Решение № 86 от 7.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 94/2014 г.

Решение № 86 от 7.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 94/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по протест на Бургаската окръжна прокуратура и жалба на подсъдимия А. К. Б. срещу присъда № 294/15.11.2013 г. по внохд № 993/2013 г. на Бургаския окръжен съд. В протеста се сочи, че присъдата е постановена при допуснати нарушения на закона и процесуалните правила и се иска връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият обжалва присъдата само по отношение на мотивите за оправдаването му и моли делото да бъде върнато на въззивния съд с указания за тяхната промяна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него доводи. Моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение. Защитата поддържа жалбата и развива съображения за обективна и субективна несъставомерност на извършеното деяние. Пледира протестът да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт установи следното: Бургаският окръжен съд отменил изцяло присъда № 52/08.10.2013 г. по нохд № 114/2013 г. на Районен съд гр. Малко Търново и признал подсъдимия А. Б. за невинен в това на 25.06.2013 г. на митнически пункт М. Т. да е нарушил разпоредбите на чл. 11а, ал. 1 и 5 от Валутния закон и чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-1/01.02.2012 г. като не е декларирал носената валута от 38 000 щ. д., с левова равностойност 56587.32 лв. - особено големи размери и го оправдал по обвинението по чл. 251, ал. 1 от НК. По жалбата на подсъдимия Б. Тя е мотивирана с доводи, касаещи приетите от съдилищата факти, с които жалбоподателят не е съгласен. Изложени са съображения за несъставомерност на извършеното, тъй като по вина на митническите служители деецът е бил лишен от възможността да декларира валутата. Оплакването е изцяло неоснователно. Бургаският окръжен съд е анализирал доказателствената съвкупност по делото и въз основа на обективната оценка на показанията на свидетелите И., Д. А. и Н. е извел констатация за безспорна установеност на приетите от първата инстанция факти. Изяснен е начинът на работа на митническите служители на граничния пункт и поведението на подсъдимия при извършената митническа проверка- че устно е декларирал сумата от 10 000 щ. д., а след като митничарят проверил личния му багаж и отново го попитал дали има и друга валута признал, че носи още 28 000 щ. д. Възражението, че Б. е бил лишен от възможността да декларира носената валута, тъй като е нямал достъп до митническите декларации не може да бъде споделено. В мотивите на решението ясно е посочено, че митническите служители предоставят валутна декларация на проверявания ако той заяви, че носи валутни ценности, подлежащи на деклариране, както и че устното деклариране при митническа проверка се смята за законно деклариране. Не може да се приеме тезата, че недекларирането на валутата от подсъдимия е резултат от нарушение на реда за извършване на митническата проверка. Жалбата е неоснователна. По протеста на прокуратурата. Върховният касационен съд намира, че с оглед установените факти, които не подлежат на преоценка, въззивният съд неправилно е приложил материалния закон. Разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон /ВЗ/ задължава лицата, които пренасят парични средства през границата на страната за или от трета страна в размер на 10 хиляди евро или повече или тяхната равностойност в левове да ги декларират пред митническите органи. Безспорно носената от касатора валута в размер на 38 хиляди щ. д., подлежи на деклариране, защото покрива стойностния критерий на ВЗ. Предмет на това деклариране е цялата сума, а не само тази част, надхвърляща разрешения размер от 10 хиляди евро. Становището на въззивния съд, че предмет на престъплението е само сумата от 28 хиляди щ. д, защото подсъдимият е декларирал 10 хиляди щ. д. противоречи на регламентацията на специалния закон, който е категоричен, че ако декларираната информация е невярна или непълна, задължението за деклариране се смята за неизпълнено - чл. 11а, ал. 5 от ВЗ. Фактите по делото сочат, че дадената от Б. информация е непълна, поради което не може да се направи извод за изпълнение на задължението за деклариране. Като е приел обективна несъставомерност на извършеното от подсъдимия деяние по чл. 251, ал. 1 от НК, тъй като предметът на престъплението е в размер на 28 хиляди щ. д. и той не покрива критерия "особено големи размери" Бургаският окръжен съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон. Въззивният съдебен акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК