Решение № 13189 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 84/2011 г.

Решение № 13189 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 84/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Корпус 2004" ООД, подадена чрез адв. Мария Пишмишева, против Решение № 1231 от 9.09.2010 г. на Административен съд - П. постановено по адм. д. № 1042 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 210900042/25.03.2009 г., издаден от ТД на НАП - С., в обжалваната част за непризнат данъчен кредит на обща стойност 28 836.00 лв. и лихви в размер на 12 167,39 лв., както и следните допълнително определени данъци: Корпоративен данък за 2005 г. в размер на 4537,62 лв. и лихви в размер на 1935,57 лв.; Лихви върху авансови вноски по корпоративен данък за 2005 г. в размер на 2,79 лв.; Корпоративен данък за 2006 г. в размер на 13339,85 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3931,27 лв.; лихви върху авансови вноски по корпоративен данък за 2006 г. в размер на 9,93 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. П. при ЦУ на НАП, в писмена защита от 15.09.2011 г., излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на VIII отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното:

За да отхвърли жалбата против РА, първоинстанционният съд е установил следното:

1. Органът по приходите на основание чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. З от ЗДДС (отм.) не е признал на "КОРПУС - 2004" ООД правото на данъчен кредит в размер на 18 732.00 лв. по 16 бр. фактури, издадени през м. 12.2005 г. и 2006 г. от "ДЕНИМЕКС 90" ООД - гр. П.. Предмет на доставките са били извършени транспортни услуги, доставка на пясък, гуми и резервни части втора употреба. Плащане на данъка по ДДС сметка е било извършено само по фактури с № 43/30.12.2005 г. и № 94/18.07.2006 г. Установено е, че Министерството на околната среда и водите е издало Разрешително на "ДЕНИМЕКС 90" ООД за ползване на добив на инертни материали /пясък/ от коритото на река М. от 05.07.2006 г., а всички фактури, касаещи придобиването и транспортирането на съответните количества пясък са били издадени от дружеството преди тази дата. Въз основа на представените в хода на ревизионното производство договори е констатирано, че "ДЕНИМЕКС 90" ООД е наело МПС за превоза на товари за временно ползване. В представените 20 бр. пътни листове, издадени от "ДЕНИМЕКС 90" ООД, са записани водачите Ж. С., П. И. и Русен Тотев. Въз основа на изискана информация от ОДП - С. е констатирано, че на датите посочени, че е извършен превоз на пясък по представените пътни листове, лицата П. И. и Р. Т. не са пребивавали на територията на Република България. Съдът е обсъдил и представения по делото Ревизионен акт № 1602712/28.07.2008 г., издаден на доставчика "Денимекс 90" ООД, като е приел, че от РА не е видно дали органът по приходите е изследвал именно процесните доставки, а от друга страна няма данни в хода на тази ревизия да е било установено, че лицата посочени в пътните листове не са извършили транспорта на стоките, предмет на процесните доставки.

Посочено е също така, че в приложената по делото Разчетно платежна ведомост за периодите на издаване на фактурите не са отразени лицата З. Г. и Г. Г., за които свидетелката К. А. твърди, че са извършили процесните доставки, поради което съдът не е кредитирал показанията на свидетелката.

АС е обосновал извод, че по делото не е доказано наличие на трудова обезпеченост на доставчика "Денимекс 90" ООД да извърши процесните доставки, тъй като лицата посочени в представените от него документи/пътни листи и експедиционни бележки/ отричат да са работили във фирмата, по време на издаването им не са били в страната, не са били както по трудови, така и по извънтрудови правоотношения. От приетите по делото заключения на вещото лице съдът е установил, че счетоводството на доставчика е водено редовно, но този факт не е спорен по делото. Съдът не е кредитирал изводите на вещото лице за реалност на доставките и наличие на трудова и материална обезпеченост поради следното:

Съобразно представената Справка за доставено количество пясък от "Денимекс 90" ООД и "Анто ли" ООД, съдът е установил, че през 2005 г. са доставени от "Денимекс 90" ООД 2000 куб. м. непресят пясък на стойност 7000 лв., а доставения такъв през 2006 г. е в размер на 1420 куб. м. на стойност 4970 лв. От Оборотната ведомост на доставчика "Денимекс 90" ООД е констатирано, че през м. 12.2005 г. същият е разполагал и изписал стоки за 3400 лв., т. е. фирмата-доставчик не е разполагал с такава наличност, каквато е била продадена по фактура № 37/28.12.2005 г. на "Корпус 2004" ООД. През 2005 г. е бил продаден непресят пясък 2990 куб. м. на Община С., а пресятия такъв е 2500 куб. м., което съответства на количеството /5500 куб. м./ договорирано с Договор за доставка от 9.12.2005 г. между Община С. и "Корпус 2004" ООД и подписаните между тях през месец 12.2005 г. приемо-предавателни протоколи. Стойността на инертните материали по приемо-предавателни протоколи е в размер на 129 877,50 лв., а продадените от "Корпус 2004" ООД стоки през 2005 г. са 17 000 лв., съобразно Отчета за приходите и разходите и Справка за приходите и разходите - Раздел VI към Годишния финансов отчет за 2005 г. Дружеството през 2005 г. е отчело приходи в размер на 18 000 лв. "Корпус 2004" ООД не е отчел приходи от продажби на стоки- инертни материали, въпреки че с оглед приемо-предавателните протоколи между "Корпус 2004" ООД и Община С. следва да е продал пясък 5500 куб, м. за 129 877,50 лв., поради което не може да се обвърже доставката на материали по фактурите издадени от "Денимекс 90" ООД в изпълнението на договора с Община С..

1. Органът по приходите не е признал на "КОРПУС - 2004" ООД правото на данъчен кредит в размер на 5 104 лв. по 6 бр. фактури, издадени през м. 03.2006 г. от "АНТО ЛИ" ООД - гр. С., с предмет на доставките пресят пясък. Доставчикът е представил копия на фактурите и дневните финансови отчети, договори, приемо-предавателни протоколи, свидетелство за регистрация на фискално устройство, оборотна ведомост за м. 03.2006 г., разпечатка на счетоводни сметки - 4532 "Начислен данък за продажбите", 304 "Стоки" и 700 "Приходи от продажби", както и 2бр. фактури от предходен доставчик - ЕТ "ИСТИ - Е. Д." - гр. С.. Представена е писмена декларация, в която управителя на дружеството е посочил, че стоките предмет на сделките са превозени с транспорт на клиента, т. е. от "КОРПУС-2004" ООД. Съдът е констатирал, че съществува противоречие в отразеното в Декларацията на представляващия дружеството "Анто ли" ООД Ц. Ц., според която стоките предмет на сделките са превозвани с транспорт на клиента и изявлението в писмо изх. № 22/20.09.2007 г. издадено от жалбоподателя, според което "пясъкът е доставен с транспорт на фирмата доставчик. Съдът изцяло е кредитирал изводът на органа по приходите, че с представените фактури и приемо - предавателни протоколи не може да се докаже реалността на доставките по фактурите издадени от "Анто ли" ООД. Нито в ревизионното производство, нито в съдебното производство са представени товарителници, пътни листи, командировъчни на работниците, авансови отчети и други документи отразяващи движението на стоките до получателя.

От приложения по делото РА № 2000802564/7.08.2008 г., издаден на доставчика "Анто ли" ООД не е видно дали процесните фактури/доставки са били обсъдени от органа по приходите, поради което съдът е приел, че не може да се обоснове извод, че по тях е било признато правото на приспадане на данъчен кредит. От заключенията на ССЕ съдът е установил, че счетоводството на доставчика е водено редовно, но изводите на вещото лице за реалност на доставките и наличие на трудова и материална обезпеченост не са кредитирани от съда, тъй като същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя, че органът неправилно е приел, че касовият апарат, от който са издадени: фискалните бонове не е бил регистриран по надлежния ред в съответното ТД на НАП. В хода на съдебното производство е установено, че фискалното устройство е било регистрирано през 2004 г., но това само по себе си не е основание за отмяна на РА в тази му част. Ето защо законосъобразно според съда не е признато право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.).

1. Органът по приходите не е признал правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 800 лв. по фактура № 131/27.09.2005 г., издадена от ЕТ "Емма 2004-Е. И.". Съдът е установил, че предмет на доставката е "авансово плащане за автомобил", като в нея е отбелязано, че плащането е извършено по банков път - чрез платежно нареждане, което се оборва от констатациите на органа, че няма реално плащане по доставката, както на стойността, така и на ДДС, към датата на издаване на фактурата. В приложената по делото Справка за вземанията, задълженията и провизиите към 31.12.2005 г. подадена към ГДД за 2005 г. доставчикът ЕТ "Емма 2004-Е. И." не е отчел задължения по получени аванси към 31.12.2005 г. в размер на 19 000 лв. В приложения по делото РА № 210800090/07.05.2008 г., издаден на доставчика ЕТ "Емма 2004-Е. И." процесната фактура също не е включена в Дневника за продажби и СД по ЗДДС за периода и не е начислен ДДС, от което следва, че не е налице и условието по т. 2 на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), а именно данъкът по облагаемата доставка да е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС от доставчика ЕТ "Емма 2004-Е. И.".

Правилно според съда органът по приходите е преценил, че не се доказва реално плащане по доставката, поради което не е налице данъчно събитие съобразно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и на основание чл. 64, ал. 1, т. З от ЗДДС (отм.) не възниква правото на получателя да приспадне данъчния кредит.

1. Органът по приходите е отказал право на приспадане на данъчен кредит на стойност 1 200 лв. по фактура № 229/31.03.2007 г., издадена от "Златоград Автотранспорт" АД с предмет - доставка на пясък. За да откаже това право органът е установил липсата, както на прехвърляне на собственост върху стока, така и разплащане по горепосочената фактура. От страна на жалбоподателя е бил представен само протокол за прихващане на вземания и задължения от 24.09.2007 г., по който страни са "Златоград Автотранспорт" АД и ревизираното дружество, в който е посочено, че към 24.09.2007 г. вземането на транспортната фирма от ревизираното лице по фактура № 229/31.03.2007 г. е в размер на 7 200 лв. От кредитно известие № 1529/10.04.2009 г. към фактура № 229 от 31.03.2007 г., което както правилно е констатирал ответника е издадено в нарушение на разпоредбите на ЗДДС и касае период извън обхванатия с процесния РА, като основание за издаването му е записано "неизвършена доставка на пясък". Съдът изцяло е кредитирал изводът на органа по приходите, че към датата на издаването не е налице както авансово плащане, така и извършена доставка, което да е основание според чл. 113, ал. 1 от ЗДДС за издаване на фактурата.

1. Относно преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2005 г., съгласно чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО в размер на 9750 лв. и намалението на финансовия резултат за 2006 г., съгласно чл. 23, ал. З, т. 10 от ЗКПО със същата сума съдът е установил, че дружеството - касатор е издало фактури № 50/31.10.2005 г. на стойност 4800 лв. и № 82/15.12.2005 г. на стойност 4950 лв. с получател "РАМБО" ООД, но е осчетоводило приходите през 2006 г. Направените разходи във връзка с фактурираните услуги са отчетени през 2005 г., с което е извършено нарушение на принципа за текущо начисляване и съпоставимост между приходите и разходите, поради което на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 от ЗКПО финансовият резултат за 2005 г. е увеличен законосъобразно с неотчетените приходи и на основание чл. 23, ал. З, т. 10 от ЗКПО финансовият резултат за 2006 г. е намален със същата сума. Нарушен е чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч., с оглед на което съдът е приел за неоснователна жалбата в тази й част.

1. Относно преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2005 г. и 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 и т. 13 от ЗКПО, съответно в размер на 20 500 лв. и 73 160 лв. по фактури на "ДЕНИМЕКС-90" ООД, както и в размер на 25520 лв. по фактури, издадени от "Анто ли" ООД - съдът е приел, че законосъобразно е преобразуван финансовият резултат на дружеството, след като не е доказано, че документираните разходи вярно и точно отразяват стопанските операции съгласно пар. 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.

Относно начислените лихви в размер общо на 12,72 лв. на невнесени авансови вноски за 2005 и 2006 г съдът е установил, че през 2005 и 2006 г. фирмата не е внасяла в срок авансови вноски, поради което органът по приходите законосъобразно на основание чл. 58, ал. 1 от ЗКПО (отм.) е начислил лихвите за закъснение.

С оглед горното, АС - П. е отхвърлил жалбата на дружеството против РА като неоснователна.

Така постановеното решение е правилно. Административният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. Н. са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. По отношение на процесните фактури правилно АС е обосновал извода за липса на реалност на доставките по фактурите, издадени от доставчиците "Денимекс 90" ООД за периодите м. 12.2005 г. и 2006 г., "Анто ли" ООД - за м. 03.2006 г., ЕТ "Емма-2004-Е. И." за м. 09.2005 г. и "Златоград Автотранспорт" АД за м. 03.2007 г.

Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при осъществена доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), която представлява данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС (отм.). Последното от своя страна е един от елементите по определението за данъчен кредит в чл. 63 ЗДДС (отм.), поради което е презумптивно включено в предпоставките за признаване право на данъчен кредит по чл. 64 ЗДДС (отм.). В конкретния случай, както правилно е приел АС, касаторът не е представил нито пред данъчния орган, нито в хода на съдебното производство документи доказващи материалната, техническа и кадровата обезпеченост на доставчика. Установяването на факта на транспортиране, предаване и приемане на стоките е от съществено значение. Следва да се отбележи, че доколкото касаторът претендира определено материално право - правото на приспадане на данъчен кредит, тежестта на доказване на предпоставките за упражняването на това право е върху него, включително реалното извършване на доставките по спорните фактури, като следва да докаже, че са изпълнени всички положителни предпоставки за признаване право на приспадане на данъчен кредит, както и че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 65, ал. 4 ЗДДС, които обуславят отказване на данъчен кредит.

Законосъобразни с оглед събраните по делото доказателства са и изводите на съда относно наличието на предпоставката на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) за увеличаване на финансовия резултат на търговеца, тъй като от жалбоподателя не са били представени убедителни доказателства, оборващи констатациите на данъчните органи за липсата на вярно и точно отразяване на стопанските операции съгласно пар. 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Правилно при това положение е увеличена облагаемата данъчна основа с отчетените разходи по фактурите, издадени от посочените доставчици, за които не е доказано, че са действително осъществени.

По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника също не следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е бил процесуално представляван в с. з. проведено на 14.09.2011 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, VIII отделение