Решение № 10199 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7087/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ "Митница Пловдив" в Агенция "Митници", подадена чрез юрисконсулт Георгиев, против Решение 10526/26.03.2025 г., постановено по адм. дело 7921/2020 г. по описа на Административен съд - София-град /АССГ/, с което по жалба на ОГЛ-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия е отменено Решение РТД 3000-1699/09.07.2020/32-197354, издадено от директора на ТД Митница Пловдив. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, анализът на всички обстоятелства обосновава основателни съмнения относно декларираната цена на процесната стока. По подробно изложени в касационната жалба съображения се претендира отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата против решението на митническия орган. С писмена молба се претендират разноски и в условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ - Германия, VAT DE 129428682, чрез адв. Горанов в писмено становище изразява доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за нейната допустимост и неоснователност. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Решение РТД 3000-1699/09.07.2020/32-197354, издадено от директора на ТД Митница Пловдив, с което е разпоредено да се коригират данните за стока 1/1 от митническа декларация с MPH 19BG003010003563R1, както следва: Дължим размер на вносното мито - А01: да се чете 11539,99 лв.; ставка мито: да се чете 58, 2828; Данъчна основа - В00: вместо 48886,58 лв. да се чете 52532,08 лв.; дължим размер на ДДС - В00: вместо 8574,74 да се чете 9207,74 лв. С решението е отказано освобождаване на представеното обезпечение за стока 1 в размер на 8054,75 като същото е задържано като плащане на вносни мита и е определено допълнително задължение за ДДС в размер на 729,11 лева. От фактическа страна е установено, че на 13.04.2019 г. в МБ Свиленград ОГЛ-Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ - Германия е подало митническата декларация с MPH 19BG003010003563R1 за поставяне под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление на пресни зеленчуци, в това число стока 1/1 - домати, тип кръгъл, червен (Lagre Vine Сгор 2019) с произход Турция, с нето тегло 19 800 кг. За стоката е декларирана митническа стойност в размер на 40501,33 лв., преизчислена в /100 кг. на 104,59 / 100 кг. С оглед на това, че декларираната вносна стойност за домати с произход Р. Турция е по-голяма с повече от 8 % от определената за деня СВС (93.2 /100 кг.), вносителят е представил обезпечение в размер на 8054,75 лв. на основание чл.75, § 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, във вр. с чл.148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. От страна на митническите органи е последвало уведомяване на основание чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията с искане за ангажиране на доказателства, че стоката е реализирана на пазара при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. В отговор дружеството е представило документи, според които цялото количество от партидата пресни домати, тип кръгъл червен (Lagre Vine Сгор 2019) с нето тегло 19 800 кг. е продадено на цена от цена от 123 /100 кг. С молба са представени допълнително документи за стоките, а именно - справки декларации по ДДС за данъчните периоди януари, февруари, март и април 2019 г. с приложени към тях дневници за покупки и продажби; уведомления за приемане на постъпили данни от справките- декларации по ДДС, дневници за покупки и продажби за данъчните периоди януари, февруари, март и април 2019 г.; подадени VIES декларации за осъществени вътреобщностни доставки за данъчни периоди януари, февруари, март и април 2019 г. В резултат от изложеното, с оспореното решение, на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, е отказано възстановяването на внесеното обезпечение в размер на 8054,75 лв. и са определени публични задължения, както следва: вносно мито от 11 539,99 лв. и ДДС вместо 8575,74 лева да се чете 9207,74 лв., заедно със съответните лихви от датата на пускането на стоките в свободно обръщение. За изясняване на фактическата обстановка, е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието като част от доказателствения материал. За да обоснове извод за незаконосъобразност на митническото решение АССГ е приел, че решението е издадено от компетентен митнически орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но противоречи на материалния закон. Според съда, по делото са събрани убедителни и безспорни доказателства за действителността на декларираната договорна стойност на стоката, включително за начина на заприходяването й в счетоводната отчетност на икономическия оператор и за осчетоводяване на извършените продажби на Lidl, както и за реално плащане на доставната цена. Съдът е посочил, че ответникът по касационната жалба изчислява печалбата си на месечна база, а не за всяка конкретна доставка. Акцентирал е върху обстоятелството, че декларираната в МД митническа стойност се отличава с по- малко от 50 % от определената от Комисията стандартна стойност при внос. При тези съображения решаващият състав е счел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. По делото не е формиран спор по фактите. Спорът е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Правната уредба на вносът на плодове и зеленчуци се подчинява на специални митнически правила, доколкото член 1, параграф 1, втора алинея от Митническия кодекс на Съюза предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен "входна цена", който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Според чл.74 от Делегиран регламент 2017/891, за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция е равна на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. По силата на член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент /ЕС/ 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В случая не е спорно, че вносителят ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно текста на член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. По спорния по делото въпрос относно доказателствата, които трябва да се представят от вносителя е постановено решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз. Това решение е по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички с произход от Турция. Съгласно разясненията от т. 81 и т. 82 от решението на Съда по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индиции, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, но в този случай вносителят трябва да докаже не само, че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 от МКС, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени (т. 83). В съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата, всички документи необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/. Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В случая декларираната договорна стойност на партида внесени стоки е по-висока с повече от 8% в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюза и вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност. Вносителят е представил фактури за покупката и продажбата на внесените домати. Не е представен писмен договор, нито друго доказателство, позволяващо да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е придобита внесената партида. Не са налице и изходящи от износителя документи, потвърждаващи цената, на която е закупена стоката. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за необходима разлика с повече от 50 % между декларираната договорна стойност и определената от Комисията стандартна стойност при вноса, като основание за съмнение у митническия орган в достоверността на декларираната стойност. Този довод се основава на т. 90 от решението на Съда по дело С-770/21 и цитираното там решение по дело С-291/15. Позицията на Съда по тези дела е, че разликата с повече от 50% между декларираната стойност на партидата внесени стоки и СВС "...е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност...", но този извод не изключва наличието на основания за съмнения и при по-малки разлики на декларираната и СВС в хипотезата на продажба на загуба, стига декларираната митническа стойност на продуктите да е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса. Именно това отклонение поражда задължение за вносителя да докаже "..., че партидата от внесените стоки е била освободена съгласно условията, потвърждаващи достоверността на декларираната договорна стойност." /т. 93 от решението на Съда по дело С-770/21/. По изложените съображения и след като от страна на ОГЛ Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ не е представено удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891, то решението на митническия орган се явява съответно на материалния закон. Като е мотивирал обратния извод, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а жалбата срещу административния акт отхвърлена. При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само касаторът. С оглед материалния интерес по спора на Агенция Митници следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за двете инстанции в размер на по 200 лева, както и разноски за платена държавна такса от 70 лева за касационното производство, или общо за двете инстанции в размер на 470 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 чл. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение