Решение № 691 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1620/2009 г.

Решение № 691 от 2.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1620/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 724 от 3.08.2010 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решение № 74 от 30.06.2009 г. по гр. д № 730/2009 г. по описа на Б. окръжен съд по касационна жалба на К. Л. Т., П. Л. М., В. П. М., И. Г. М. и Т. Г. М. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос, свързан с обсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът [община] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение за да се произнесе по жалбата съобрази следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея в срока по чл. 283 ГПК. С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение на Р. районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, предявен от касаторите срещу [община] за установяване на непълнота при заснемане на кадастралната основа при изработване на плана от 1990 г. на [населено място], [община]. Въззивният съд приел, че ищците са наследници на П. Л. М., починал през 1985 г., който не е собственик на процесните имоти, тъй като в представения продавателен запис от 1923 г. за купувач е посочен Л. М., а по делото липсват доказателства установяващи, че П. М. е негов наследник. Освен това П. М. е владял имотите в периода от 1952 - 1957 г. и не е придобил собствеността на оригинерно основание, тъй като не е бил изтекъл предвидения в закона срок. Ищците - касатори не могат да се легитимират като собственици по наследство, тъй като техният праводател не е бил собственик, поради което те не могат да придобият права от него. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен и ищците не могат да претендират, че процесните имоти са неправилно попълнени в плана от 1990 г. Решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос относно обсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно. Въззивният съд се произнася с ново решение по съществото на спора, при което е длъжен да извърши самостоятелна преценка на събраните пред първата инстанция и пред него доказателства, като е длъжен да изгради своите правни изводи не само на отделни факти, но и на връзката между тях и да ги преценява съвместно с всички доказателства по делото и с оглед на неговия предмет и вида на търсената защита. Предмет на доказване по иска с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР е притежаване правото на собственост върху реална част от спорния или грешно попълнения в кадастралния план имот към минал момент - датата на приемане на кадастралния план. Ищецът следва по безспорен начин да докаже, че е собственик на имот, който е неправилно попълнен или границата му с друг имот е невярно отразена, както и към кой момент и в кой план имотът не е нанесен правилно с верни имотни граници. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, процесуалния закон и за необоснованост - основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационните оплаквания са основателни. При постановяване на решението въззивния съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 188 от ГПК (отм.). Съдът е длъжен да изясни фактическата обстановка по делото и за факти, за които няма събрани доказателства от първата инстанция, следва да разпореди събирането им, като укаже на страните доказателствената тежест. От събраните по делото доказателства се установява, че имоти с планоснимачни номера № 9 и 10 от кв. 18а, по плана на [населено място] са идентични с имота, отразен в продавателен запис от 21.06.1923 г. По действащия план от 1990 г. процесните имоти не са отразени с планоснимачни номер и граници. Съдът не е изяснил въпроса дали процесните имоти са отчуждени по ЗПИНМ през 1962 г. за игрище и дали процедурата по отчуждаване е завършена. Освен това съдът следи служебно за наличието на правен интерес от предявяване на иска, с оглед неговата допустимост. Безспорно установено е наличието на твърдените наследствени правоотношения между ищците и бившия жител на [населено място] - П. Л. М., починал на х.хх.хххх г. С оглед твърдението им за придобиване правото на собственост по давност, съдът следва да задължи касаторите - ищци да представят доказателства за правоприемство от първоначалния купувач по договора от 1923 г. - Л. М. Като не е събрал доказателства в тази насока и не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, въззивния съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, което е довело до постановяване на неправилно решение. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о.,