Решение № 1291 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4937/2009 г.

Решение № 1291 от 1.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4937/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Владимир Радков Хаджиев, чрез пълномощника му адв. Св. Овчаров срещу решение от 30.01.2009 г., постановено по адм. дело № 4872/2006 г. от СГС, АО. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3, предл. второ и трето от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт. Ответникът - СДВР - СПО, в писмени бележки депозирани от пълномощника юрк. Койчев, застъпва становище за неоснователност. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция като взе пред вид становищата на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна имаща правен интерес от обжалването (макар да не е подписана, а само подпечатана от адв. Овчаров), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първата инстанция е била заповед рег. № 1978 от 11.10.2006 г., с която на осн. чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържане за срок от 24 часа на Владимир Радков Ханджиев. Съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с материалния закон, от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му и при издаването не са допуснати съществени нарушения на процедурата. При това положение съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. В случая такива данни е имало, пред вид представените по делото две докладни записки. Както се установява от събраните по делото доказателства, при рутинна проверка, извършена от полицейски служители на таксиметров автомобил и возещия се в него, касационният жалбоподател се е държал арогантно с проверяващите, като ги е обиждал и по този начин е осуетил полицейската проверка. Бил е задържан в VI-то РПУ гр. София на основание издадена заповед за полицейско задържане по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР вр. чл. 325 от НК. След като са му били снети писмените обяснения и преписката - приключена, същата е изпратена на СРП за мнение, с оглед извършеното деяние. От момента на задържането Ханджиев е бил уведомен за правото на адвокатска защита, което няма данни да е упражнил в момента на задържането, както и за правото да оспори административния акт. Заповедта за задържане рег. № 1978 от 11.10.2006 г. съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 63, ал. 2 от ППЗМВР, защото съдържа задължителните реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н. По силата на специалната правна норма - чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР в заповедта трябва да е посочено правното основание, но не е необходимо да има посочване на конкретни фактически обстоятелства като основание за задържането на лицето. Такива може да се съдържат по преписката и в друг акт, каквито в случая са докладните записки на полицейските служители. За да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка към административната преписка трябва да има данни обаче, от които да може да се направи обоснованото предположение, че е възможно лицето да е извършило престъпление. От приложените към административната преписка доказателства се установява, че е имало "данни" по смисъла на чл. 325 от НК за престъпление - на обществено място и по време на извършване на полицейска проверка г-н Ханджиев се е държал неуважително и непристойно, като по този начин е осуетил работата на полицейския орган и е изразил явно неуважение. Това е достатъчно, за да може да се направи предположение в тази насока и да се приеме, че принудителната административна мярка е съобразена с материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и не следва да се уважава. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,