Решение № 8577 от 26.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4092/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез гл. юрисконсулт Стаменова като процесуален представител, против решение 1515 от 17.02.2025 г., постановено по адм. дело 1463/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът М. В. И., чрез пълномощника си адв. Костов, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена по жалба на М. В. И. заповед 8121к-11825/14.08.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, т. 5 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение на длъжност "разузнавач I степен" в сектор 01, отдел 04 към Дирекция Вътрешна сигурност (ДВС) при МВР, считано от 15.08.2024 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Счита за необоснован и незаконосъобразен извода на дисциплинарно наказващия орган (ДНО), че служителят не е следвало да се явява за освидетелстване пред Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) към УМБАЛ-Бургас, а единствено пред ТЕЛК при Медицинския институт на МВР, като се позовава на чл.16, ал. 3 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Излага съображения, че доколкото в ПУОРОМЕРКМЕ липсват отделни правила за работа на ЦЕЛК, то по отношение на този орган са съответно приложими разпоредбите, уреждащи дейността на НЕЛК като равни по степен органи на медицинската експертиза. Приема, че липсва законово предвидена забрана лице държавен служител по ЗМВР да се яви пред общите ТЕЛК, респективно да се освидетелства единствено и само пред експертните лекарски комисии към Медицинския институт на МВР. Като се позовава на постановеното по адм. дело 2459/2023 г. по описа на Административен съд Бургас решение, с което е отменено експертното решение (ЕР) на НЕЛК и преписката е върната за ново разглеждане и представените в последното открито съдебно заседание болнични листове за периода 23.09.2023 г. 30.10.2023 г., издадени след постановяване на оспорената заповед, при съобразяване на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК прави заключение, че за времето, посочено в административния акт И. има надлежни документи за временна неработоспособност, което изключва ангажиране на дисциплинарната му отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР. По тези съображения отменя оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства. Въз основа на нея са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. От данните по делото е видно, че настоящият ответник и оспорващ в първоинстанционното производство М. И. постъпва на работа в МВР през 1990 г., като последователно заема различни длъжности. За времето от 24.04.2015 г. до 28.11.2023 г. служителят е на длъжност началник в сектор 01 към отдел 03 при ДВС - МВР, след което е преназначен на длъжността "разузнавач I степен" в сектор 01 към отдел 04 при ДВС МВР, съгласно заповед 8121-14472/22.11.2023 г. По делото са представени болнични листa Е20230470021, Е20230470035, E20231180413, E20231180498, Е20231556958, Е20231557012, Е20232123155 и Е20232123208, удостоверяващи неговата временна неработоспособност за периода от 27.03.2023 г. до 22.09.2023 г. Последният издаден болничен лист Е20232123208 от 23.08.2023 г. е за периода от 24.08.2023 г. до 22.09.2023 г. На 13.09.2023 г. И. постъпва за лечение в отделение по Нервни болести в УМБАЛ - Бургас, с диагноза [заличен текст] и е изписан на 17.09.2023 г. Лекарска консултативна комисия (ЛКК) му издава болничен лист Е20232120090 от 18.09.2023 г. за временна нетрудоспособност за срок от 35 дни, считано от 13.09.2023 г. до 17.10.2023 г. вкл. Впоследствие този болничен лист е анулиран и служителят е насочен към ТЕЛК при УМБАЛ Бургас за освидетелстване. Издадено е ЕР 00546 - 143 от 28.09.2023 г., с което на М. И. е определена 50 % трайна неработоспособност за срок от 2 години до 01.09.2025 г. и съгласно указаното в чл.70, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза сочи като дата на инвалидизиране, считано от 23.09.2023 г. Служителят оспорва ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК, която частично го отменя и продължава временната неработоспособност до 28.09.2023 г., а също така определя и нова дата на инвалидизиране 29.09.2023 г. НЕЛК потвърждава решението на ТЕЛК в частта относно определения процент на трайно намалена работоспособност за срок от 2 години (до 01.09.2025 г.). М. И. обжалва решението на НЕЛК пред Административен съд - Бургас, който с решение 5271/13.07.2024 г., постановено по адм. дело 2459/2023 г. отменя експертно решение 495 от 174-то заседание, проведено на 05.12.2023 г. на НЕЛК, специализиран състав по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания, с което частично е отменено ЕР 546 от 28.09.2023 г. на ТЕЛК І-ви състав към УМБАЛ- Бургас. Съдебното решение е влязло в законна сила на 07.08.2024 г. Между страните не се спори, че на 26.09.2023 г. от И. е подадено заявление с рег. 9584р-663/26.09.2023 г., с което уведомява директора на ДВС, че поради хоспитализирането му в болнично заведение и влошеното здравословно състояние е насочен към ТЕЛК за продължаване на временната неработоспособност. Към заявлението е приложен протокол 80/20.09.2023 г. от ЛКК и епикриза, издадена от УМБАЛ-Бургас. С уведомление рег. 7855р-9127/28.09.2023 г. служителят е информиран, че му е издадена исканата служебна бележка за ползвания размер на отпуск за временна неработоспособност и че съгласно чл. 16, ал. 3 ПУОРОМЕРКМЕ, следва да се яви за освидетелстване пред експертна лекарска комисия на МВР. Със заповед 7855з-490/20.10.2023 г. във връзка с постъпили предварителни данни за извършени нарушения по повод подадено заявление за неплатен отпуск от М. И. е разпоредено извършване на проверка и определена поименна комисия, която да изясни фактите и обстоятелствата и да изготви писмена справка. В доклад с рег. 7855р-10804/16.11.2023 г. са изложени събраните в хода на проверката данни, извършените действия и събраните доказателства. Посочено е, че със заявление с вх. 9584р-707/16.10.2023 г. във връзка с образувано производство пред НЕЛК за удължаване на временна неработоспособност и на основание чл. 189, ал. 1, т. 5 ЗМВР, служителят желае да му бъде разрешено ползване на неплатен отпуск за периода от 23.09.2023 г. до 31.10.2023 г. вкл. Отчетено е, че с нарочна заповед на И. е разрешено да ползва неплатен отпуск за периода от 16.10.2023 г. (денят на депозиране на заявлението) до 31.10.2023 г. включително, тъй като органът счита, че не е налице законово основание заповедта да бъде издадена за минал период. Комисията достига до заключение, че служителят не се е явил на работа без уважителни причини в периода от 29.09.2023 г. до 13.10.2023 г., а именно 11 последователни работни дни. Направено е предложение проверката да бъде прекратена на основание чл. 35, ал. 1 от Инструкция 8121з- 877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и е изготвено предложение до министъра на вътрешните работи за започване на дисциплинарно производство по реда на чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Със заповед 8121-300/15.01.2024 г. срещу служителя е образувано дисциплинарно производство, като е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО). Проведено е дисциплинарно производство. Изготвена е справка рег. 7855р-6278/01.07.2024 г., в която са описани всички предприети и извършени действия, събрани и разгледани писмени доказателства по установяване на фактическата обстановка относно вмененото на И. дисциплинарно нарушение, събраните сведения и обяснения. От страна на ДРО е прието за безспорно доказано, че главен инспектор М. И. в качеството си на служител в ДВС МВР, до 28.11.2023 г., вкл. и в периода от 29.09.2023 г. до 13.10.2023 г., без уважителни причини, в два последователни работни дни не се е явил на работа на определеното му със заповед 8121з-1529/11.11.2022 г. работно място. Направен е извод, че е налице бездействие и незаинтересованост от негова страна (към периода 29.09.2023 г. 13.10.2023 г.), за които сочи и липсата на данни след 22.09.2023 г. (денят на изтичане на последния болничен лист), той да се е свързал със своя пряк ръководител или директора на ДВС МВР, за да ги уведоми, че чака решение на ТЕЛК, което евентуално ще даде законово основание за отсъствието му от работа. Прието е за доказано по безспорен и категоричен начин, че инспектор М. И. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр.1 и 2 от ЗМВР неизпълнение разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове , съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни , за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание уволнение . Направеното до ДНО предложение е в този смисъл. С покана рег. 7855р-6281/01.07.2024 г. И. е поканен за запознаване с обобщената справка и материалите по провелото се дисциплинарно производство, като му е предоставена възможност за даване на писмени обяснения или възражения. Поканата е връчена на служителя на 02.07.2024 г. От него е подадено възражение с вх. 785500-5829/04.07.2024 г. Изготвено е становище от ДРО с рег. 8121в-94/11.07.2024 г., в което се посочват обективираните в обобщената справка факти и обстоятелства, подробно са коментирани събраните доказателства и дадените от служителя възражения и обяснения. Формирано е становище, че в хода на извършеното дисциплинарно разследване се потвърждават изводите и предложението от обобщената справка и във връзка с направените установявания се предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение и служебното му правоотношение да бъде прекратено, както и да му бъде отнета наградата Почетен знак на МВР III степен. В отговор на отправената покана служителят представя допълнителни писмени обяснения, в които сочи, че е налице уважителна причина за неговото неявяване на работното място в посочения период, а именно влошеното здравословно състояние, което обуславя временната му неработоспособност. Оспорената пред административния съд заповед е издадена от министъра на вътрешните работи, като с нея на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 1, т.6, чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, т. 5 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение в МВР на инспектор М. И. разузнавач I степен в сектор 01, отдел 04 при ДВС МВР за това, че за времето от 05.10.2023 г. (датата, на която получава ЕР на ТЕЛК) до 13.10.2023 г., в 7 работни дни не се явил на работа без уважителна причина. На основание чл. 210, ал. 7 ЗМВР е отнето даденото му отличие. От съда са обсъдени и свидетелските показания на К. И. - съпруга на М. И.. Законосъобразен и обоснован е изводът, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като притежава задължителните реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Административният акт съдържа както фактическите, така и правните основания за неговото издаване. В заповедта изрично е налице позоваване на становището и обобщената справка, с която служителят е запознат, поради което правото му на защита не е нарушено. Правилно е прието, че в хода на проведеното дисциплинарно производство на служителя е предоставена възможност да даде обяснения, да прави възражения и да представя доказателства, поради което правото му на защита не е нарушено. Спазени са сроковете по чл. 195, ал. 2 във вр. с чл. 196 ЗМВР при налагане на дисциплинарното наказание от ДНО. Прието е за установено, че се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина, извършено от И. в периода 29.09.2023 г. 13.10.2023 г., който впоследствие с оспорената заповед е редуциран като по-благоприятен до 05.10.2023 г. 13.10.2023 г. Нарушението се счита за открито на датата, на която ДНО установява неговото извършване и самоличността на нарушителя. Същото е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при него. В случая становището на ДРО е изготвено на 11.07.2024 г., като до датата на издаване на заповедта не е изтекъл нито двумесечният срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР за налагане на наказанието, нито двугодишният срок от извършване на нарушението. Не е налице приетото от първоинстанционния съд съществено нарушение на административната процедура, изразяващо се в неспазване на принципа за безпристрастност по чл. 10 АПК поради това, че още със заповедта за образуване на дисциплинарното производство ДНО е формирал убеждение за доказаност на дисциплинарното нарушение и за наличие на виновно поведение от страна на служителя, което се санкционира с най-тежкото наказание. Този извод на съда не намира опора в конкретна разпоредба както на ЗМВР, така и в общите норми на АПК, тъй като подробната обосновка на предложение рег. 7855р-10956/21.11.2023 г. за образуване на дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение не може да се определи като предопределяща крайния резултат от разследването и нарушаваща принципа за безпристрастност по чл. 10, ал. 2 АПК. Точно обратното - излагането в пълнота на данните от фактическа страна в предложението и след извършената проверка дава възможност на органа да прецени наличието на основанията за образуване на производството. Независимо от това настоящият състав споделя извода за недоказаност на приетото в оспорената заповед нарушение на служебната дисциплина от ответника - неявяване на работа без уважителни причини в рамките на седем последователни работни дни. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че служителят не е следвало да се явява за освидетелстване пред ТЕЛК към УМБАЛ-Бургас, а пред териториалните органи към Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) при Медицинския институт на МВР. Дейността по извършване на медицинска експертиза, предмета, органите и взаимодействието между тях, както и обжалването на актовете е уредено в Закона за здравето. В чл. 50, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че Медицинският институт (МИ) на МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Според чл. 50, ал. 3 ЗМВР за осъществяване на дейността по ал. 2 в Медицинския институт на МВР се изграждат Централна експертна лекарска комисия (ЦЕЛК), клиники, Консултативно-диагностичен блок, отделения, кабинети, медицински служби, филиали за продължително лечение и рехабилитация. ЦЕЛК е орган при МИ на МВР в случаите, когато издава разрешения и дава експертни заключения - чл. 60, ал. 2 ЗМВР. В закона не е предвиден специален ред и условия за работата на ЦЕЛК. Видно от чл. 5 ПУОРОМЕРКМЕ устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза към лечебните заведения към Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на отбраната (МО), Министерството на транспорта и съобщенията, Министерския съвет, Министерството на правосъдието и Министерството на младежта и спорта се извършват по реда на този правилник. Съгласно чл. 16, ал. 3 от него създават се ТЕЛК за военнослужещи и държавни служители по Закона за МВР, създават се към Централната военномедицинска комисия (ЦВМК), към Военномедицинска академия и към Централната експертна лекарска комисия към МВР. При тълкуването на тези разпоредби следва извод, че се създават териториални структури като органи на медицинска експертиза, вкл. ТЕЛК и централна структура НЕЛК, както и аналогични такива със същото устройство и организация на работа в изброените министерства и Министерски съвет. По отношение на медицинската експертиза, извършвана в системата на МВР e налице и специална уредба, съдържаща се в Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) - чл. 238 и Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 98 от този правилник медицинският институт на МВР е натоварен да организира и осъществява дейността по здравеопазване в МВР, като изпълнява специфични функции за оказване на извънболнична помощ и болнична медицинска помощ, включително и извършване на медицинска експертиза за установяване на временна неработоспособност и за установяване на трайно намалена работоспособност на служителите от МВР. На основание чл. 99 от същия правилник Централната експертна лекарска комисия извършва специализирано медицинско освидетелстване и изготвя медицински заключения за здравословното състояние на лицата по чл. 98, ал. 1, т. 10 и 11 по медицинските изисквания за работа в МВР, определени в наредба по чл. 155, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Уредбата на структурата и организацията на ТЕЛК и НЕЛК според Закона за здравето и ПУОРОМЕРКМЕ предвижда два вида паралелни структури - териториални и централни органи на медицинска експертиза в общите лечебни заведения и в лечебните заведения в структурите на Министерски съвет и министерствата по чл. 5, работещи по еднакви правила, уредени с правилника и Наредбата за медицинската експертиза. С Правилника за устройството и дейността на МВР, приет през 2014 г., с разпоредбата на чл. 99, ал. 2 обаче се предвижда, че ЦЕЛК е със статут на ТЕЛК по смисъла на чл. 103 ЗЗ. В тази връзка и доколкото в ПУОРОМЕРКМЕ липсва конкретна уредба на дейността на ЦЕЛК на МВР, по аналогия следва да намерят приложение разпоредбите, уреждащи дейността на ТЕЛК, тъй като са съответно равни по ранг. В Наредбата за медицинската експертиза и в ПУОРОМЕРКМЕ са регламентирани принципите и критериите на медицинската експертиза, както и редът за нейното извършване. По тези правила функционират както общите ТЕЛК, така и специализираните като тези на МВР и явяването пред една от тях е достатъчно да бъде извършено надлежно освидетелстване на лицето. Предвид изложеното не може да бъде споделено възражението на касатора, че е недопустимо държавният служител по ЗМВР да се освидетелства извън ЦЕЛК при МИ на МВР. В този смисъл издадените от НЕЛК и ТЕЛК медицински документи за здравословното състояние на служителя не могат да бъдат игнорирани и да не се зачетат направените от тези органи констатации и заключения. При постановяване на решението съдът правилно взема предвид представените в съдебно заседание болничен лист Е20242422851 продължение, издаден на 04.12.2024 г. за временна неработоспособност за периода 23.09.2023 г.- 22.10.2023 г.; болничен лист Е20242422868 продължение, издаден на 18.12.2024 г. за временна неработоспособност за периода 23.10.2023 г. 30.10.2023 г. и ЕР 00526 от заседание 172 от 29.11.2024 г., на Първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ-Бургас. Тези медицински документи, макар издадени след постановяване на акта, правилно са съобразени от съда на основание чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си за налагане на най-тежкото наказание. Наличието им налага извода, че за времето, в което според ДНО служителят не се е явил на работа, са съществували обективни причини за това, свързани с влошеното му здравословно състояние, изключващи ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото е основателно искането на ответника М. И. за присъждане на направените разноски в касационното производство, които Министерството на вътрешните работи следва да бъде осъдено да заплати в размер на 2400 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение съобразно договор за правна защита и съдействие от 29.04.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,