Решение № 11310 от 20.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4022/2023 г.

ВАССедмо отделение20.11.2023 г.докладчик Полина Богданова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 93 от 24.02.2023 г. на Административен съд - Пазарджик, по административно дело 1187/2022 г.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). Образувано е по касационна жалба на И. Длъгманов от гр. Стрелча, срещу Решение 93 от 24.02.2023 г. на Административен съд- Пазарджик по административно дело 1187/2022 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на лицето срещу Отказ 310000-8038 от 29.11.2022 г. на началника на Районно управление - Панагюрище при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - гр. Пазарджик, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 9 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) да се издаде разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие пистолет марка АРКУС/94, кал. 9х19 мм., 47EF10137, за ловни цели. Касационният жалбоподател И. Длъгманов, счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда и противоречащ на материалния закон, че не отговаря на изисквания за притежание на процесното разрешение за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие за ловни цели. Посочва, че с наличието на ловен билет какъвто притежава и е представил като доказателство още в административното производство, противно на изводите на органа, потвърдени и от съда, отговаря на изискванията на закона. Твърди, че непредставеното удостоверение за завършен курс за безопасно боравена с огнестрелно оръжие, не обосновава оспорвания отказ и се позовава на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗОБВВПИ, в която законодателят е предвидил, че при искане за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на оръжие за ловни цели е необходимо единствено представяне на ловен билет, какъвто е представен. Посочва, че представянето на ловен билет, удостоверява, че лицето е преминало специализиран курс включващ теоретична и практическа подготовка, включително и по оръжезнание и ловна стрелба, както и че същият е положил успешно теоретичен и практически изпит, поради което в разпоредбата на чл. 81, ал. 1 ЗОБВВПИ е заложено, заявителя да представи само ловен билет, а не удостоверение за завършен курс, както неправилно е прието от административния съд. Касаторът сочи, че курсът за безопасно боравене с огнестрелно оръжие се провежда само от служба Контрол на общо опасните средства към Министерство на вътрешните работи и като компетентен орган е контролирал провеждането на специализирания курс, преминат от касатора през 2012 г., като след провеждането му е издал разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели. Счита, че в оспорваната заповед, от административния орган, не е оспорена валидността на представения ловен билет, съответно успешно завършения надлежен курс. Иска съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Претендира и присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адвокат П. Мулушков, Адвокатска колегия - Пазарджик. Ответникът по касационната жалба Началникът на Районно управление - Панагюрище, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, че: Административното производство е образувано по заявление от 26.04.2022 г., подадено от И. Длъгманов до началника на РУ - Самоков, с което е поискано издаване на разрешение за носене и употреба на притежаваното от него късо огнестрелно оръжие марка АРКУС/94, кал. 9х19 мм., 47EF10137 и 50 бр. патрони кал. 9х19 мм., за ловни цели. Към заявлението са представени копия от удостоверение за придобито право на лов 35179 от 26.06.2013 г., разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели 20220820151 от 13.04.2022 г., заверена членска карта и билет за лов, както и удостоверение за подборно ловуване. На 14.03.2022 г. с Отказ 338000-1620, на основание чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, началникът на РУ - Панагюрище, отказва издаването на исканото разрешение за носене и употреба на пистолет марка АРКУС/94, кал. 9х19 мм., 47EF10137 и 50 бр. патрони кал. 9х19 мм., за ловни цели, поради липса на преминат курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, съгласно Приложение 7 към Наредба I-575 от 12.03.2019 г. във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 9 ЗОБВВПИ. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му, органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Излага подробно релевантната нормативна уредба и приема, че в случая от страна на жалбоподателя в административното производство, не са представени и ангажирани доказателства, че същият е преминал курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, съгласно изискванията заложени в чл. 58, ал. 1, т. 9 ЗОБВВПИ. Посочва, че разпоредбата на чл. 81 ЗОБВВПИ на която се позовава касаторът, гласи, че за получаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, и граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, получили разрешение за придобиване и съхранение, подават писмено или по електронен път заявление по образец до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по постоянен адрес, в което отразяват информация за завършен курс и успешно положен изпит за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за служебни цели или самоотбрана, или прилагат билет за лов за ловни цели, или документ за членство от съответната спортна организация по Закона за физическото възпитание и спорта за спортни цели. Приема, че от анализът на посочената разпоредба и въведената с нея императивна правна регламентация, доказването на предпоставките по чл. 58, ал. 1, т. 1 - 10 ЗОБВВПИ е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по закона. Посочва, че в тежест на инициирало производството лице е да докаже наличието на всички изискуеми предпоставки в зависимост от конкретното основание, за да са налице предпоставките за издаване на съответното разрешение по ЗОБВВПИ. Съдът счита, че правилно е прието от административния орган, че за да бъде издадено исканото разрешение, лицето следва да е завършило специализиран курс, включващ теоретична и практическа подготовка включително и положен успешно теоретичен и практически изпит за боравене с дългоцевно оръжие, за което в конкретния случай не са ангажирани и представени доказателства от заявителя. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. В зависимост от предназначението си, техническите си характеристики и дейностите, за които са предназначени и предвид високата степен на обществена опасност, законодателят е разграничил целите за ползване на огнестрелни оръжия на служебни и граждански чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно наличието на основанието на чл. 58, ал. 1, т. 9 ЗОБВВПИ за издаване на оспорената заповед. Съобразно действащия Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, придобиването, съхранението, носенето и употребата на огнестрелни оръжия и боеприпаси от физически лица, е правнорегламентирана дейност, която се осъществява при регламентиран в закона разрешителен режим. В нормата на чл. 58, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗОБВВПИ са въведени предпоставките за издаване на разрешение за извършване на такава дейност на физическо лице. Посочените изисквания са кумулативни, от което следва, че липсата на което и да е от тях, предпоставя отказ от издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Изискванията са два вида свързани с личността на заявителя (т. 1 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10). Правилно е прието от първоинстанционния съд, че изискванията предвиден в чл. 58, ал. 1, т. 1 9 ЗОБВВПИ следва да бъдат изпълнени независимо от целта, за която се иска издаването на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Доводите на касатора, че с представянето на ловен билет изпълнява изискванията заложени в чл. 81 ЗОБВВПИ, поради което и неправилно е постановен отказ на това основание, са неправилни. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10, предвижда, че не се издава разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие на лице което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Противно на доводите на касатора с разпоредбата на чл. 81 ЗОБВВПИ и нейното изпълнение ще се докаже основателността на причината, за която се изисква разрешителното, като в конкретния случай, ловния билет ще послужи, за да се обоснове основателността разрешението за оръжие да бъде издадено на лицето за практикуване на лов. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че заявителят не е представил пред административния орган, удостоверение за преминат курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, с което не отговаря на изискването на чл. 58, ал. 1, т. 9 ЗОБВВПИ. Касаторът не представя доказателства, че е преминал такъв курс, поради което правилен е изводът на съда, че не е налице една от кумулативно изискваните от закона предпоставки за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. На следващо място, следва да се посочи, че неправилни и необосновани са наведените доводи от касатора, че курсът за безопасно боравене се провежда единствено от служба Контрол на общо опасните средства към Районно управление Панагюрище. Според разпоредбата на чл. 2 от Наредба Iз-575/2011 г. курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие могат да се организират и провеждат от следните структури на МВР: 1) Академията на МВР и нейните центрове за специализация и професионална подготовка към нея ; 2) "Центърът за бойна подготовка и спорт" в Академията на МВР; 3) Столичната дирекция на вътрешните работи; 4) Областните дирекции на МВР. В чл. 3, ал. 1 от Наредба Iз-575/2011 г. е предвидено, че курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие могат да се провеждат и от юридически лица и търговци, регистрирани по националното законодателство на държава членка, които притежават валидни разрешения за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси съгласно ЗОБВВПИ и след регистрация за срок пет години. В този смисъл, ако касаторът е искал да получи удостоверение за преминат курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, е имал възможност да премине през такъв не само в организираните обучения от служба КООС към Районно управление Панагюрище, но и към останалите структури в това число и частни фирми, които са посочени в наредбата. При подаване на заявление за разрешение, без значение дали е първоначално или последващо, заявителят е страната, която следва да представи доказателства, въз основа на които да се установи наличие на положителните предпоставки, предвидени в закона за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. Както правилно е приел първоинстанционният съд и предвид трайната съдебна практика, в тежест на заявителя е да обоснове искането си като го подкрепи с доказателства, както и да представи необходимите документи, от които по безспорен начин да се докаже, че отговаря всички изискуеми в закона предпоставки. Следователно правилни са изводите на съда, че липсата на представено от заявителя удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие, обосновава правилност на постановения отказ от административният орган. При липсата на данни за положен успешно практически и теоретичен изпит за безопасно боравене с огнестрелно оръжие от заявителя към момента на подаване на заявлението, изпълнението на условията за издаване на исканото разрешение за носене, съхранение и употреба на късо огнестрелно оръжие за ловни цели не е доказано. С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост са неоснователни, а постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани, с оглед на което не следва да бъдат присъждани. Воден от изложеното и и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,