построяването на сградата без за това да са били издадени строителни книжа, не я прави негоден обект на правото на собственост. Тя ще стане такъв само ако не е била допустима по действащия подробен градоустройствен план и по правилата и нормативите действали по време на изграждането и. По делото е установено обратното, че е била узаконена, т. е. тя е била търпима към момента на завършване той до степен на груб строеж, тъй като е съответствала на предвижданията на устройствения план и не е била изпълнена в нарушение на строителните правила и норми. В случая стопанският обект е построен по време на брака между страните чрез влагането на семейни средства. Правото на собственост върху него е възникнало със създаването му, а това е момента на завършването на сградата до груб строеж, поради което тя е станала семейна имуществена общност. Това следва от нормата на чл. 19 СК. В този смисъл е и разрешението възприето в т. 2 от ПП на ВС № 5 от 31.10.1972 г. Сградата не е станала собственост на съпруга, собственик на имота по приращение. Установяването на влагане на средства за построяване и оборудване на сградата от бащата на касатора не е достатъчно доказателство за установяване, че тези средства са дарение лично на него, с което се цели оборване презумпцията за съвместен принос на двамата в придобиването на имот. Нито едно от писмените доказателства не установява наличие на дарственото намерение по отношение на предоставените суми. Този субективен елемент не е установен и със събраните гласни доказателства по делото. Твърдението, че в изграждането на сградата са вложени и средства предоставени от "Търговска база С." ООД, гр. В., също не е факт, който да обоснове извода, че построеното не е станало семейна имуществена общност. Предоставянето на средствата не е извършено чрез дарение в полза на касатора. Не е установено по безспорен начин основанието за предоставянето им. Ако се приеме, че това основание е договор за наем на бъдеща вещ за определен период от време, който ще започне да тече след построяването й, то това също не е основание да се направи извод, че сумите са дарени на касатора, а не на семейството, което също е развивало търговска дейност. При постановяване на решението не е допуснато неправилно прилагане на материалния закон, поради което не е налице въведеното основание за касирането му. При този изход на касационното производство и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) касаторът ще бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените от нея разноски за това производство за правна защита и съдействие, по договор от 29.07.2008 г. сключен с адв. П от ВАК, в размер на 1500 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.