Решение № 3732 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13430/2011 г.

Решение № 3732 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13430/2011 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова "Хидроконтрол" ООД със седалище и адрес на управление Пловдив е подало касационна жалба срещу решението от 6.07.2011 г. по адм. дело № 94/2011 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е било признато за недоказано оспорването на истинността на фактури, издадени от "Булпласт" ООД - Варна и са били отхвърлени исковете, предявени от " Хидроконтрол " ООД срещу "Водоснабдяване и канализация" ООД със седалище и адрес на управление - Сливен за заплащане на сумата 26 000 лева, предявена като частичен иск от общо заявена сума от 96 650,40 лева, представляваща нанесени вреди под формата на пропуснати ползи в резултат на нереализирана печалба от доставка на водомери по договор за доставка на водомери, сключен въз основа на решение № 174/30.08.2007 г. за класиране на участници и обявяване на изпълнител на обществената поръчка с предмет: " Доставка на водомери по дадени технически характеристики в документацията за участие за нуждите на " Водоснабдяване и канализация " ООД - Сливен " и за заплащане на законната лихва от датата на първата доставка, осъществена от "Акварор - Бояджиев и синове" ООД на "Водоснабдяване и канализация" ООД- Сливен. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се присъди претендираното обезщетение и направените разноски. Ответникът "Водоснабдяване и канализация" ООД - Сливен е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с решение № 129/29.06.2007 г. управителят на "Водоснабдяване и канализация" ООД - Сливен била открита процедура за възлагане на открита обществена поръчка с предмет: "Доставка на водомери по дадени технически характеристики в документацията за участие за нуждите на "Водоснабдяване и канализация ООД - Сливен. С протокол от 21.08.2007 г. назначената за провеждане на поръчката комисия допуснала до участие "Хидроконтрол" ООД със седалище и адрес на управление Пловдив и "Акварор " ООД със седалище и адрес на управление София. С протокол от 29.08.2007 г. комисията класирала на първо място "Акварор" ООД, а на второ място - " Хидроконтрол " ООД. С решение № 174/30.08.2007 г. на управителя на "Водоснабдяване и канализация" - Сливен било обявено класирането на участниците и за изпълнител било избрано дружеството " Аквавор " ООД. Решението било обжалвано пред Комисията за защита на конкуренцията от "Хидроконтрол" ООД. Преди комисията да издаде решение "Водоснабдяване и канализация" ООД и "Акварор - Бояджиев и синове" ООД сключили договор за възлагане на обществената поръчка. С решение от 30.10.2007 г. по преписка № КЗК -532/2007 г., влязло в сила на 22.04.2008 г., Комисията за защита на конкуренцията установила незаконосъобразност на решение № 174/30.08.2007 г. на управителя на "Водоснабдяване и канализация " ООД. От правна страна, административният съд приел, че искът на " Хидроконтрол" ООД за заплащане на обезщетение за нереализирана печалба е неоснователен, тъй като има за предмет обезщетение за пропуснати ползи в резултат на нереализирана печалба. Към момента на постановяване на решението вече била приета разпоредбата на чл. 122л от Закона за обществените поръчки, според която всяко заинтересовано лице може да претендира обезщетение за вреди, претърпени вследствие на нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка при условията на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, 3 и 4 и чл. 205 от Административнопроцесуалния кодекс. При положение, че имуществената отговорност на извършилата нарушението страна по специалния закон включвала само обезщетение за вреди, искът за заплащане на сумата 26 000 лева като обезщетение за пропуснати ползи подлежал на отхвърляне заедно с акцесорния иск за заплащане на законната лихва върху главницата. Решението е правилно по резултат, макар съдът да е допуснал неточности при прилагане на материалноправните разпоредби. Разпоредбата на чл. 122л от Закона за обществените поръчки в последната й редакция, която е обсъждал административният съд, е приета с изменение на закона, обнародвано в Държавен вестник, бр. 52 от 2010 г. Исковата молба е била подадена на 2.12.2009 г., а като правно основание на предявения иск е била посочена разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, съобразно която административният съд е следвало да интерпретира фактите по делото. Разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите възпроизвежда основен правен принцип, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил другиму. За да възникне основание за обезщетение е необходимо да е произлязла вреда в резултат на виновно и противоправно поведение. Исковата претенция на "Хидроконтрол" ООД обаче се основава на твърдения не за причинени вреди, а за пропуснати ползи в резултат на незаконосъобразното решение на управителя на дружеството "Водоснабдяване и канализация " - Сливен. Пропуснатите ползи не подлежат на обезщетяване при деликтната отговорност, което обосновава отхвърлянето на предявения иск за заплащане на обезщетение за ползите, които "Хидроконтрол" ООД е пропуснало да реализира, поради това, че не е сключило договор с възложителя на обществената поръчка. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото на ответника не се присъждат разноски поради липсата на доказателства, че са направени. По изложените съображения Върховният административен съд