Решение № 316 от 18.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 947/2013 г.

Решение № 316 от 18.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 947/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия М. Н. М. чрез защитника му - адв. Д. П. от АК - Плевен срещу решение № 66 от 26.03.2013 г. по внохд № 22/2013 г. на Великотърновския апелативен съд с касационно основание за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Прави се искане за изменяване на обжалвания съдебен акт и определяне на друго по вид наказание-пробация при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК. Оплакването за явна несправедливост е подкрепено с довода, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен тежкото семейно положение на подсъдимия, нуждата да се грижи за близките си и направените самопризнания. Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения и искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение, защото не са налице релевираните в нея основания за отмяна или изменяване на въззивния акт. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 5 от 16.01.2013 г. по нохд № 903/2012 год. на ОС-Плевен подсъдимият М. Н. М. е признат за виновен в това, че на 28.09.2012 г. в [населено място], обл. Плевен, ул. "Милчо Симеонов" № 56, в кабинет на сградата на участък "Полиция"-гр. Койнаре дал дар-сумата от 120.00 /сто и двадесет/ лв. в банкноти от различен номинал на И. И. Б. в качеството му на длъжностно лице-полицай при РПУ-гр. Червен бряг, за да не извърши действие по служба-да не докладва на административно-наказващия орган - Началник на РПУ - гр. Червен бряг за установено административно нарушение, като унищожи съставения му АУАН № 1504/28.09.2012 г. за нарушение по ЗДвП, поради което и на основание чл. 304, ал. 1, пр. 3 и чл. 58а, ал. 1, във вр. чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор и глоба в размер на шестстотин лева. На основание чл. 307а от НК са отнети в полза на държавата банкнотите/описани по номинали, серии и номера/ на обща стойност 120.00 лв. С обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в очертаните от чл. 347, ал. 1 от НПК рамки, намира жалбата на касатора за неоснователна. Производството по делото е протекло пред първоинстанционния съд по реда на глава ХХVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като подсъдимият М., преди да започне съдебното следствие по общия ред, в присъствие на упълномощения от него защитник-адв. Ц. и след неговото изрично искане, с пълното съзнаване на последиците от своето изявление, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като изрично се е съгласил, за тях да не се събират доказателства. След като е констатирал, че самопризнанията на М. се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл. 372, ал. 4, във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК. От мотивите на решението е видно, че въззивният съд е изпълнил надлежно правомощията си по чл. 339, ал. 2 от НПК като е отговорил подробно и аналитично на всички съдържащи се във въззивната жалба на подсъдимия доводи, свързани с оплакването за явна несправедливост на наказанието и защо те са неоснователни. Пред касационната инстанция жалбоподателят отново изразява недоволството от вида и размера на определеното му наказание, но настоящият касационен състав също намира това оплакване за неоснователно. Предишните две съдебни инстанции са отчели наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства за наказателната отговорност на подсъдимия и в съответствие с правилно отчетеното им съотношение го е наложил законосъобразно по вид и размер. При определяне наказанието на подсъдимия първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл. 373, ал. 2 от НПК, като го е индивидуализирал при условията на чл. 54 НК в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което редуцирал съобразно чл. 58а от НК на една година лишаване от свобода, към което присъединил и глобата от шестстотин лева, определена съобразно изискванията по чл. 47, ал. 1 от НК. Не са налице неотчетени смекчаващи обстоятелства, които заедно със съобразените от съдилищата да са "многобройни" или пък да е налице изключително такова, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, което да определя основателността на направеното оплакване за явна несправедливост. Отчетените обстоятелства, определящи склонността на подсъдимия към незачитане на установения в страната правов ред /осъждан общо 18 пъти за престъпления от общ характер!/ сочат, че целите на чл. 36 от НК не биха могли да се постигнат спрямо него с по-леко по вид наказание. Затова, настоящият касационен състав намира, че с оглед степента на обществена опасност на деянието и на дееца, наложеното на М. наказание не е явно несправедливо, а съответства на извършеното от него престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК. Предвид на тези съображения касационният съд намира, че не е налице основание за негова намеса във въззивното решение, тъй като не констатира наличие на твърдяното в жалбата касационно основание. С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение