Решение № 12600 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3811/2013 г.

Решение № 12600 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3811/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА против решение № 6309 от 26.11.2012 г., постановено по адм. д. № 11185/2011 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 01-6500/29298 от 13.06.2011 г. на директора на ДФ "Земеделие" в частта, с която е отказано финансово подпомагане по подадено от Цветанка Тодорова Зайкова общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2008 г. с УИН: 16/300508/25326 по Схемата за единно плащане на площ, в размер на 7875.53 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 4905.10 лв., а преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон и необоснованост, предвид несъобразяване с относимия за случая Регламент (ЕО) № 796/2004 ( действащ до 31.12.2009гг.), а не с Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. ( действащ от 01.01.2010 г.) и допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Твърди се, че в уведомителното писмо са посочени правните и фактическите основния за постановения отказ, като същият е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за преценката на основания за допустимост на подпомагането. Касаторът моли решението да се отмени в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения в първоинстанционното производство административен акт. Ответната страна - Цветанка Тодорова Зайкова чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, тъй като настоящият съдебен състав в съответствие с чл. 218 от АПК приема, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на жалба на Цветанка Тодорова Зайкова срещу частичен отказ на директора на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по схемите и мерките за директни плащания на площ, обективиран в Уведомително писмо изх. № 01-6500/29298/13.06.2011 г. издадено на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган-изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП, но не в предвидената в чл. 59 АПК форма. Приел, че уведомителното писмо в частта, с която са отказани оторизираните суми по СЕПП и СНДП, поради установена при извършени само административни проверки двойно декларирана площ за общо шест имота с обща площ 38,36 ха (над 50 % от заявеното), е издадено при съществено нарушение на процесуалния закон, довело до нарушаване правото на жалбоподателя да вземе пълноценно участие в административното производство. Предмет на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд е било уведомително писмо изх. № 01-6500/29298 от 13.06.2011 г. на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, издадено в рамките на процедурата по Глава IV от ЗПЗП относно прилагане на схемата за единно подпомагане на площ и регламентираща изрично в чл. 43, ал. 3 и 4 от ЗПЗП правомощие на Разплащателната агенция да намалява размера на плащането или да отказва плащане в посочените изчерпателно изброени случаи. За изготвянето на уведомителното писмо са относими разпоредбите на утвърдения Правилник на отдел "Директни плащания на площ" при ДФ "Земеделие" - т. 6.31 - т. 6.36, в който е предвидена цялостната процедура по подготовка на уведомителните писма (оторизация) до възможността за обжалването им. Съответно в Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. са определени подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители. В текста на регламента - глава IV, чл. 18 е предвидено опростяване на процедурите и изпращане на всички съобщения до земеделските стопани и предаването им по електронен път, което обаче не ги лишава от възможността да ги оспорят по съответния ред, съобразно законодателството на съответната страна-членка на ЕС. В тази връзка уведомителните писма съгласно утвърдената практика на Върховния административен съд са индивидуални административни актове, като за издаването им са приложими разпоредбите на АПК, при съобразяване на спецификата по издаването им във връзка с прилагане на ИСАК, Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и Регламент (ЕО) № 1973/2004 г. Първоинстанционният съд неправилно е съобразявал неприложимите в конкретния случай разпоредби на Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители. Разпоредбата чл. 107 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 1122/2009 е разписано, че последният се прилага от 01.01.2010 г. поради това Регламент (ЕО) № 796/2004 следва да бъде отменен, считано от тази дата, въпреки това той ще продължи да се прилага по отношение на заявления за помощи относно пазарни години или премийни периоди, с начало преди 01.01.2010 г. Ето защо Регламент (ЕО) № 1122/2009 е неприложим към настоящия случай. Вътрешната законодателна рамка е очертана от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Наредба № 105/22.08.2006 г. Неправилното приложение на материалния закон е самостоятелно основания за отмяна на съдебното решение. Независимо от това, фактическата обстановка по делото е изяснена и поради това спора може да бъде решен от настоящата инстанция при полагащата се отмяна на съдебното решение, още повече, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че административният акт е немотивиран по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В тази връзка следва да се посочи, че за преценката на правните и фактическите основания (мотивите) на административния акт следва да се съобрази, че ако има такива, те да позволяват да се упражни ефективен правораздавателен контрол на формираното властническо волеизявление. В случая ответника е подала заявление за подпомагане за единно плащане на площ за кампания 2008 г. с УРН19747. В заявлението си за подпомагане същата е декларирала парцели по СЕПП (Схемата по единно плащане на площ), СНДП (Схема за национални доплащания на площ). Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал.