Решение № 14906 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1772/2020 г.

Решение № 14906 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1772/2020 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР София срещу решение № 7563 от 3.12.2019 г. по адм. д. № 6328/2019 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 4332 р-16324/2.05.19 г. на началника на отдел "Пътна Полиция" при СДВР за отказ да извърши регистрация на лек автомобил марка "Фолксваген" модел "Пасат", с регистрационен номер [рег. номер МПС], с видим номер на рамата WVWND63 B94 E066985, установен идентификационен номер на рама VVWZZZ3 BZ4 E071291 и е върната преписката на административния орган. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопризводствените правила и необоснованост. Неправилно съдът е приел, че процесният автомобил се издирва по досъдебно производство ЗМ № 3405/2007 г. по описа на 06 РУ-СДВР. В оспорения пред съда акт е посочено, че автомобилът е обявен за издирване в ШИС и Интерпол от хърватски гражданин, видно от направена справка в АИС-КАТ на 17.05.2017 г. за издирвани МПС. Административният орган е посочил, че съгласно чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП не се регистрират пътни превозни средства, обявени за издирване до изясняване въпроса за собствеността. Във връзка с компетентността на органа издал оспорения пред съда акт представя удостоверение за компетентност peг. № 513 р-103026/19.12.2019 г. по описа на СДВР и копие на заповед рег. № 513 з-3235/24.04.2019 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна счита жалбата за неоснователна. Представя писмен отговор. Относно доводите, че автомобилът е обявен за издирване и не е свален от издирване, счита, че е от значение обстоятелството, че образуваното наказателното производство е прекратено, поради изтекла давност, представено е постановление от 2018 г. за прекратяване на наказателното производство. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 171, ал. 4 от АПК, необоснованост и в нарушение на материалния закон – чл. 143, ал. 1 и ал. 5, т. 5 от ЗДвП. Съдът не е указал, че за някои обстоятелства от значение за делото – наличие на материална компетентност на органа към 2.05.2019 г. страната не сочи доказателства. От приетите в касационното производство доказателства се установява, че органът, издал оспореното решение е притежавал материална компетентност при условията на заместване, но тези доказателства не са събрани и обсъдени от първоинстнционния съд при преценката за законосъобразност на оспореното решение. Решението противоречи на разпоредбата на чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП, според която не се регистрират ППС, обявени за издирване, до изясняване на въпроса за собствеността. Съдът неправилно е приел, че с постановлението на прокурора, с което производството е спряно и изпратено на РУ МВР Ловеч за извършване на действия по разкриване на извършителя на престъпление по чл. 345а, ал. 1 от НК е разрешен въпросът за собствеността. Прокурорският акт не разрешава въпроси за спорни материални права. Установимо от съдържанието на справка от ШИС /л. 87 е, че автомобилът е обявен за международно издирване на 21.10.2007 г. и не е свален от издирване, което е основанието за обявяване за издирване. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество се явява неоснователна. Не е спорно, че съгласно изготвена технологична експертиза, при извършеното изследване е установен първоначалния номер на автомобила VVWZZZ3 BZ4 E071291 и от представената справка от "Порше БТ", съществуващия номер на рама съответства на друг лек автомобил. Лекият автомобил с номер на рама VVWZZZ3 BZ4 E071291 е обявен за издирване в България на 14.02.2011 г. с хърватска рег. [рег. номер МПС]. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че записаното в акта, че жалбоподателят не е представил документи съгласно чл. 12а, ал. 1, т. 3 от Наредба 1-45/2000 г. - свидетелство за регистрация- част 1 и част 2/ако е издавано, издадени от съответния компетентен орган на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария на установения идентификационен номер на рама VVWZZZ3 BZ4 E071291, не може да се отнесе към посоченото правно основание чл. 143 от ЗДвП, съгласно който пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер. Изложил мотиви, че незаконосъобразно административният орган е изискал от заявителя да представи свидетелство за регистрация част 1 и част 2 издадени от съответния компетентен орган на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария на установения идентификационен номер на рама VVWZZZ3 BZ4 E071291, който документ съгласно разпоредбата на чл. 12а, ал. 1, т. 3 от Наредба 1-45/2000 г. се изисква в случаите на първоначална регистрация на моторно превозно средство с регистрация в държава членка на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария. Процесният лек автомобил е бил вече регистриран в РБ, а заявлението на жалбоподателя е свързано с искане за промяна в регистрацията му, поради закупуването му от него, установено с влязло в сила определение № 1701 от 27.02.2019 г. по адм. дело № 1237/2018 г. на АССГ, с което е отменено прекратяването на административното производство. Според съда лек автомобил с номер на рама VVWZZZ3 BZ4 E071291 е бил обявен за издирване по досъдебно производство ЗМ 3405/2007 на 06 РУП на СДВР, наказателното производство е било прекратено с постановление на прокурор от СРП от 17.12.2018 г. поради което счел, че не са налице и предпоставките за отказ на регистрация по чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП. Решението е правилно като правен резултат. Съдът е приел, че не са представени доказателства за компетентността на органа издал административния акт, но не е обявил нищожност на акта и в касационното призводство са представени доказателства в тази насока. В административния акт е посочено, че видно от приложената към материалите по досъдебното производство справка от "Порше БГ" ЕООД - официален вносител на "Фолксваген", съществуващия номер на рама "WVWND63 B94 E066985", съответства на друг лек автомобил "Фолксваген Пасат" GL Wagon, синьо-сив на цвят, произведен на 18.08.2003 г., с бензинов двигател с номер "AWM218347", с номер на скоростна кутия "GFY0000188" и доставен за продажба в САЩ. Извършена е допълнителна справка чрез Федералната криминална служба на Германия, според която установените номера на въздушните възглавници за шофьора 0018 N04 GYF1 G и за пътника до шофьора 0021002 JMCX5, принадлежат на лек автомобил "Фолксваген Пасат" Variant TDI, син на цвят, произведен на 22.08.2003 г. с номер на рама "WVWZZZ3 BZ4 E071291" (какъвто е установен при изследването), с номер на двигател AWX369797, производствен номер 3520946, номер на скоростна кутия GGB0000130 и доставен в Германия. Този автомобил е обявен за издирване в България на 14.02.2011 г. с хърватска peг. номер [рег. номер МПС]. На 17.05.2017 г. е направена справка в АИС-КАТ за издирвани МПС, от която е видно, че лек автомобил "Фолксваген Пасат", с номер на рама "WVWZZZ3 BZ4 E07129-1", с основен цвят - тъмно син, с регистрационен номер [рег. номер МПС] е обявен за издирваме в ШИС и ИНТЕРПОЛ от лицето J. Ceijan, [гражданство]. Действително в мотивите на административният акт е посочено, че на 18.05.2017 г. е изпратено уведомително писмо peг. № Г-17886/18.05.2017 г. по описа на ОПП-СДВР до М. Милтенов, че лек автомобил марка "Фолксваген", моде "Пасат", с табели с регистрационен номер [рег. номер МПС] - негова собственост, с установен идентификационен номер на рама "WVWZZZ3 BZ4 E071291 все още се издирва според информационния фонд на МВР и изпълнявайки разпоредбите на ЗДвП и по-точно чл. 143, ал. 5, т. 5 ("Не се регистрират пътни превозни средства, обявени за издирване, до изясняване на въпроса за собствеността"), молбата му не може да бъде удовлетворена. Но след това административното производство е било прекратено и с определение № 1701 от 27.02.2019 г. по адм. д. № 1237/2018 г. на АССГ е отменено решение № 4332 р40978/19.12.2017 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което е прекратено производството по молба № Г-17886/1512. 2017 г. подадена от М. Милтенов за пререгистрация на лек автомобил марка "Фолсваген", модел "Пасат", с регистрационен [рег. номер на МПС] и делото е върнато на административния орган за постановяване на нов акт. При издаване на новия акт е постановен отказ за регистрация с правно основание чл. 143 от ЗДвП, съгласно който пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер /ИН/ на рамата на превозното средство и фактическо основание, че не са представени документи съгласно чл. 12а, ал. 1, т. 3 - свидетелство за регистрация - част 1 и част 2 (ако е издавано), издадени от съответния компетентен орган на държавата - членка на ЕС, ЕИП или Конвенция Швейцария от Наредба 1-45/2000 г. на установения идентификационен номер на рама - VVWZZZ3 BZ4 E071291. С тези мотиви административният орган всъщност е приел, че заявителят не е доказал, че е собственик на моторното превозно средство с действителния идентификационен номер на рамата. Неправилно съдът е приел, че автомобилът се е издирвал в досъдебното производство № 3 М-2703/2014 г. по описа на 06 РУ СДВР водено срещу неизвестен извършител по чл. 345а, ал. 1 НК. Установено е, че автомобилът е обявен за международно издирване на 21.10.2007 г. от хърватски гражданин в България се издирва от 2011 г. закупен е от М. Милтенов през 2104 г. от [гражданство]. Не е спорно, че автомобилът е бил обявен за издирване през 2007 г. в системата ШИС, като обект на престъпление, с цел конфискация и е продължавал да се издирва през 2017 г. преди постановяване на предишния административен акт за прекратяване на производството. Няма данни дали продължава да се издирва към момента на постановяване на оспорения пред съда акт през 2019 г. След като е бил намерен в България уведомено ли е лицето което го издирва. Независимо от това, съгласно чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП не се регистрират пътни превозни средства, обявени за издирване, до изясняване на въпроса за собствеността. В случая въпросът за собствеността не е изяснен, тъй като М. Милтенов не е предявил иск за установяване на собствеността си върху автомобила по съдебен ред. Както се сочи в касационната жалба действителното правно основание на отказа за регистрация на лекия автомобил е чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП, съгласно който не се регистрират пътни превозни средства, обявени за издирване, до изясняване на въпроса за собствеността, но оспорения пред съда акт не е издаден на това правно и фактическо основание. Отказът не е издаден на правното основание чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП, което се твърди, че е налице. Действително прокурорският акт не разрешава въпроси за спорни материални права, поради което неправилно е прието от съда, че след като прокурорската преписка е прекратена е отпада основанието за отказ за регистрация на автомобила по чл. 143, ал. 5, т. 5 от ЗДвП, но оспорения пред съда акт не е издаден на предвиденото в закона правно основание, с оглед на което заявителят да осъществи защитата си. Като правен резултат съдебното решение с което е отменен оспорения пред съда акт и преписката е върната за издаване на нов админстративен акт се явява правилно и ще се остави в сила. На ответната страна следва да се присъдят претендираните разноски по делото в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение