Решение № 10827 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7483/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ТНН Кафе ООД, ЕИК 203278487, чрез процесуалния представител адв. Велкова, против решение 13069/14.04.2025 г., постановено по адм. дело 2766/2024 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва заключението по същество за законосъобразност на процесния ревизионен акт (РА) с оглед на съвкупната оценка на фактите и доказателствата по делото. Счита изводите на съда и органите по приходите за липса на реални доставки по фактурите от ,,Раса ЕООД за противоречащи на ангажираните документи относно разплащането по договорите за маркетингови проучвания и свидетелските показания. Твърди че авторството на подписа в представените частни документи не е от съществено значение за преценката по въпроса. Позовава се на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединени дела С-80/11 и С-142-11. Намира констатациите на органите по приходите по приложението на ЗКПО за немотивирани. В тази връзка отбелязва, че извършената доброволна корекция на ползвания данъчен кредит от задълженото лице не влияе върху финансовите му резултати. Отправя искания за отмяна на обжалваното решение и присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представена молба-списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебно заседание се представлява от юрк. Ердир, която я оспорва и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба предвид отсъствието на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е бил PA P-22221023002599-091-001/14.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената част с решение 120/26.01.2024 г. на зам.-директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на ТНН Кафе ООД са установени задължения по ЗДДС, в резултат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит, в общ размер на 14 000,01 лв. за данъчни периоди от м. 06.2019 г. до м. 12.2019 г., от м. 01.2023 г. до м. 03.2023 г. и законна лихва в размер на 3 104,96 лв., както и за корпоративен данък по ЗКПО за 2021 г. в размер на 5 634,49 лв. и законна лихва в размер на 892,79 лв. Установените факти от първоинстанционния съд обхващат извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство, образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22221023002599-020-001/03.05.2023 г. Основната дейност на дружеството-жалбоподател е внос на сурово кафе, изпичането му, смесване на сортове и продажба на прясно изпечено кафе, безалкохолни напитки и сладкарски изделия, продажба на кафемелачки, кафемашини и други консумативи. През ревизираните периоди дейността е осъществявана от наети обекти в гр. София. На следващо място в решението са посочени документите и обстоятелствата, свързани със спорните фактури с издатели Раса ЕООД, Ай Ай и Ес 2006" ЕООД и ВВ Елинор ЕООД. През 2023 г. ревизираното лице е извършило корекция по отношение на ползвания данъчен кредит по фактурите от Ай Ай и Ес 2006" ЕООД и ВВ Елинор ЕООД. Въз основа на констатираните обстоятелства от ревизиращия екип с РД Р-22221023002599-092-001/18.10.2023 г. е мотивирано предложението на ТНН Кафе ООД да не бъдат признати спорното право на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 9 ЗДДС по фактурите с издател Раса ЕООД, както и осчетоводените разходи за 2021 г. в размер на 56 344,90 лв. По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и разпитан св. К. З.. Заключението на ССЕ е приобщено към доказателствения материал без възражения от страните в с.з. на 29.01.2025 г. Констатациите и отговорите на вещото лице са разгледани детайлно от съда и са кредитирани по същество като компетентни и обективни. Изявленията на жалбоподателя и свидетелските показания са съобразени по повод на откритото производство по оспорване на автентичността на представените документи в хода на делото. От правна страна решаващият съд е приел жалбата за допустима и в рамките на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК е потвърдил валидността на процесния РА. Прието е, че актът е издаден след надлежно възложена ревизия и от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма и съдържание съгласно чл. 120, ал. 1 и ал. 2 ДОПК и при спазване на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1, изр. 1 ДОПК. За да отхвърли жалбата срещу РА съдът е обосновал заключение, че констатациите и изводите на органите по приходите са основателни и съответстват на събраните доказателства по делото. Според изложените мотиви, реалното извършване на доставката е необходмо условие за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, наред с издаването на фактурата и нейното отразяване в отчетните регистри и СД по ЗДДС. Ангажираните в рамките на ревизионното и на съдебното производство доказателства не водят до извод за реалност на доставките с предмет маркетингово проучване и реклама . В случая жалбоподателят не разполага с отчети, доклади, приемо-предавателни протоколи, предварителни проекти или др. придружаващи документи относно спецификацията на съответните дейности. Представените документи допълнително споразумение, договор за финансово обслужване от 03.01.2024 г. и платежни нареждания, имат характер на частни свидетелстващи документи и се ползват само с формална доказателствена сила. В частта по ЗКПО като решаващ за крайния извод по същество е отчетен пропускът на задълженото лице да сторнира разходите по фактурите, издадени от Ай Ай и Ес 2006" ЕООД и ВВ Елинор" ЕООД. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти и направените изводи от първоинстанционния съд по приложението на ЗДДС и ЗКПО са в съответствие с доказателствата по делото. Наведените касационни оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК не се установяват след повторна проверка на доказателствения материал. При постановяване на решението си административният съд е допуснал и съобразил всички заявени доказателства и доказателствени средства от жалбоподателя, но същите не опровергават констатациите на органите по приходите. Твърдението за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно. Освен това същото е неясно, тъй като спорният факт не е отразяването на процесните фактури от контрагентите на ТНН Кафе ООД в отчетните регистри по ЗДДС, както и с начисляването на косвения данък. Отправеният въпрос 5 към ССЕ правилно не е поставен от съда в Определение 10965/05.07.2024 г. като в тази насока са взети предвид както възраженията в писменото становище на ответника по доказателствата, така и изричното волеизявление в молбата от 27.06.2024 г. (стр. 2) на процесуалния представител на жалбоподателя. Проверката в счетоводствата на преките доставчици е могла да бъде осъществена от експерта в хода на делото, но не и въз основа на исканото съдебно удостоверение с адресат ТД на НАП София град . Предметът на делото е квалифициран точно от решаващия съд възникнало ли е за ТНН Кафе ООД право на приспадане на данъчен кредит през м. март 2023 г. по процесните фактури 0000001980/20.03.2023 г., 0000001981/22.03.2023г. и 0000001982/24.03.2023 г., с издател Раса ЕООД (на л. 86 и сл. от делото). Относно отразените дейности в тях - съгласно договор от 20.12.2022 г. , съгласно договор от 24.01.2023 г. и съгласно договор от 23.02.2023 г. , при ревизията задълженото лице е представило договори за маркетингово проучване и реклама от съответните дати и писмени обяснения, според които размерът на задължението към доставчика към 31.03.2023 г. е 84 000 лв. Отсъствието на данни и съпътстваща първична документация за изпълнение на договорните клаузи се потвърждава от отговорите на вещото лице по въпрос 1 от ССЕ. В съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, съдът не е длъжен да възприема заключението, а го обсъжда заедно с останалите доказателства по делото, което е изпълнено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че плащанията по банковата сметка на ЗЗД АМС Къмпани , договорът за финансово обслужване и представеното допълнително споразумение, представляват косвени доказателства в подкрепа на извода за липса на реални доставки. Предвид несъответствията между твърденията и представените документи относно стопанските операции е уместно позоваването от страна на касатора на решението на Съда на ЕС по съединени дела C-80/11 и C-142/11. Цитираната преюдициална практика не допуска добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик. В случая ТНН Кафе ООД не е провело пълно и главно доказване не само на релевантния факт за преценката по ЗДДС, но и във връзка с оспорването по реда на чл. 193 ГПК на посочените документи от процесуалния представител на ответника. Мотивите на първоинстанционния съд по приложението на ЗКПО се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Пропускът на дружеството да сторнира осчетоводените разходи в размер на 56 344,90 лв. по фактурите, издадени от Ай Ай и Ес 2006" ЕООД и ВВ Елинор" ЕООД, е отстранен законосъобразно от органите по приходите при определянето на счетоводния финансов резултат за 2021 г. Твърденията на касатора, че тежестта на доказване в разглежданата хипотеза е изцяло върху органите по приходите, са в противоречие с изискванията на процесуалния закон. Като е достигнал до идентичен краен извод и е отхвърлил жалбата на ТНН Кафе ООД, Административен съд София - град е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. С оглед липсата на насрещни възражения в тази насока, на НАП се дължат претендираните по списък разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 849,40 лв. Водeн от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,