Решение № 1351 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10758/2020 г.

Решение № 1351 от 2.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10758/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Столичния общински съвет против решение № 3887 от 14.07.2020 г. по адм. дело № 592/2019 г. на Административен съд София – град, с което е обявена за нищожна заповед № РД-09-129 от 21.05.1990 г. на председателя на ИК на ОБНС – Панчарево в частта, в която е одобрен регулационен план за УПИ IX-2233, кв. 110 по плана с. Лозен и улична регулация за улица – тупик по о. т. 32- о. т. ЗЗ-о. т. 34, вкл., както и за обслужваните от тази улица УПИ XII-71, 72; УПИ XI -72 и УПИ X-72, кв. 112 по плана с. Лозен. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Дочев оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на първоинстанционния съд е недопустимо. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Дочев, ответник в настоящото касационно производство, против заповед № РД-09-129 от 21.05.1990 г. на председателя на ИК на ОбНС – Панчарево в частта, с която е одобрен регулационен план за УПИ IX-2233, кв. 110 по плана с. Лозен и улична регулация за улица – тупик по о. т. 32- о. т. ЗЗ-о. т. 34, вкл., както и за обслужваните от тази улица УПИ XII-71, 72; УПИ XI -72 и УПИ X-72, кв. 112 по плана с. Лозен. Заповедта е издадена от председателя на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет – Панчарево (подписалият заповедта Д. Ризов към датата на издаване на акта е председател на ИК на ОбНС – Панчарево съгласно протокол № 23/22.05.1990 г.). Съдебното производство е проведено, като в качеството на ответник по делото е конституиран Столичния общински съвет. Заинтересувани страни по делото не са конституирани. Административният съд приема, че заповедта е издадена от некомпетентен орган и с решението, предмет на оспорване, я обявява за нищожна в обжалваната част. При тези факти настоящата инстанция приема, че оспореното решение на Административен съд София - град е постановено без участието на надлежна страна. Нормата на чл. 153, ал. 1 АПК предвижда, че страни по делото са оспорващият и органът, издал административния акт, а според чл. 153, ал. 2 АПК, когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган. Правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда съгласно чл. 154, ал. 1 АПК. В случая това задължение не е изпълнено от състава на Административен съд София – град. Предмет на оспорване е заповед № РД-09-129 от 21.05.1990 г. на председателя на ИК на ОбНС – Панчарево, с която е одобрен застроителен и регулационен план на с. Лозен. Органът, издател на заповедта е закрит поради което и с оглед териториалния обхват на акта като ответник в производството следва да се конституира кметът на район Панчарево, Столична община, тъй като това е органът натоварен с функциите по одобряване на подробни устройствени планове с такъв характер и обхват (чл. 44, ал. 1, т. 13 ЗМСМА, чл. 129, ал. 2 ЗУТ). В този смисъл са решение № 8646/15.06.2012 г. по адм. дело № 88/2012 г.; решение № 14530 от 30.10.2019 г. по адм. дело № 740/2019 г. и решение № 5731 от 18.05.2020 г. по адм. дело № 12258/2019 г. на Върховния административен съд, второ отделение, постановени по аналогични казуси. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Поради това конституирането на точните страни, които законът сочи, представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. След като органът притежаващ съответната материална компетентност не е конституиран като ответник по делото, съдебният акт е постановен при участието на ненадлежна страна. Същият е недопустим и подлежи на обезсилване. Освен това в случая оспорването засяга УПИ XII-71, 72; УПИ XI -72 и УПИ X-72, кв. 112 по плана с. Лозен, както и улица – тупик в описаната в жалбата част. Собствениците на тези имоти не са установени от съда и не са конституирани като заинтересувани страни по делото в нарушение на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 218, ал. 1 ЗУТ в случая не намира приложение, тъй като се отнася за оспорване на подробни устройствени планове, одобрени след приемането й. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с изложеното по-горе относно конституирането на страните. При новото разглеждане на делото съдът следва да прояви процесуална активност и да изясни предмета на оспорване като укаже на жалбоподателя да посочи обстоятелствата поради които счита, че планът за регулация го засяга неблагоприятно, тъй като всички съображения в жалбата са свързани със спор за собственост между жалбоподателя и общината, а не с несъгласие с предвижданията на регулационния план. На тази база съдът следва да прецени правния интерес на жалбоподателя от оспорване на заповедта, като има предвид, че част от доводите относно наличие на предпоставките по чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ засягат плана за застрояване, който не е оспорен. При преценка на правния интерес съдът следва да съобрази също, че с оспорената заповед предназначението на УПИ X-72, кв. 112 по плана с. Лозен, отреден за жилищна строителство, не се променя (заключение на вещото лице по изслушаната експертиза), както и че промяната на предназначението на земеделска земя на неземеделски нужди се извършва по реда на чл. 5 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата (ЗООЗП отм.) съгласно чл. 28, ред. ДВ бр. 48/1985 г. ППЗТСУ (отм.);. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3, пр. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,