Решение № 4759 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10780/2013 г.

Решение № 4759 от 7.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10780/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Станислав Димитров Петков от гр. Бургас, чрез процесуалния му представител срещу решение № 118 от 09.07.2013 г., постановено по административно дело № 147/2013 г. от Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане на лице рег. № 24 -Т-29/26.04.2013 г., издадена от полицейски орган при РУП - Тополовград. По наведени доводи за неправилност на решението, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваният административен акт да бъде отменен. Счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба - полицейски орган при РУП Тополовград - Милен Божилов не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие на материалния закон и неговата цел. Решението в обжалваната му част - с която е отхвърлена жалбата срещу заповед рег. № 24-Т-29/26.04.2013 г. е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Правният извод на съда, че обжалваната административна заповед за задържане на лице от полицейските органи на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР - за което има данни, че е извършило престъпление, се основава на действителни факти от значение за случая, е законосъобразен. Въз основа на доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 АПК, съдът законосъобразно е приел също, че осъществяването на административната принуда на основание издадената заповед за задържане за срок от 24 часа по отношение на жалбоподателя е било необходимо и тази заповед е постановена въз основа на данни, които са уличавали лицето в престъпление по ДП 642/2013 г. по описа на РУП - Сливен. За приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на полицейските органи, съгласно чл. 58 ЗМВР, е да предотвратяват и разкриват престъпления. От редакцията на посочената норма е очевидно, че се имат предвид всякакви престъпления и в този смисъл неточното или непълно посочване на точната квалификация на престъплението, не се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. В случая лицето е било задържано по силата на обжалваната заповед от 11,50 до 18 часа на 26.04.2013 г., когато е приведено в РУП - Сливен по повод образуваното досъдебно производство. Решението в частта, с която е отхвърлено оспорването на заповед рег. № 27/12.03.2013 г. следва да бъде обезсилено, тъй като съдът не в това производство не е бил сезиран с жалба срещу този административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение