Решение № 2282 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8734/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение 625 от 26.07.2023 г. по адм. дело 809/2021 г., Административен съд (АС) Хасково е отменил по жалба на Брадърс 07 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Хасково, местност Халилово Пазар за живи животни, представлявано от управителя Х. Хабил, Решение РТД-3000-1763/30.07.2021 г., издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Тракийска в Агенция Митници (понастоящем ТД Митница Пловдив), и в полза на дружеството са присъдени разноски по делото в размер на 3 773 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Пловдив, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Ж. Стефанова. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Хасково е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспореното митническо решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В условията на евентуалност с молба от 22.01.2024 г. прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба Брадърс 07 ЕООД, чрез своя процесуален представител адв. Т. Найденов, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лева съгласно представен списък с разноските.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Хасково е било Решение РТД-3000-1763/30.07.2021 г., издадено от директора на ТД Тракийска в Агенция Митници (понастоящем ТД Митница Пловдив), с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, б. а и § 2, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 във връзка с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013 във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС във връзка с чл. 59 от АПК, е определена нова митническа стойност (МС) на внасяните от Брадърс 07 ЕООД стоки по 18 бр. митнически декларации, на които МД са променени и данните, като на дружеството е определено задължение за доплащане на данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 820 891,70 лева, заедно с дължимата на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС лихва върху главницата за ДДС, считано от датата на регистриране на МД до датата на уведомяването за митническото решение, както и дължимата на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ във връзка с чл. 114 § 1 от МКС лихва върху възникналите задължения от датата на изтичане на срока за доброволно плащане до окончателното им погасяване.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

1. Със Заповед за възлагане 3ТД-3000-492/32-317518 от 30.10.2020 г. на директора на ТД Тракийска, на основание чл. 33, т. 1 и т. 9 от Устройствения правилник на Агенция Митници и чл. 84в, ал. 2, т. 2 от Закон за митниците (ЗМ), е възложено да бъде извършена проверка в рамките на последващия контрол на основание чл. 48 във връзка с чл. 12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. и чл. 84а, ал. 1 от ЗМ и във връзка с поставянето на внасяните от Брадърс 07 ЕООД стоки под режим допускане за свободно обращение с MPH, както следва:

19BG003009045583R1;19BG003009045762R8;19BG003009045955R5;

19BG003009046150R5;19BG003009046335R6;19BG003009046492R3;

19BG003009046962R6;19BG003009047102R4;19BG003009047338R7;

19BG003009047563R0;19BG003009047468R0;19BG003009047952R5;

19BG003009049222R8;19BG003009049968Rl;20BG003009055538R0;

20BG003009056112R1;20BG003009057233R0; 20BG003009057511R5.

1. Видно от протокол за заключително обсъждане на основание чл. 84к от ЗМ на резултатите от проверка в рамките на последващ контрол, ведно с Приложение 1 към същото, обсъждането е проведено с участието на управителя на дружеството, който е възразил по установеното относно съмнения за точността на МС на стоките, като в уведомлението за обсъждането е посочено, че ще бъде определена както нова МС на стоките чрез последователно прилагане на методите, определени в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, така и нова данъчна основа на стоките на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС.

1. След приключване на проверката е изготвен доклад BG003000/1/11/17.05.2021 г. (л. 61 и сл., том I от делото), в който се съдържа изложение на констатираните обстоятелства. В доклада е посочено, че с писмо вх. 32-6677/08.01.2021 г. от проверяването дружество са предоставени копия на документи PARA MAKBUZU за периода на проверката за извършените плащания към турски доставчици, като видно от същите в тях няма попълнени реквизити, вкл. дата и вид валута, като липсва и информация по кое задължение и търговска фактура се извършва плащане. При извършен от проверяващия екип сравнителен анализ между декларираната за тези стоки МС за единица нетно тегло и рисковата стойност в лева, изчислена на база средностатистическата МС на стоки, предмет на международна търговия, се установило, че са налице ниски цени на декларираните от Брадърс 07 ЕООД стоки в сравнение с цените, декларирани на територията на ЕС, където се прилага европейското митническо законодателство. Извършена била и документална проверка на воденото от дружеството счетоводство, при която не били установени несъответствия. В доклада е посочено, че от представените с Протокол 1/13.11.2020 г. договори с различни контрагенти от Турция се установявало формирани цени на тон натоварена стока, както следва: тъкани - 350 евро/тон, конфекция, обувки и други стоки - 750 евро/тон, която не съответствала на цената на стоките в представените при декларирането фактури. Във връзка с установените несъответствия с Искане 4 за представяне на документация, от дружеството е изискана допълнителна информация за налична кореспонденция с доставчиците от Република Турция, предшестваща издаването на търговските фактури. В зависимост от обстоятелството, че такава не била ангажирана, проверяващите приели, че така представените от дружеството документи не удостоверяват действителната договорна стойност на стоките и действително платената такава за същите. Наред с това и при съобразяване липсата на външнотърговски договори, анекси, оферти, поръчки, ценови листи, проформа фактури и други, предшестващи издаването на търговските фактури за придобиване на стоките, съмненията на митническите органи не отпаднали, поради което е прието, че МС не може да се определи въз основа на метода на договорната стойност, а следва да бъде определена чрез последователно прилагане на методите по чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. За неприложим е приет реда по чл. 74, § 2, б. а от МКС, а също така и реда по чл. 74, § 2, б. б от МКС, както и третия вторичен метод по чл. 74, § 2, б. в от МКС. Органът е обсъдил и невъзможността да се приложи и вторичния метод по чл. 74, § 2, б. г от МКС, като предвид невъзможността за прилагане на гореизброените методи, митническите органи са направили заключение, че приложим за определяне МС на процесните стоки се явява редът по чл. 74, § 3 от МКС, при който е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, може да се използва разумна гъвкавост между метода на договорната стойност и вторичните методи по чл. 74, § 2 от МКС.

1. С писмо с рег. индекс: 32-160568/28.05.2021 г. (л. 56 и сл., том I от делото ), управителят на Брадърс 07 ЕООД се уведомява по реда на чл. 29 във връзка с чл. 22, § 6 във връзка с чл. 48 от Регламент (ЕС) 925/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с чл. 84а и сл. от ЗМ, че в МБ Пловдив започва производство по издаване на индивидуални административни актове във връзка с констатациите, посочени в Доклад BG003000/1/11/17.05.2021 г. от проверка, извършена в рамките на последващия контрол по реда на чл. 48 във връзка с чл. 12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета и чл. 84а и сл. от Закона за митниците (ЗМ).

1. Въз основа на констатациите по осъществената проверка по отношение на процесния внос и събраните доказателствата, директорът на ТД Тракийска в Агенция Митници е издал Решение РТД-3000-1763/30.07.2021 г.

1. В първоинстанционното съдебно производство е допусната и приета съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ), заключението, по която, изготвено от вещо лице (ВЛ) Кафтанска, съдът е кредитирал изцяло. В заключението са анализирани всички 18 броя МД по осъществения от Брадърс 07 ЕООД внос, като за стоките, обект на МД, е установено, че са намерили счетоводно отражение в сметките на дружеството и бил спазен принципа на документална обоснованост с оглед представената фактура, установеното текущо, хронологично отразяване на стопанските операции, като стоките са заприходени и счетоводно и са засегнати сметки 304 Стоки и 401 Клиенти. Наред с това според ВЛ всички плащания по МД са осчетоводени като платени в брой на Каса, за което е съставен РКО, а плащането било намерило отражение по кредита на счетоводна сметка 501 Каса срещу закриване на разчета с контрагента.

В първоинстанционното съдебно производство е допусната и приета експертиза от ВЛ Йотов, с изготвено основно заключение, изследващо видовете стоки, внесени по процесните МД и тези, използвани от митническите органи за сравняване, както и обстоятелството как е определена тяхната средностатистическа стойност, като декларациите на Теоспед 2005 ООД, А Голд ЕООД и А. ГОЛД 2 ЕООД са обсъдени в условията на съпоставимост с процесните в административното производство. Според анализа на ВЛ в допълнителното заключение установените цени с еднакви и/или приблизително близки количества по МД на Теоспед 2005 ООД, А Голд ЕООД и А. ГОЛД 2 ЕООД са приблизително еднакви и/или с незначителна разлика с тези на Брадърс 07 ЕООД.

На следващо място при проверката и съпоставката на всички PARA MAKBUZU, от ВЛ Е. Дайлерян в първоинстанционното производство е изготвена и приета съдебна експертиза, която установява, че има пълно съответствие на сумите, посочени в двата документа - като дължими по фактури и платени с PARA MAKBUZU, като към всяка МД има приложен PARA MAKBUZU, съответстващо на фактурна стойност. Според ВЛ е налице и съответствие между датите на издаване на документи при плащанията, извършвани на части с издаване на РКО за броена сума на управителя на дружеството за погасявате на задълженията към доставчика А. Балкан. Единствените неустановени от ВЛ документи PARA MAKBUZU са за изрично посочени РКО - 441, 445, 448, 451 - за по 19 500,00 лева.

При тези фактически установявания, АС-Хасково е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му, но при допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда се свеждат до следното:

На първо място, АС - Хасково е приел, че при прилагане на хипотезата на чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г. за определяне на МС по процесната МД, административният орган се е позовал на принципа на разумна гъвкавост. Съгласно чл. 144, § 1 от Регламента за изпълнение при определяне на МС по чл. 74, § 3 от Регламент 952/2013 г., може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Регламент 952/2013 г., като така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Според § 2 на чл. 144, когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. В случая от мотивите на оспореното решение не става ясно нито как е приложена разумна гъвкавост, нито какви други подходящи методи са използвани.

На следващо място, първоинстанционният съд е приел, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства е установено, че внесените от Теоспед 2005 ООД, Антония Голд ЕООД и Антония ГОЛД 2 ЕООД стоки, в период, който е близък до проверявания, с едни и същи кодове по КН и с еднакво описание по отношение тяхното предназначение като тези, внесени от Брадърс 07 ЕООД и предмет на настоящото производство обстоятелство, водещо до извода, че при определяне новата МС за тези стоки, административният орган не е спазил и принципа на чл. 141, § 5 от Регламент (ЕС) 2015/2447, като не е взел предвид и дори не е обсъдил наличието на така осъществения внос на стоки, внесени през същия период от същия доставчик.

Крайният извод на АС - Хасково е, че оспореното митническо решение е незаконосъобразно като издадено в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

Решението на Административен съд - Хасково е валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд правилно е определил основните спорни въпроси между страните по делото, а именно: дали са налице предпоставките за възникване на обосновано съмнение, че декларираната МС е реалната договорена стойност за процесните стоки и правилно ли е приложено правилото на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 при извършеното от органа определяне на нова МС.

Според чл. 74, § 1 от МКС когато МС на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а до г от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Разпоредбата на чл. 74, § 3 от МКС определя, че когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.

Съгласно чл. 144, § 1 от ППМКС при определяне на митническата стойност по член 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности.

Въз основа на установените по делото факти и изложените в решението на митническия орган мотиви първоинстанционният съд в настоящия спор е длъжен на първо място да провери дали съмненията на митническия орган са основателни като предпоставка за това да пристъпи към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от МКС (т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft).

Според настоящата касационна инстанция съмненията, свързани с конкретната доставка по посочените 18 бр. MPH, са обосновани от страна на митническия орган. В административния акт, обаче, липсват мотиви за това как митническият орган е определил средностатистическата стойност на внесените стоки. Липсва анализ на данните от представената в съдебното производство справка от системата THESEUS, който да обоснове средностатистическа цена при внос на сходни стоки по определението за сходни стоки в чл. 1, § 2/14 от Регламент за изпълнение на (ЕС) 2015/2447 за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013.

Необсъждането на данните в изброените МД от справката за внесените стоки и липсата на мотиви за това дали тези митнически декларации касаят вносове на идентични или сходни стоки или не, прави необоснован извода на митническия орган, че не са налице данни за идентични или сходни стоки. В този смисъл правилно Административен съд - Хасково заключва, че дори да се приеме, че фактурната стойност е твърде ниска, за да бъде приета за МС по чл. 70, § 1 от МК, то незаконосъобразно и в противоречие с чл. 74, § 1 от МК, изискващ вторичните методи по букви от а до г от § 2 да се прилагат последователно, е определена МС по реда на чл. 74, § 3. Настоящата съдебна инстанция споделя напълно и изводите на първоинстанционния съд за неправилно приложение на § 3 на чл. 74 от МК, тъй като органът не е изложил каквито и да е мотиви във връзка с използването на резервния метод, изискващ така определената стойност да се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи МС по § 1, се използват други подходящи методи.

По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия доставчик като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 от МКС, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно МС на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В тази връзка доколкото не са взети предвид и не са обсъдени внесените от Теоспед 2005 ООД, Антония Голд ЕООД и Аонтония ГОЛД 2 ЕООД стоки, в период, който е близък до проверявания, от същите доставчици, с едни и същи кодове по КН и с еднакво описание по отношение тяхното предназначение, като тези, внесени от дружеството жалбоподател, при определяне новата МС за тези стоки, правилно е прието от първостепенния съд, че административният орган не е спазил и принципа на чл.141, § 5 от Регламент (ЕС) 2015/2447.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че като не е мотивирал неприложимостта на методите по чл. 74, § 2 от Кодекса чрез обсъждане на наличните данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач, без да доказва липсата на такива данни по предвидения в ЗМ ред, коментиран по-горе, митническият орган неправилно е пристъпил към прилагане на чл. 74, § 3 от Кодекса във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което обусловило незаконосъобразността на издадения от него административен акт.

Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспореното митническо решение, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса Агенция Митници, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспореното митническо решение, следва да бъде осъдена да заплати на Брадърс 07 ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 000 лева, съгласно представени доказателства за тяхното извършване, а именно: приложени на л. 27 от настоящото дело списък с разноски и договор за правна защита и съдействие от 20.12.2023 г. на л. 28 с уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в посочения размер. Ответникът по делото има право да му бъдат възстановени в пълен размер направените разноски като съответстващи на фактическата и правна сложност на спора, независимо от своевременно направеното възражение за прекомерност.

Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,