Решение № 11329 от 28.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5075/2020 г.

Решение № 11329 от 28.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5075/2020 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 212/30.12.2019 г., постановено по адм. дело № 206/2019 г. по описа на Административен съд – Т.. Касационният жалбоподател – директор на Районна здравноосигурителна каса – Т. обжалва процесното решение, в частта, в която е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-09-491/09.08.2019 г. на Директора на РЗОК-Т., в частта, по т. 2. 4, т. 2. 5, т. 2. 6, т. 2. 7, т. 2. 8, т. 2. 9, т. 2. 10, т. 2. 11, т. 2. 12, т. 2. 13, т. 2. 14 към т. 2, в която на ЕТ "Индивидуална практика за първична дентална помощ - д-р Д. Гогушева", представлявана от управителя д-р Д. Гогушева за нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, във връзка с чл. 128 от НРД за денталните дейности за 2018 г., на основание чл. 148, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2018 г. са наложени единадесет санкции "финансова неустойка", всяка поотделно от 50 лв., както и в частта по т. 4, в която на основание чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО, във връзка с чл. 88, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2018 г., на основание чл. 146, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2018 г. е наложена санкция "финансова неустойка" от 50 лв. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на материалния закон са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Касационният жалбоподател - ЕТ "Индивидуална практика за първична дентална помощ - д-р Д. Гогушева", представлявана от управителя д-р Д. Гогушева обжалва първоинстанционния съдебен акт, в частта, в която е отхвърлена жалбата й против Заповед № РД-09-491/09.08.2019 г. на Директора на РЗОК - Т., в частта по т. 1. 3, в която за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, чл. 124, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2018 г., на основание чл. 148, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2018 г. е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 50 лева, както и, в частта по т. 2. 1, т. 2. 2, т. 2. 3, в която за три нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, във връзка с чл. 128 от НРД за денталните дейности за 2018 г., на основание чл. 148, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2018 г. са наложени три санкции "финансова неустойка", всяко от които в размер на по 50 лева. По съображения за неправилно приложение на материалния закон, респ. касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната част. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационните жалби са неоснователни. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед за налагане на санкции № РД-09-491/09.08.2019 г. на Директора на РЗОК-Т., с която на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО във връзка с чл. 153, чл. 142, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 145, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НРД за денталните дейности за 2018 г., на ЕТ "Индивидуална практика за първична дентална помощ - д-р Д. Гогушева", представлявана от управителя д-р Д. Гогушева, са наложени следните санкции: в частта по т. 1. 3, за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 5 ЗЗО, чл. 124, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2018 г., на основание чл. 148, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2018 г. е наложена една санкция "финансова неустойка" в размер на 50 лева; в частта по т. 2, за четиринадесет нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО, във връзка с чл. 128 от НРД за денталните дейности за 2018 г., на основание чл. 148, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2018 г. са наложени четиринадесет санкции "финансова неустойка", всяка поотделно от 50 лв; в частта по т. 4, за едно нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 88, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2018 г., на основание чл. 146, ал. 1 от НРД за денталните дейности за 2018 г. е наложена една санкция "финансова неустойка" от 50 лв. При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд приема за установено, че оспорената пред него Заповед за налагане на санкции е издадена от компетентен орган съгласно чл. 76, ал. 2 от ЗЗО, в установената форма, но в нарушение на материалният закон, поради което отменя същата, в посочените в съдебния акт части, като отхвърля жалбата на ЕТ "Индивидуална практика на първична дентална помощ - д-р Д. Гогушева", град Т. в останалата й част. Горният извод е обоснован, като е установено, че проверката е извършена от определеното от Директора на РЗОК-Т. лице, в присъствието на изпълнителя на първична дентална помощ, при отразяване на констатациите от проверката в приложеният по делото Констативен протокол. Първоинстанционният съд извежда, че процесната заповед е издадена след изтичане на посоченият в разпоредбата на по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО срок за възражение на проверяваното лечебно заведение. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваната заповед за налагане на санкции, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са възраженията на касатора – директор на РЗОК – Т. по отношение на първоинстанционния съдебен акт, в частта по т. 2 от оспорената заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че установените по т. 2 нарушения, се изразяват в подаване на неверни данни поради наличие на несъответствие между хартиения носител, на който се е подписало ЗОЛ и електронния формат, представен в РЗОК – Т.. Обосновано първоинстанционният съд извежда, че от 01.01.2019 г. е в сила нова разпоредба, установена в чл. 148а от НРД за ДД за 2018 г. (ДВ бр. 10 от 2019 г., в сила от 1.01.2019 г.), която специално урежда като отделен състав на нарушение подаването на неверни данни в отчетите от страна на изпълнителите на дентална помощ. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд правилно приема, че по отношение на описаните в т. 2. 4, 2. 5, 2. 6, 2. 7, 2. 8, 2. 9, 2. 10, 2. 11, 2. 12, 2. 13, 2. 14 нарушения, които са извършени след 01.01.2019 г. приложение следва да намери действащата, към момента на тяхното извършване, специалната норма на чл. 148а от НРД за ДД за 2018 г. По отношение на нарушенията по посочените точки, санкциите е следвало да бъдат наложени на основание чл. 148а, ал. 1, а не на основание чл. 148, ал. 1 от НРД за ДД за 2018 г., с което Заповедта в тази й част се явява постановена при неправилно приложение на материалния закон. Наведените от административния орган възражения по отношение на описаното в т. 4 от Заповедта деяние не опровергават изводите формирани от първоинстанционния съд. По делото не се доказа по несъмнен начин, че при осъществяване на денталните дейности на ЗОЛ, изпълнителят на дентална помощ не е пристъпил първо към обстоен преглед със снемане на орален статус на ЗОЛ. Извършените на ЗОЛ дентални дейности с код 101 и код 333 са вписани и отчетени с един Амбулаторен лист, с дата 19.07.2018 г. Първоинстанционният съд обосновано намира, че не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се формира безспорен извод досежно наличие на нарушение изразяващо се в неспазване на условията и реда за оказване на първична извънболнична дентална помощ и Заповедта в тази й част се явява издадена при неправилно приложение на материалния закон. Неоснователни са наведените от втория касационен жалбоподател - ЕТ "Индивидуална практика за първична дентална помощ - д-р Д. Гогушева", представлявана от управителя д-р Д. Гогушева възражения по отношение на първоинстанционния съдебен акт, в частта по т. 1. 3, т. 2. 1, т. 2. 2 и т. 2. 3 от заповедта. По отношение на описаното в т. 1. 3 към т. 1 от Заповедта деяние първоинстанционният съд правилно извежда, че съгласно чл. 124, ал. 1 от НРД за ДД за 2018 г. "Амбулаторният лист, направлението за медико-диагностична дейност и рецептурната бланка се изготвят съгласно изисквания и реквизити, посочени в приложение № 2. " Съгласно точка 3 от Указанията за попълване на амбулаторен лист от лекар по дентална медицина от Приложение № 2, по отношение Амбулаторен лист № се изписва пореден номер на амбулаторен лист за календарната година. Номерацията е последователна. Номерът се изписва "дясно подравнен". Видно от съдържанието на посочената норма НРД регламентира изискване за поредност и последователност на номера на амбулаторния лист. При правилно установени факти и в съответствие с материалния закон, обосновано е прието, че описано от обективна страна в т. 1. 3 от Заповедта деяние, съставлява нарушение на т. 3 от Указанията за попълване на амбулаторен лист от лекар по дентална медицина от Приложение № 2 към НРД за ДД за 2018 г. Същото се явява нарушение на изискванията за работа с медицинската документация. Неоснователно е възражението на касатора, че ако е допуснато дублиране, то е в резултат на техническа грешка на програмата. Не са налице данни по делото случаят да съставлява явна фактическа грешка. С оглед изложеното и на основание на чл. 148, ал. 1 от НРД за ДД за 2018 г. е наложена санкция "Финансова неустойка", която правилно е определена в минимално предвидения от закона размер от 50 лева. Описаните в т. 2. 1; т. 2. 2; т. 2. 3 от т. 2 от Заповедта нарушения, доколкото същите са осъществени през 2018 г., законосъобразно са подведени под действащата към момента на извършването им разпоредба на чл. 148, ал. 1 от НРД за ДД за 2018 г. Същите са безспорно установени, с оглед констатираните неверни данни поради несъответствие между хартиения носител, на който се е подписало ЗОЛ и електронния формат, представен в РЗОК – Т., при което първоинстанционният съд правилно намира, че се субсумират в хипотезиса на сочените за нарушени разпоредби на чл. 55, ал 2, т. 5 от 330, чл. 128 от НРД за денталните дейности за 2018 г. С оглед на изложеното, Върховният административен съд – шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – шесто отделение,