Решение № 12140 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 944/2011 г.

Решение № 12140 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 944/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Петър Ламбрев, в качеството му на управител на "Кастел Експорт" ООД, срещу решение № 1655 от 1.12.2010 г. по адм. дело № 1967 по описа за 2010 г. на административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 1375 от 13.08.2010 г. на началника на митница Пловдив. С него административният орган е коригирал ЕАД № 09BG003007H0006506/20090612 и на дружеството е определено допълнително задължение за ДДС в размер на 352.04 лв. и лихва за забава в размер на 44.35 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Златина Бояджиева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу решение № 1375 от 13.08.2010 г. на началника на митница Пловдив. Същото е издадено след извършване проверка на дружеството за периода от 1.04.2007 г. до 31.01.2010 г. по законосъобразността на действията му при постановяването на стоки под митнически режим едновременно допускане за свободно обръщение и освобождаване за крайно потребление. Конкретно е установено, че дружеството с ЕАД № 09BG003007H0006506/20090612 е поставило под режим свободно обръщение гранит - полиран, на плочи и на блокове, с различни размери, 11 колета, с декларирана фактурна стойност в кл. 22 от 9 996.71 EUR. Декларирани са условията на доставката като "СРТ Карлово". При проверка на с/ка 401 "Доставчици", по партида "Jivanic Transport" DOO, Босна и Херцеговина, са констатирани осчетоводени транспорти разходи, като основание за извършената счетоводна операция е посочена фактура № 95 от 27.05.2009 г. на стойност 900 EUR, издадена от посочената фирма. Извършено е плащане с платежно нареждане № 63 от 10.06.2009 г. Фактурата е издадена за извършен международен транспорт на стоки с товарен автомобил с рег. № 940-Т-690/847-Т-725. Установено е също, че стоката е изпратена от фирма "Unis Udruzena Metalna Industria" DD, Босна и Херцеговина с инвойс фактура № 09-383-000001 от 29.05.2009 г. на стойност 9 996.71 EUR с посоченото условие на доставка "СРТ Карлово". В клетка 18 и клетка 21 от ЕАД е деклариран влекач рег. № 940-Т-690/847-Т-725. Придружаващите стоката документи са посочената инвойс фактура, сертификат за движение на стоката EUR 1 № А 0531873 от 29.05.2009 г. и международна товарителница CMR № 027681 от 29.05.2009 г. От последната се установява, че превозвач е "Jivanic Transport" DOO, Босна и Херцеговина, с товарен автомобил с рег. № 940-Т-690/847-Т-725. С посочения ЕАД е декларирана цена на стоката от 9 996.71 EUR, митническа облагаема стойност от 19 125.89 лв. в кл. 46, като не са декларирани разходите, свързани с международния транспорт в размер на 900 EUR, с левова равностойност от 1 760.25 лв. Последните са за сметка на задълженото дружество, като на основание чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913 от 12.10.1992 г. относно създаване на митническия кодекс на общността, чл. 32, § 1, б. "д", във връзка с чл. 29 от същия регламент, и чл. 56 от ЗДДС, чл. 232, § 1, б. "б" от същия регламент, и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, те са включени в митническата стойност на стоката по процесното ЕАД и е извършено доначисляване на ДДС и лихва за забава. Тази фактическа страна по делото е изложена подробно в мотивите на обжалваното решение, като съдът е обсъдил и представеното пред него доказателство, а именно писмо, изходящо от дружеството извършило процесния превоз. В него е записано, че във фактура № 95 от 27.05.2009 г. неправилно е посочено, че транспортната услуга е от Ябланица до Карлово, както и че сумата от 900 EUR е заплатена за част от превоза след границата на РБългария, за разстоянието от Калотина до Карлово, като останалата част е изплатена от изпращача на стоката. Направен е извод за законосъобразност на обжалваното решение, като настоящият съдебен състав намира, че същото е правилно постановено. Правилно е отграничен основният спорен момент, който от фактическа страна се свежда до определяне обхвата на извършената транспортна услуга, а от правна страна - до правилно формиране на митническата облагаема стойност. Съдът се е позовал на "ИНКОТЕРМС 2000", който съдържа известни правила и своеобразни съкращения, установени от Международната търговска камара в Париж, зад които се крият определени права и задължения за страните по външнотърговския договор и конкретно на термина "СРТ", посочен като условия на обсъжданата доставка. Според съда от събраните доказателства категорично се установява, че е осъществено плащане на транспортните разходи от страна на купувача, дружеството жалбоподател, както и че с оглед на това плащане, респективно невъзможността да се променя и подменя съдържанието на счетоводен документ чрез допълнително издадено писмо и след като процесната фактура като погрешно съставен първичен счетоводен документ не е анулирана, то правилно разходите, които тя документира са включени в митническата облагаема стойност на посоченото в административния акт правно основание. Изложените съображения са правилни. Касационното възражение, че обсъжданото задължение за данък върху добавената стойност е било внесено в бюджета преди да бъде издаден обжалвания административен акт, поради което актът е незаконосъобразен е неоснователно. След като дружеството не е декларирало процесните транспортни разходи и същите не са включени в митническата стойност, за да се формира задължение за ДДС, т. е. да се обоснове неговата дължимост, както и да се определи по основание и размер е необходимо да се издаде административен акт. Същият ще обоснове и плащането на задължението. Второто касационно възражение е насочено към неправилната преценка на съда относно прилагането на разпоредбите на чл. 29, чл. 32, и неотчитане на разпоредбата на чл. 33 от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913 от 12.10.1992 г. относно създаване на митническия кодекс на общността, в които са уредени правилата относно формирането на митническата стойност. То също е неоснователно, понеже се основава на ценене на събраните по делото доказателства, различно от това направено от съда. По делото е безспорно установено чрез издадената фактура, че се касае за осъществени транспортни разходи от страна на проверяваното дружество, което се констатира и от счетоводното й отразяване в счетоводството му. Те са заплатени, като върху тях е начислен ДДС и същият също е внесен в приход на бюджета. По делото не се установява по категоричен начин, че те са за осъществен транспорт от мястото на въвеждане на митническата територия на Общността, Калотина до Карлово, т. е. до вътрешен транспорт след границата на Европейския съюз по маршрут Калотина - Карлово. За да докаже защитната си теза жалбоподателят представя писмо от 11.10.2010 г., изходящо от превозвача, както и "Поръчка за транспортна услуга" със същия превозвач, които са частни документи и тяхната доказателствена сила се преценява с оглед останалите данни по делото. Те не могат да обосноват извод за прилагане на чл. 33 от цитирания митнически кодекс, поради недоказаност на едно от изискванията посочени в разпоредбата. Обжалваното решение като правилно постановено следва да се остави в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,