Решение № 9771 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12925/2017 г.

Решение № 9771 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12925/2017 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" гр. С., чрез процесуален представител, против решение № 5304 от 24.08.2017 г., постановено по адм. дело № 2861/2017 г. по описа на Административен съд С.- град, с което е отменена негова заповед № 235 от 11.01.2017 г. С посочената заповед на С. Н. Н., е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ като митнически инспектор в митница Б., с ранг IV -ти младши, без предизвестие и на осн. чл. 108, ал. 2 от ЗДСл същият не запазва придобития ранг на държавна служба. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК . Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. О. С. Н. Николов, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в нарушение на предписаната от закона форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Съдът е счел, че в нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл заповедта не съдържа описание на извършените нарушения, датата и мястото където са извършени и обстоятелствата, при които са извършени. Допуснато нарушение и на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл, като обжалвания административен акт е немотивиран. Съдът е приел, че дисциплинарното производство и наложените наказания на 10 митнически служители, сред които и жалбоподателя, е образувано по повод проведена акция на от МВР на МП К. А. в края на м. септември 2016 г., при която същите са задържани и впоследствие привлечени като обвиняеми по досъдебно производство № 33/2015 г. по описа на специализирано звено "Антикорупция" при СГП, за престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК и конкретно Николов за престъпление по чл. 301, ал. 1, предл. първо и второ, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, което и единствено е посочено в заповедта. Съдът е счел, че органа не е доказал извършване от наказания служител на описаните в оспорената заповед норми и правила. Съдът е посочил, че извода на административния орган за нарушение на правилата на етичния кодекс е основан на предположение, че жалбоподателят е извършил престъпление, за което е обвинен и това обуславя негативната преценка на органа в морален и етичен план. Упражнената спрямо оспорващия държавна принуда обаче не замества мотивите на органа, обосноваващи поведение, несъвместимо с морално-етични правила, уронващи престижа на службата. Цитираните като нарушени норми от Кодекса за поведение на митническия служител/КПМС/ само приповтарят съдържанието на посочените като нарушени разпоредби на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация/КПСДА/. В конкретния случай при презумпция за невиновност до доказване на противното, в дисциплинарното производство е прието за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил престъпление, за което е привлечен като обвиняем, поради което му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Решението е правилно. В настоящия казус на служителя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. за нарушение на т. 2, 3, 4, 6, 12, 13, 15 и 24 от КПМС, вр. чл. 17, ал. 1, т. 5 от ЗМ, във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, вр. чл. 2, ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 5, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 17, ал. 1, ал. 2 от КПСДА, както и т. V. 28 от длъжностна характеристика, вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДСл, и осъществен състав на дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл. Дисциплинарните нарушения според ДНО са извършени чрез действия, изразени в извършване на престъпление по чл. 301, ал. 1, предл. първо и второ, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което наказаното лице е привлечено в качеството на обвиняем. В процесния случай обаче образуваното наказателно производство срещу С. Н. към датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е приключило с влязла в сила присъда. Законосъобразни са заключенията на първоинстанционния съд, че при тези факти оспорената заповед е издадена в нарушение на презумпцията за невиновност, прогласена в чл. 31, ал. 3 от КРБ и в чл. 16 от НК. Недопустимо е до приключване с влязъл в съдебен акт/присъда/ на наказателното производство, описаните от наказващия орган в заповедта обстоятелства да се квалифицират като неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация . Дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната, но процесното дисциплинарно производство се основава единствено на информацията, съдържаща се писма на специализираното звено "Антикорупция"/СЗА/ при СГП, постъпили в ЦМУ. Не е провеждано самостоятелно дисциплинарно производство, в рамките на което да са доказани действия или бездействия на служителя, които могат да се определят като дисциплинарно нарушения. В този смисъл правилен е извода на АССГ, че в оспорената заповед липсва посочване на конкретни фактически обстоятелства относно извършени нарушения, и същата почива изцяло на предположения, базирани на информация, съдържаща се в цитираните по горе писма на СЗА. По подобен начин са съставени и актовете на дисциплинарния съвет, като в протокола от 17.11.2016 г., е възпроизведено част от съдържанието на постановлението за привличане на обвиняем на С. Н. Н., а не изводи, основани на конкретно установени в хода на дисциплинарно разследване факти. Не се кредитират доводите в касационната жалба, тъй като със същите се цели излагане на мотиви, каквито липсват в оспорената заповед, и за пръв път да се доказва поведение на наказаното лице, което да обоснове налагане на дисциплинарно наказание. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд С.-град е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора на С. Н. Н. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 600 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокат Е. Й.. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК не следва да бъде уважено, тъй заплатеното възнаграждение е в минималния предвиден размер по чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение