Решение № 11926 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8600/2011 г.

Решение № 11926 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8600/2011 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Главиница срещу решение № 52 от 17.05.2011 г., постановено от Административен съд Силистра по адм. д. № 62/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закони, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Ответникът по касационната жалба Есат Наим Лятиф не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение като неправилно да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 0261 от 28.03.2011 г., с която кмета на община Главиница е разпоредил на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ изземване от Есат Наим Лятиф на два земеделски имота в землището на с. Вълкан, които се владеят от него без правно основание и предаването им на собственика Марин Мавродиев Атанасов. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че в случая не са налице кумулативните предпоставки на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за издаване на оспорената заповед. Съдът е приел, че бързата административна процедура за изземване на земеделски имот се прилага само при безспорност по отношение на релевантните факти, съставляващи материално-правни предпоставки за издаване на заповедта. В случая съдът е приел, че всяка от страните се позовава на конкуриращи правни основания, като лицето от което е разпоредено изземването се легитимира като ползвател на основание сключен договор за аренда. Преценката на факти относно действието на този договор е извън правомощията на административния орган при издаване на заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, поради което спора между страните следва да се разреши по общия исков ред. По тези доводи съдът е отменил оспорената заповед. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят наличие на релевираните касационни отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. При тази законова разпоредба следва правния извод, че административният ред за изземване на земеделски имоти, по отношение на които собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, включва единствено изследване на законовите предпоставки за това. Тези законови предпоставки са да е възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците или ползвателите и това ползване да е без правно основание. Предпоставките за издаване на заповедта са предвидени при условията на кумулативност. За да бъде реализирана административната процедура за изземване на земеделската земя фактите, обуславящи наличие на законовите предпоставки за издаване на заповедта следва да са безпротиворечиво установени. Обосновано съдът е приел, че в случая това изискване не е налице. Оспорващата страна се е легитимирала като ползвател на правно основание - безсрочен договор за аренда, сключен между него и собственика на земеделските имоти. В случая административния орган е излязъл от рамките на своята компетентност, като е приел, че договора за аренда с Есат Ним Лятиф е едностранно прекратен и съответно не може да легитимира арендатора като лице, владеещо имота на правно основание. В случая става реч спорни облигационни отношения, които не могат да бъдат разрешавани по административен ред. Реда за прекратяване на договор за аренда, сключен без определен срок е предвиден с разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗАЗ и е недопустимо кмета на общината чрез предвидената административна интервенция да разреши спора относно действието на договора за аренда от 01.10.2009 г., сключен между Есат Наим Лятиф и Марин Мавродиев Атанасов. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение