Решение № 1614 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9852/2011 г.

Решение № 1614 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9852/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) гр. София срещу решение № 2879 от 13.06.2011 г. по адм. дело № 1546/2011 г. на Административен съд София - град. С него е отменено решение № 9400П-800043/10.06.2010 г., постановено по заявление на Бойко Пенчев Бейков, подадено на 21.05.2010 г. по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), като предприятието е задължено от съда да предостави достъп до поисканата информация. В жалбата се излагат доводи за недопустимост и незаконосъобразност на съдебното решение. Ответникът Бейков оспорва касационната жалба. Съображенията му са развити в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на първоинстанционното решение поради наличие на влязъл в сила съдебен акт, постановен по същия спор. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество за основателно. Не се споделят възраженията на касатора, възприети и от участващия по делото прокурор, че по настоящия спор има постановен съдебен акт. Цитираните определения касаят въпроса за родовата му подсъдност - пред АССГ или ВАС, а атакуваното решение е по съществото му, така че твърдяната процесуална пречка по чл. 299 от ГПК или чл. 159, т. 7 от АПК не съществува. Решението не е недопустимо, но е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според настоящата инстанция неправилен е изводът на решаващия съд, че заявлението на Бейков е за достъп до обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Установява се по безспорен начин, че във връзка с дисциплинарното уволнение на заявителя като служител на ПУДООС, същият е поискал предоставянето на следната информация: "отговоря ли на реалните кг посоченото в докладната записка на Тодор Налбантов от 12.05.2008 г. (без рег. №) количество отпадък, постъпило в "Инсинератор - ПУДООС" за изгаряне чрез фирма "Екомед" от МБАЛ "Св. Пантелеймон" гр. Ямбол за периода от 11.09.2007 до 21.03.2008 г.). Целта на заявителя, върху която изрично се акцентира и в отговора на касационната жалба, е да се опровергае твърдението на този инспектор, възприето от работодателя, че е изгорено по-голямо количество болничен отпадък от фактурираното. За това и за други нарушения на служебната дисциплина, за които е счетено, че са виновно извършени от Бейков, му е наложено дисциплинарното наказание в качеството на лице, което е отговаряло за приемането на доставените отпадъци. Според него обвиненията са незаслужени, тъй като данните от доклада са недостоверни. За да отмени отказа на предприятието - касатор, основан на разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ (информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации), съдът е приел, че дори и формулировката на искането да не е съвсем коректна, задължение на ПУДООС, който е задължен субект по смисъла на § 1, т. 4, б. "б" от ЗДОИ, е да изиска уточнението му. Освен това, според съда смисълът на искането е да се предостави информация какво е действителното количество отпадък, постъпило в инсинератора чрез посочената фирма от болничното заведение за този период, която е обществена по своя характер. Това заключение обаче не се споделя от касационната инстанция. Очевидно е, че тази информация касае единствено заявителя и е относима към дисциплинарното му уволнение. Същата не е свързана с обществения живот в Република България и не дава възможност на гражданите, в т. ч. и на Бейков, да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Липсата на тази предпоставка означава, че сезираният със заявлението субект няма вменено от закона задължение да се произнесе, като предостави исканата информация по реда и условията на ЗДОИ. Независимо от мотивите за отказа, същият е законосъобразен, което обуславя извод за неоснователност на подадената жалба. Поради това, с отмяната на решението на изпълнителния директор на ПУДООС първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на Бейков да се отхвърли. При този изход на делото основателно е искането на касатора за присъждане на разноски, като ответникът по касация следва да се осъди да заплати на ПУДООС сумата 25 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,