Решение № 7136 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11805/2017 г.

Решение № 7136 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11805/2017 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-С. при ЦУ на Националната агенция по приходите, чрез процесуален представител, против Решение № 5193/10.08.2017 г., постановено по адм. дело № 7026 по описа на Административен съд - С.-град за 2016 г., с което по жалба на "Т. Т. К." ЕООД със седалище и адрес на управление в с. П., общ. К., ул. "Кап. Петко войвода"№ 89А, представлявано от А. П., е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22221415008474-091-001 от 18.03.2016 г., на органи по приходите при ТД на НАП С., в частта, потвърдена с Решение № 810/18.05.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С., с която на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 8 110 лв. по две фактури от м. 05 и 06.2015 г., издадени от "В. Г." ЕООД с предмет "строителни работи" и са присъдени разноски. В касационната жалба се твърди, че са налице всички основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение. Поддържа се, че необосновано, въз основа главно на доказателства, представени едва пред съда, съставени с оглед защитата на жалбоподателя, съдът приел за доказано реалното изпълнение на фактурираните услуги. Съвкупната преценка на доказателствата обосновавала обратен фактически извод. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против оспорения акт в посочената част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Т. Т. К." ЕООД, чрез адв. А. Ч., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на жалбата и становищата на страните, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да откаже право на данъчен кредит по двете фактури с предмет "строителни услуги", органите по приходите приели, че не е доказано реалното изпълнение на услугите поради липса на персонален и технически капацитет на доставчика; непредставяне на протоколи, количествено-стойностни сметки, актове образец 19 за приемането на конкретните видове СМР и протокол на приемателна комисия за предаването на строежа или част от него, съгласно договорните клаузи; както и неубедителни доказателства за плащане по фактурите. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че представените доказателства в ревизионното производство и в производството по оспорване на РА са достатъчни за обоснован фактически извод за реално извършване на фактурираните услуги. Представените по делото приемо-предавателни протоколи, подписани от доставчика и получателя, индивидуализират подробно приетия резултат на услугите и доказват предаването му, като заключението на съдебно-техническата експертиза е категорично, че при съпоставка на съдържанието на протоколите с наличния резултат на място на конкретен обект, има съответствие. Плащането по банков път е доказано, а получателят не може да бъде санкциониран с отказ на данъчен кредит само поради недоказване на персонален и технически капацитет на доставчиците за извършване на услугите. Решението е правилно. Неоснователно е главното касационно оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд поради кредитиране на доказателства, представени за първи път пред съда. Доводите, че тези доказателства не следва да се кредитират и че са съставени с оглед защитата по оспорването на РА се правят за първи път в касационната жалба. В откритото съдебно заседание на 05.06.2017 г., при представянето на двата протокола, процесуалният представител на ответника в първоинстанционния процес е заявил, че няма да оспорва доказателствата. При липса на каквито и да е възражения и доводи във връзка с доказателственото значение на тези доказателства пред съда по същество, такива доводи са недопустими едва с касационната жалба. Вярно е, че като частни свидетелстващи документи с недостоверни дати двата протокола нямат обвързваща съда и страните материална доказателствена сила и първоинстанционният съд е следвало да ги преценява, заедно с всички събрани доказателства. Съдът това е и сторил, като е съобразил съответствието, от една страна, възложените с представените в ревизионното производство договори строителни работи, описаните в протоколите работи от друга и наличния на конкретния обект резултат на услугите, установен от техническата експертиза. Като допълнителен аргумент съдът с право е взел предвид доказаното плащане по банков път на двете фактури. В съгласие със задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС от Съда на ЕС, административният съд е приел, че недоказания технически капацитет на доставчика да извърши процесните услуги, сам по себе си, не може да бъде основание за отказ на претендираното право, а по отношение на персоналния капацитет още в ревизионното производство е установено наличие на такъв при фирмата-доставчик. Обосновано съдът е приел, че нито в РА, нито в процеса по оспорването му органите по приходите са твърдяли, че ревизираното дружество е участвало в данъчна измама или е знаело или не е можело да не знае за такава с участието на друго лице. Предвид изложеното, оспореното съдебно решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, съгласно представения списък в размер на 1 000 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение