Решение № 10418 от 6.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10322/2016 г.

Решение № 10418 от 6.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10322/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националния осигурителен институт, чрез процесуален представител, против решение № 4895/11.07.2016 г. по адм. дело № 2781/2016 г. по описа на Административен съд С.-град. С него е отменена негова заповед № 1016-40-167/18.02.2016 г., с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл на Г. С. Н. - Георгиева е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че при събрани от него противоречиви гласни доказателства решаващият орган е формирал своите изводи на база на преценка на всички относими доказателства и е прието, че истинността на твърденията на Николова е сериозно разколебана. В дисциплинарното производство служителката не сочи към кой именно служител се е обърнала за съдействие и това буди недоумение предвид факта, че функциите по съхраняване на досиета се осъществяват от трима служители, обособени в отделно помещение. На база спецификата на случая дисциплинарно наказващият орган не може да не формира вътрешното си убеждение на база доброто познаване на утвърдените в управляваната от него институция практики и взаимоотношения между отделните структурни звена и служители. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът по касационната жалба - Г. С. Н. - Георгиева, чрез пълномощник адв. Ек. Иванова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Към датата на издаване на оспорената заповед Г. Н. заема длъжността главен юрисконсулт в отдел "Осигурително законодателство и договори" в Дирекция "Правна" на Централното управление на Националния осигурителен институт (НОИ). Едно от задълженията й по длъжностна характеристика е осъществяване на процесуално представителство, след съответно упълномощаване. В същата насока са и преките й задължения. С определение от 6.10.2015 г. по адм. дело № 8743/2015 г. на АССГ, по което страна е бил управителят на НОИ, в качеството му на ответник, представляван от Г. Н., той е бил задължен да представи доказателства за компетентност на лицето, подписало разпореждане от 4.06.2015 г., както и доказателства за компетентност на лицето, подписало обжалваното решение, съобразно чл. 37, ал. 3 КСО, а именно заповед за заместване и доказателства за отсъствие на управителя на НОИ. Със същото определение е направено предупреждение, че при неизпълнение в посочения срок предстой налагане на глоба. В протокол от открито съдебно заседание по същото дело от 3.12.2015 г. е отразено изявлението на Г. Н., че е направила проверка и е установила, че "не разполагаме със заповед за заместване и доказателства за отсъствие на управителя на НОИ към датата на постановяване на процесното решение". В последствие, с решението си съдът е обявил нищожност на издадения административен акт поради липса на доказателство за компетентността на органа-издател на същия. За така постановеното решение Г. Н. е уведомила началник отдел "Методология по прилагане на европейските регламенти и договори" в Дирекция "ЕРМД" - НОИ. С покана изх. № 1029 40 907/29.01.2016 г. управителят на НОИ е известил Г. Н., че срок от 3 работни дни следва да даде писмени обяснения относно твърдението, заявено в съдебно заседание на 3.12.2015 г. по адм. дело № 8743/2015 г. АССГ, че липсва доказателство за отсъствие на управителя и заместването му от подуправителя на НОИ към датата на издаване на обжалваното в това производство решение № 30/7.08.2015 г., поради наличието на паметна записка № 15005/31.07.2015 г. В писмени обяснения от 2.02.2016 г. Г. Н. сочи, че за да изпълни указанията на съда по определението от 6.10.2015 г., в периода 12-22.10.2015 г. тя е посетила служителите от: първо, отдел "Методология по прилагане на европейските регламенти и договори" в Дирекция "ЕРДМ" и второ, отдел "Управление на човешките ресурси и секретариат" в Дирекция "ЧРАСО". Служителите от първата дирекция веднага й предоставили копия на заповед № 220/21.02.2014 г. и заповед № 3464/31.07.2012 г., представляващи доказателства за компетентността на лицето, подписало разпореждането от 4.06.2015 г. Колегите от Дирекция "ЧРАСО" извършили проверка и съобщили, че не е налице заповед, с която към 7.08.2015 г. се възлага на подуправителя да замества управителя в случай на неговото отсъствие, както и доказателство за отсъствие на управителя към тази дата. Д. Г. Н. не изискала писмено поради липса на създадена организация постъпващите призовки да се регистрират в информационна система на НОИ. Г. Н. е изслушана на 10.02.2016 г., за което е съставен протокол от проведена среща. Според декларация от служителите на дирекция "ЧРАСО" твърденията й, съдържащи се в жалбата, въз основа на която е образувано адм. дело № 2781/2016 г. на АССГ, че в края на 2015 г. оспорващата е посетила работното помещение стая № 403 в сградата на НОИ и е поискала да й бъде дадено доказателство за отсъствие на управителя на НОИ към 7.08.2015 г., а те са извършили проверка и са й съобщили, че такова няма, не са верни. Невъзможно е която и да било от трите служителки да не е обърнала внимание на искане на юрисконсулт, осъществяващ процесуално представителство и който иска да се снабди с копие от доказателство, свързано с отсъствие на управителя и респ. компетентност на подуправителя. Няма как в подобна ситуация служителките да не се отзоват незабавно на искането на колега. Приложени са и доказателства за длъжностното качество на авторите на декларацията. С оспорената заповед № 1016-40-167/18.02.2016 г. управителят на НОИ, на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл е наложил на Г. С. Н. - Георгиева дисциплинарно наказание "забележка". В мотивната част на акта е изложено, че защитната теза на наказаната служителка е превратна и невярна, а в голяма част и вътрешно противоречива. За да отмени заповедта, съдът е изложил от правна страна, че актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Наказващият орган не се е възползвал от възможността да изиска обясненията на служители от цитираните дирекция/отдел, без оглед на техния брой, при положение, че липсват правила, задължаващи юрисконсултите да се обръщат към отдел "УЧРС", респ. Дирекция "ЧРАСО" с писмени искания за проверки относно съществуването на актове, удостоверяващи отсъствие на управителя на НОИ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решението е правилно. От длъжностната характеристика на Г. Н. (л. 47) се установява, че тя няма задължения да комплектова административната преписка по делата, по които осъществява процесуално представителство. Както в административния акт, така и в касационната жалба, са посочени съображенията, мотивирали административния орган да издаде оспорената заповед, като същите се основават на хипотези и по тази причина са останали недоказани. В протокола от 10.02.2016 г. от проведената среща между управителя на НОИ и Г. Н. е удостоверено, че същата е попитала дали наказващият орган е поискал обяснения от колегите в отдела за изясняване на истинността на твърденията й, като в протокола е посочено, че наказващият орган не е счел за необходимо да извършва такава проверка. Следва да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че наказващият орган ненадлежно е изпълнил и процесуалните си задължения по чл. 91, ал. 1, т. 3 и чл. 93 ЗДСл по разкриване на обективната истина чрез събиране и оценка на всички допустими доказателства. Настоящият касатор не е ангажирал и доказателства в тази насока и в съдебната фаза на процеса, поради което правилно съдът е извел мотиви, че не са били налице доказуеми факти, водещи до налагане на дисциплинарно наказание. Също така правилна е преценката на административния съд относно представените декларации в производството пред него, които не са допустими доказателствени средства по реда на АПК. При липса на задължение по длъжностни характеристики и липса на вътрешни правила в НОИ относно снабдяването на процесуалните представители с актове по повод отсъствието или заместването на управителя на същия, не би следвало обуславят търсенето на дисциплинарната им отговорност. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. От страна на ответника са претендирани разноски, но до приключване на устните състезания не са представени доказателства за извършени такива, поради което разноски в полза на ответника не следва да се присъждат. Съобразно изложеното и на основани чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,