Решение № 535 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8339/2017 г.

Решение № 535 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8339/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, чрез юрк. М. като процесуален представител, против решение № 3747 от 05.06.2017 г., постановено по адм. дело № 10128/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменена негова заповед № РА50-539/29.08.2016 г. в частта за УПИ ХХVI- 208, кв. 1 по плана на гр. С., м. "З. Х. Д.", район Подуяне, нанесен като поземлен имот с идентификатор 68134.600.208 в одобрената кадастрална карта. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответниците - С. Й. Д., К. Е. В. и К. П. Д., чрез пълномощниците си, в писмен отговор и в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел оспорената заповед по отношение на УПИ ХХVI- 208, кв. 1 по плана на гр. С., м. "З. Х. Д." за незаконосъобразна, доколкото спрямо този имот не е налице основанието по чл. 22, ал. 1 ЗУТ. Предвижданията на действащия ПУП за него не противоречат на Общия устройствен план (ОУП) на Столична община и не е изпълнено нито едно от фактическите основания, посочени в заповедта. Като е съобразил издадената виза за проучване и проектиране и висящата процедура по одобряване на строителни книжа, съдът е обосновал извод и за несъответствие на оспорения акт с целта на закона по чл. 146, т. 5 във вр. с чл. 6 АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. С оспорената заповед на главния архитект на Столична община е разрешено на основание чл. 135, ал. 5, чл. 134, ал. 1, т. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и чл. 22 ЗУТ да се изработи окончателен проект за подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП- ПРЗ) за преструктуриране на ж. к. "Х. Д." за определен в нея териториален обхват. Видът на плана е посочен като изменение. Оспорващата в първоинстанционното производство С. Д. е съсобственик на УПИ ХХVI- 208, кв. 1, който е включен в предмета на заповедта. Законосъобразно съдът е приел, че подадената пред него жалба е допустима. Мотивираното предписание за изработване на проект за изменение на ПУП, с какъвто характер е заповедта, или отказът за това по чл. 135, ал. 3 и 5 ЗУТ са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, които не са изключени от съдебен контрол с изрична законова норма. Като съсобственик на УПИ в обхвата на заповедта, Димитрова има активна легитимация да обжалва същата по отношение на този имот като заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗУТ. В случая инициативата за издаване на оспорената заповед на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ е на кмета на район Подуяне. С нея служебно се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ за преструктуриране на жк "Х. Д." с определен териториален обхват. На основание чл. 135, ал. 6 ЗУТ със заповедта е спряно прилагането на действащите ПУП, вкл. и по отношение на процесния УПИ, поради което за оспорващата е налице правен интерес да я обжалва, тъй като се засягат пряко нейни права и законни интереси. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след обсъждане на събраните по делото писмени доказателства, вкл. и приетото без оспорване от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. Правните изводи на съда са в съответствие с доказателствата по делото. Правилно е прието, че по отношение на процесния УПИ не се установяват фактическите основания, посочени в заповедта и не са изпълнени материалноправните изисквания, съдържащи се в правните основания на чл. 22, чл. 134, ал. 1, т. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 ЗУТ. Изложените в оспорената заповед фактически съображения са за несъотвествие на действащия от 1988 г. план и приетите през различни времеви периоди изменения на ПУП за отделните имоти с Общия устройствен план на Столична община, с който се определя създаването на нови мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура; противоречие между регулационните граници на УПИ и отрежданията за поземлени имоти в предвижданията на ПУП на м. "ж. к. Х. Д." с данните за собственост и кадастралните граници по влезлите в сила КККР, одобрени със заповед от 09.03.2016 г. Органът се е позовал на приетия през 2013 г. проект за "Интегриран план за градско възстановяване и развитие на град С. 2014 - 2020 г.". Посочил е, че с преструктурирането ще се обособят имоти за съхраняване на съществуващите зелени площи, ще се оформи вътрешно-кварталната структура на комплекса, ще се предвидят терени за осигуряване на необходимите паркоместа, ще се създаде възможност за развитие на велосипедното движение и други, поради което проектът за ПУП следва да бъде изпълнен със средства на общинския бюджет. Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗУТ, в квартали и в големи урегулирани поземлени имоти застрояването може да бъде комплексно с разполагане на групи от сгради с различно предназначение, свободно стоящи или свързани. Според § 5, т. 23 ДР ЗУТ "комплексно" е застрояването в големи урегулирани поземлени имоти на групи от сгради, които се разполагат свободно стоящи или допрени една до друга. От данните по делото е установено, че процесният УПИ ХХVI- 208, кв. 1 е частна собственост и не попада в по-голям имот със сгради в режим на комплексно застрояване. В него има изградена двуетажна жилищна сграда. Частна собственост са и съседните от изток и запад имоти, както и тези между посочените в заключението улици. За тях са отредени самостоятелни УПИ. Единственият по-голям имот в кв. 1, върху който са изградени сгради в режим на комплексно застрояване, е УПИ 1-за Жс. С. ОУП на гр. С. процесният имот попада в зона Жк - жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване, с параметри: плътност на застрояване - 40%, минимална озеленена площ - 40%, Кинт - 3.0 и кота корниз на предвиденото в него застрояване - 26 м за жилищно застрояване и 32 м за обществено застрояване. Предвижданията по действащия за имота ПУП, одобрен през 2002 г. и изменен през 2013 г., съответстват на параметрите за зоната по ОУП. Регулационните граници на УПИ и имотните такива по одобрената през 2016 г. кадастрална карта съвпадат. През имота не се предвижда преминаването на части от уличната мрежа. В кв. 1 няма обособени самостоятелни зелени площи. Не се установява предвиждане на частни имоти за озеленяване. Посоченият в оспорената заповед интегриран план за градско възстановяване и развитие също не съставлява обстоятелство, което може самостоятелно да обоснове разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ, както правилно е приел съдът. Отделно от това по делото не е установено, че процесният имот попада в обхвата на някое от проектните предложения, съдържащи се в приложената индикативна таблица. При тези данни законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че предвижданията на действащия за имота ПУП не противоречат на ОУП и липсват доказателства имотът да отговаря на другите условия, приети от административния орган, поради което не се установява изпълнението на някоя от хипотезите, посочени като правни основания в заповедта. Доводите в касационната жалба приповтарят обстоятелствата, изложени в оспорения акт и не съдържат конкретни аргументи за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила или на материалния закон. Възражението, че предназначението на имота е за озеленени площи не се подкрепя от доказателствата по делото и се опровергава напълно от заключението на експертизата. Отделно от това в случая разрешението по чл. 135, ал. 5 ЗУТ не съдържа задание като задължителна предпоставка съгласно чл. 125 във вр. с чл. 136, ал. 1 ЗУТ, което е допълнителен аргумент за неговата незаконосъобразност. Ето защо, като е отменил заповедта по отношение на УПИ ХХVI- 208, кв. 1 по плана на гр. С., м. "З. Х. Д.", административният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявените искания за присъждане на разноски на ответниците С. Й. Д., К. Е. В. и К. П. Д. се дължат такива в размер на 500 лева за всеки от тях, съставляващи уговорени и заплатени адвокатски възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,