Решение № 15333 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7305/2018 г.

Решение № 15333 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7305/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "С. Л. В.-И. Киров", представляван от И. К., чрез адв. П. като процесуален представител, против решение № 861 от 24.04.2018 г., постановено по адм. дело № 2474/2017 г. по описа на Административен съд - В.. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения отказ и преписката да се върне на административния орган със задължителни указания за издаване на искания административен акт. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - В. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - В. е образувано по жалба на ЕТ "С. Л. В.-И. Киров" срещу отказ изх. № 20-35293 от 28.06.2017 г. на началника на СГКК - В. по негово заявление вх. № 05-8355 от 21.06.2017 г. за изменение на кадастралния регистър (КР) към кадастралната карта (КК) на гр. В. относно имот с идентификатор 10135.2536.1031. Искането до административния орган е да се отразят данни за собственост спрямо този имот, въз основа на които в КР наред с държавата да се впише и заявителят като собственик на 119, 50 кв. м ид. части по силата на нот. актове от 2008 г. и 2011 г. Съдът е приел, че постановеният по заявлението на касатора отказ е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата. Изложил е съображения, че касационният жалбоподател е вписан в КР като собственик на 1. 139 дка ид. части от ПИ с идентификатор 10135.2536.1029, която площ съответства на притежаваните от него права по приложените нотариални актове (с изключение на 109 в. м по заключението на съдебно - техническата експертиза, които не попадат в имот с идентификатор 10135.2536.1031). Според съда за едноличния търговец не съществува валиден титул за собственост, на който да обоснове искането си да бъде вписан като собственик на още 119. 50 кв. м върху имот, представляващ изключителна държавна собственост съгласно АИДС №№ 603 и 604/17.05.2000 г., изваден от гражданския оборот по силата на чл. 7, ал. 1 ЗДС. По тези съображения е обосновал извод, че е налице пречка да се извърши заявеното изменение на КР на основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Обжалваното решение е правилно. Искането в случая е за изменение в КР в хипотезата на чл. 53, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 2 ЗКИР, поради наличие на несъответствие между данните в регистъра и източника, който ги удостоверява - приетите по делото нотариални актове. Постановеният отказ да се извърши исканото изменение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. При оспорване на отказ за издаване на административен акт съгласно чл. 170, ал. 2 АПК оспорващият трябва да установи, че са налице условията за издаването му. От фактическа страна е установено, че със заповед № 18-5395/13.07.2015 г. на началника на СГКК – В., на основание чл. 49 в, ал. 1 ЗКИР и въз основа на влязло в сила решение № 2235/09.10.2014 г. по адм. дело № 3042/2013 г. на Административен съд - В., оставено в сила с решение № 1884/19.02.2015 г. по адм. дело № 15622/2014 г. на Върховния административен съд, е одобрена КК и КР на гр. В., район "Приморски" за ПИ с идентификатори 10135.2536.1029, 10135.2536.1030 и 10135.2536.1031. Заповедта е влязла в сила на 26.07.2016 г. Касаторът е вписан в КР като собственик на 1. 139 дка ид. части от ПИ с идентификатор 10135.2536.1029, стар № 75 въз основа на нот. актове от 2000 г. и 2011 г. ПИ с идентификатор 10135.2536.1031, стар № 25360191 е нанесен като изключителна държавна собственост съгласно АИДС №№ 603 и 604 от 17.05.2000 г. Оспореният пред съда отказ е мотивиран с обстоятелството, че към заявлението не са представени нови факти и обстоятелства, доказващи необходимост от ново произнасяне на административния орган, а само се заявява вписване с идеални части в ПИ с идентификатор 10135.2536.1031, собственост на държавата съгласно одобрената КК, за което няма основание. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Нормата регламентира единствено възможността за вписване в КР и на други лица, удостоверяващи право на собственост, респ. други вещни права, противопоставими на тези на вписаните вече в КР права на собственост. Тези противопоставими права следва да са за имота в границите и обема му, отразени в КК. В случая това условие не е налице, тъй като нот. актове, на които се основава искането, не установяват по безспорен начин идентичност с имот с идентификатор 10135.2536.1031. Касаторът е вписан като собственик на 1. 139 дка ид. части от ПИ с идентификатор 10135.2536.1029. Като източници, удостоверяващи данните са посочени представените нотариални актове. В производството по изменение на КР на претендираното основание не следва да се установява обема на правото на собственост и дали законосъобразно това право е отразено в одобрената КК. Налице е основание за отказ за извършване на заявеното вписване в КР. Изложените в касационната жалба доводи, свързани с т. 1. 4 от заключението на съдебно-техническата експертиза, сочат на спор за материално право с държавата по отношение на част от ПИ с идентификатор 10135.2536.1031, който подлежи на разрешаване по общия исков ред. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение