Решение № 4553 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12375/2020 г.

Решение № 4553 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12375/2020 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Айтауър Дивелопмент" ЕАД против решение № 5271 от 09.10.2020 г., постановено по адм. дело № 7117/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед №РД-08-1/09.07.2020 г., издадена от началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Ответната страна началника на ДНСК оспорва касационната жалба. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима – подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. Със заповедта, предмет на контрол пред административния съд, началника на ДНСК е спрял изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи на строеж "Многофункционална сграда с апартаментен хотел, търговски обекти, подземен гараж и трафопост с к. к. +561. 00 и к. к. +575. 00" находящ се в УПИ I-1 – "за офис сграда, хотел и търговски комплекс", кв. 259 а, м. "Солни пазар" по плана на гр. София, район "Триадица" – СО и забранява достъпа до строежа. Видно от мотивите на заповедта е, че фактическото основание за това е липсата на съгласуване на инвестиционните проекти във фаза "Технически проект", част "Архитектура" и част "Конструкции" с Министерството на културата при условията и по реда на Закона за културното наследство (ЗКН). На 24.06.2020 г. е извършена проверка от служители на ДНСК, въз основа на която Началника на ДНСК издава оспорената заповед. Тази проверка констатира че идейният инвестиционен проект и инвестиционния проект в част "Конструкции - план и укрепване на изкоп", са съгласувани с по реда на ЗКН, защото строежа се намира в границите на първа защитена зона на историко-археологически резерват "Сердика-Средец" и в охранителната зона на сградата на Министерство на земеделието и храните – единична недвижима културна ценност с национално значение. Началникът на ДНСК счита, че задължително е следвало да бъдат съгласувани от Министъра на културата или оправомощено от него длъжностно лице всички фази на проекта, а не само посочените по-горе което му е послужило като основание за спиране на строежа и забрана на достъпа до него. Правното основание, посочено в заповедта е чл. 143, ал. 1, т. 5 и чл. 144, ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Административният съд е приел в решението си, че заповедта е издадена от компетентен орган, в необходимата форма и е мотивирана. Приема също, че е осъществен фактическият състав на чл. 224, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и издавайки оспорената заповед началникът на ДНСК законосъобразно е упражнил предоставеното му правомощие да спре изпълнението на строеж, който се извършва без съгласуване по реда на ЗКН, което според първоинстанционния съд се изисква по реда на ЗУТ- чл. 142, ал. 2, изр. 3-то, вр. ал. 5, т. 8. Този извод противоречи на материалния закон. Идейният инвестиционен проект, послужил като основание за издаване на разрешението за строеж е съгласуван по реда на ЗКН на 28.09.2012 г., каквото е изискването на чл. 141, ал. 7 във вр. чл. 125, ал. 5 от ЗУТ в редакцията му към 27.04.2011 г. В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 изречение последно е посочено, че следващите фази на проектиране се одобряват в хода на строителството преди извършване на съответните строително-монтажни работи и подлежат на оценка съгласно изискванията на ал. 5 на тази разпоредба. Този текст неправилно е изтълкуван от първоинстанционния съд в смисъл, че оценката по ал. 5 на чл. 142, ал. 2 ЗУТ обхваща и цялостна проверка за съответствие със Закона за културното наследство - т. 8. Изискването на точка 8 от ал. 5 на чл. 142 от ЗУТ е тази оценка да бъде съобразена с изискванията на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по ЗКН или друг специален закон, както и отразяване на мерките и условията от тези актове в проекта. Техническият проект, по който в момента се изпълнява строежът, е одобрен по реда на чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ от Главният архитект на СО на 23.12.2016 г. Тогава неговата оценка съгласно изискванията на чл. 142, ал. 2 изр. последно, във връзка с ал. 5 на същия текст е извършена при съобразяване с единствения влязъл в сила административен акт по реда на ЗКН - становище изх. № 33-НН-0368/27.04.2011 на заместник-министъра на културата, с което той съгласува идеен архитектурен проект за процесния строеж. В това становище няма изискване да се съгласуват следващите фази на проекта във всички части, с изключение на тази която касае археологическото проучване. Поради това по реда на ЗКН, в следващата фаза на 26.01.2017 г. е съгласуван само инвестиционния проект в част "Конструкции - план и укрепване на изкоп", без да се е налагало съгласуването му в останалите части, които не са свързани с археологическото проучване. Ето защо инвестиционният проект послужил като основание за издаване на разрешението за строеж следва да бъде съгласуван по реда на чл. 83 и чл. 84 от ЗКН, но следващите фази на проектиране подлежат само на оценка дали са съобразени с изискванията на влезли в сила административни актове по този закон. В процесния случай едва при съгласуването на инвестиционния проект в част "Конструкции - план и укрепване на изкоп" (изх. № 33-НН-1046/26.01.2017 г.), има изискване да се съгласуват следващите фази на проектиране във всичките им части. Само това е достатъчно, за да се прецени заповедта като незаконосъобразна, тъй като противоречи на изрична разпоредба на материалния закон. Решението на първоинстанционния съд, с което е постановил противното, е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на обжалваната заповед. При този изход на делото разноските са в тежест на административния орган, чийто акт се отменя и следва да се присъдят в полза на касатора, по направеното своевременно искане и до претендирания размер за двете съдебни инстанции. Възражението за прекомерност на платените адвокатски възнаграждения се явява неоснователно с оглед значителната фактическа и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,