Решение № 8324 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2052/2017 г.

Решение № 8324 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2052/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел "Досъдебно производство" при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - В., чрез процесуалния му представител Г. Г., против решение № 2611 от 22.12.2016 г., постановено по адм. дело № 1153/2016 г., по описа на В. административен съд, 28 състав, с което е отменена негова заповед № 365з-780 от 02.03.2016 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото, че е налице нарушение на изискванията на чл. 210, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 65, т. 2 от Инструкция № 8121з-470 от 27.03.2016 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията), тъй като данни за времето и мястото на извършване на нарушенията се съдържат в изготвената в дисциплинарното производство справка, която е цитирана в обжалваната заповед. Дисциплинарнонаказващият орган е отчел и цялостното поведение на държавния служител, с оглед което е определил наказанието. Видно от доказателствата досъдебното производство по преписките, водени от жалбоподателката протича извън разумните срокове, което води до затруднения както за пострадалия, така и за разследваното лице. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Д. Н. Н., чрез пълномощника си адв. В. С., в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че оспорената заповед е позована на справка рег. № 436р-425 от 07.01.2016 г., което съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС означава, че заповедта е мотивирана. Изложеното в справката и в заповедта дава яснота относно извършеното от жалбоподателката, даващо основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - В. е образувано по жалба на Д. Н. Н. против заповед № 365з-780 от 02.03.2016 г., издадена от началник отдел "Досъдебно производство" при Областна дирекция на МВР - В., с която на основание чл. 194, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо й е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. Административният съд, много подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и правилно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че дисциплинарното производство е започнало по сигнал на районния прокурор на Районна прокуратура - Д., в който се съдържа предложение за налагане на дисциплинарно наказание на Н., с оглед работата й по 54 досъдебни производства, за 26 от които е посочено, че не се работи ритмично. Въз основа на сигнала, началникът на отдел "Досъдебно производство", в качеството на пряк ръководител на Н. е издал заповед за извършване на проверка - 365з 3768 от 24.11.2015 г. Със заповедта е определен дисциплинарноразследващ орган, срок за извършване на проверката и разпореждане да се изготви справка с резултатите от нея и предложение. На основание чл. 205, ал. 3 от ЗМВР, Н. е запозната със заповедта, уведомена е за проверката и й е указано, че може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомагана от посочен от нея служител. Жалбоподателката е заявила писмено, че желае да бъде подпомагана от адвокат. Съдът безспорно е установил, че проверката е завършила с изготвяне на справка рег. № 436р-425 от 07.01.2015 г., от която е видно, че жалбоподателката е назначена на длъжност дознател в РПУ - Д. през 2006 г., не е наказвана, награждавана е два пъти. За периода от 01.01.2015 г. до 01.11.2015 г. е работила по 81 новообразувани досъдебни производство от общо 376 за РПУ - Д.. Проверяващият е направил предложение за налагане на наказание, тъй като е счел, че при работата си държавната служителка е проявила небрежност, тъй като по посочените в справката 26 броя преписки са установени периоди, в които не са извършвани процесуално-следствени действия и сроковете са удължавани многократно. Констатирана е неритмична работа. Жалбоподателката е поканена, но е отказала да даде обяснения, което е удостоверено с протокол, подписан от двама свидетели. След изготвяне на справката, до Н. е отправена покана, по което не се спори, да се запознае с посоченото в нея, както и да даде обяснения в срок от 24 часа. Н. е отказала да се запознае със справката и предложението за налагане на наказание, ако не й бъде дадена възможност да извърши това действие в присъствието на упълномощения от нея адвокат. Адвокатът не е допуснат, като отказът на жалбоподателката е отразен в протокол, подписан от двама свидетели. Справката и събраните материали от проверката са изпратени на дисциплинарнанаказващия орган, като са постъпили при него на 08.01.2016 г., след което същият е отправил покана до дисциплинарнопривлеченото лице за изслушване. В обяснение от 24.02.2016 г. Недева е заявила, че се е запознала с материалите, събрани в хода на дисциплинарното производство, но няма да даде обяснения. След запознаване с материалите началникът на отдел "Досъдебно производство" е издал оспорената заповед. Съдът подробно е обсъдил и събраните в рамките на съдебното производство доказателства - справки за натовареност на разследващите полицаи, графици за време на разположение, както и събраните гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели Г. Т., Х. Б. и Г. П., от които е установил голямата натовареност на дознателите, липсата на адекватни условия на труд - липса на материали, консумативи, техника, налагащите се чести дежурства, работа в извън работно време. При така установените факти от правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по чл. 204, ал. 4 от ЗМВР - пряк ръководител на структура по смисъла на чл. 37, ал. 4, във вр. с чл. 42, ал. 3 от ЗМВР, при спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като в тази връзка е обсъдил момента на установяване на нарушението и нарушителят от дисциплинарнонаказващия орган и момента на издаване на заповедта. Отхвърлил е също така и възраженията за допуснати нарушения на процедурата относно твърдението, че жалбоподателката не е допусната да участва с упълномощения от нея адвокат. В тази връзка съдът е посочил, че нормата на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР дава право на самостоятелно участие в дисциплинарното производство или подпомагане на служителя от друг служител на МВР, но не и от адвокат, поради което не е налице нарушение на процедурата и на правото на защита, тъй като всички възражения могат да бъдат направени в рамките на съдебното производство. Посочените изводи са подробно мотивирани и са в съответствие със законовите норми и напълно се споделят от настоящата инстнация. Административен съд - В. е приел, че заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, но не съдържа всички реквизити, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Това е така, тъй като в заповедта липсват същински мотиви. Изложените са бланкетни, в тях не е посочено времето, мястото и в какво точно се състои извършеното нарушение. В заповедта е вписано само, че по цитираните в нея преписки, описани с номера по описите на РУ - Д. и РУ- В. д., общо дванадесет на брой, ..." не са извършвани ритмични процесуално следствени действия и има периоди на бездействие от страна на водещия разследването". От формалното изброяване на номерата на преписките не става ясно за кои периоди е констатирано бездействие, липсват доказателства за посоченото поведение, квалифицирано като нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Не е ясно кое конкретно задължение на Н. е нарушено, за да се прецени дали действително е налице "небрежност" в служебната й дейност. Съдът е посочил, че видно от самите изискани досъдебни производства по същите са извършвани процесуалноследствени действия от наказания служител. От докладите на наблюдаващите прокурори от РП - Д. също е видно, че по-голямата част от тях и за по-голямата част от преписките работата на разследващия полицай е оценена положително. Съдът е посочил, че тези факти го мотивират да приеме, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, доколкото липсват мотиви защо дисциплинарнонаказващият орган е игнорирал положителните оценки за работата, а е дал превес на негативните, което разколебава тезата за наличие на основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност. Също така в заповедта липсват и мотиви относно размера на наложеното наказание, при положение че държавната служителка не е наказвана, а е наложено максималното по размер наказание. Всичко изложено е на фона на недобро материално и кадрово обезпечаване на разследващите полицаи в РУ - Д. и неотчитане на допълнително възложените административни функции на служителката, увеличаващи натоварването й. По тези съображения, съдът е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът правилно е приел, че е налице нарушение на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието и пред кой органи в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая, в оспорената заповед липсва конкретика относно изпълнително деяние, в какво се изразява нарушението, кои свои задължения е нарушила жалбоподателката, като правилно съдът е посочил, че бланкетно в заповедта са изброени само номера на преписки, по които се твърди, че не са извършвани "ритмично" процесуално-следствени действия и има периоди на бездействия. Липсва конкретно посочване на нарушенията по тези преписки, на какво се дължат периодите на бездействие, кои процесуални норми или служебни задължения са нарушени. Още повече, че в предложението на районния прокурор на РП - Д. по повод чийто сигнал е започвало дисциплинарното призводство се съдържа твърдение, че наказаната служителка е допуснала нарушения, като не е работила "регулярно" по 26 досъдебни производства. В изготвената справка от 07.01.2015 г., обобщаваща материалите от проверката (която на практика е извършена от прокурорите от РП - Д. по разпореждане на районния прокурор) също са изброени 26 досъдебни производство, по които е приета неритмична работа, а в заповедта фигурират само 12 досъдебни производства. В същата липсват мотиви защо дисциплинарнонаказващият орган е счел, че именно по тези 12 досъдебни производства е налице неизпълнение на служебните задължения, липсват съображения и защо е счел, че по останалите преписки в предложението не е обективирано нарушение. В касационната жалба се твърди, че всички обстоятелства са посочени в изготвената справка, което не може да бъде споделено. Освен посочената разлика в броя на преписките по справката и по заповедта, в справката не е обективирана самостоятелна дейност по събиране и обсъждане на доказателства. Дисциплинарно-разследващият орган е възприел посоченото в докладите на районните прокурори от РП - Д., които по разпореждане на районния прокурор са направили преглед на наблюдаваните от всеки един от тях досъдебни производства, разпределени за работа на жалбоподателката, както и посоченото в сигнала на районния прокурор. В същите има твърдения за наличие на периоди, в които по преписките не са извършвани процесуално-следствени действия Липсва обаче каквото и да е установяване и обсъждане дали действително става дума за бездействие на разследващия полицай или са изчаквани резултати от вече извършени процесуално-следствени действия. Видно от докладите на прокурорите, както и от самите приложени досъдебни производство по същите са извършвани редица процесуално-следствени действия, както и съпътстващите ги технически действия - изготвяне на искания, писма, сведения, докладване и т. н. Най-често първите процесуално-следствени действия са извършвани още в деня на получаване на преписките от служителката. Липсват доказателства и изводи за наличие на виновно бездействие или неизпълнение на разпореждания на наблюдаващите прокурори. По всички досъдебни производства е разрешавано продължаване на сроковете за разследване, т. е. същите са приемани за основателни, като не са установени конкретни неизпълнения на разпореждания или указания на прокурора. В нито един от случаите прокурорите не са констатирали извършени нарушения или друго, налагащо изземване от наказаната служителка на досъдебно производство и възлагането му на друг разследващ полицай. В справката по всяко едно от досъдебните производства са констатирани множество извършени процесуално-следствени действия, като липсват доказателства, дали в периодите между тях е следвало да бъде извършено друго, което би обосновало извод за виновно бездействие. Липсва обективен анализ и доказателства кои от досъдебните производства са водени срещу известен и кои срещу неизвестен извършител, като в последния случая не е изследвано дали изобщо е възможно извършването на конкретни процесуално-следствени действия и кои са те. Правилно съдът е приел, че са налице нарушения на чл. 206, ал. 4 и чл. 210 от ЗМВР - липсва пълно изясняване на фактите, не са събрани доказателства, безспорно установяващи нарушение на служебните задължения, както и заповедта не е мотивирана. Обоснован с оглед доказателствата, както и в съответствие с материалния закон е и изводът на съда, че дисциплинарнонаказващият орган не е отчел тежестта на нарушението, ако се приеме, че е налице такова, настъпили ли са последици от него, в случая вредни последици не са установени, обстоятелства, при които е извършено - свърхнатовареност и работа при лоши условия на труд, както и цялостното поведение на служителя - липса на наказания, възложени допълнителни административни задължения, поради което е налице нарушение на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР. Налагането на наказание в неговия максимален размер е необосновано и правилно е прието от съда за основание за неговата отмяна. Постановеното съдебно решение не страда от сочените в касационната жалба пороци, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски не се претендират от ответната по касация страна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение