Решение № 15384 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2935/2017 г.

Решение № 15384 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2935/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. В. срещу Решение № 2598 от 21.12.2016 г., постановено по административно дело № 2488/2016 г. на Административен съд - гр. В. (АСВ), с което е отменена разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 2 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ на територията на община В. /Наредбата/, приета с Решение № 1270-10 (26)/13,14.12.2013 г. на Общински съвет гр. В. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че съдебното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че е спазено изискването на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове и че заинтересованите лица не са препятствани да отправят предложения и становища по проекта. Според касатора, въведеното с отменения от съда текст на чл. 47, ал. 2, т. 2 от Наредбата изискване за прилагане на служебна бележка за липса на задължения от О. В., издадена не по-рано от датата на подаване на заявлението, не противоречи на Конституцията и законите на Р. Б. и е предвидено в защита на обществения интерес. К. моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на протеста на Окръжна прокуратура В. против посочения текст на Наредбата. Претендира разноски за двете инстанции. О. О. прокуратура - В. не се представлява по делото и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение № 2598 от 21.12.2016 г., постановено по административно дело № 2488/2016 г. на Административен съд - гр. В. е отменена разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 2 от Наредбата за реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ на територията на община В. /Наредбата/, приета с Решение № 1270-10 (26)/13,14.12.2013 г. на Общинският съвет В. Отмененият текст предвижда, че към заявлението за издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти се прилага задължително служебна бележка за липса на задължения от община В., издадена не по-рано от 30 дни преди датата на подаване на заявлението, като проверката се извършва служебно и за издаването на бележката заявителят не дължи такса. Съдът е приел, че оспореният подзаконов нормативен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на необходимата за това писмена форма, с необходимия кворум и мнозинство, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като не е спазено въведеното с чл. 26, ал. 2 ЗНА задължение за публикуване на мотивите към проекта за подзаконов нормативен акт на интернет страницата на О. В. Съдът е счел, че оспореният текст на Наредбата е в противоречие с целите на ЗУТ и с чл. 19 от Конституцията, тъй като разрешителният режим по чл. 56 от този закон не е обвързан с предварително изпълнение на задължения, възникнали по силата на друга правна уредба и тъй като разпоредбата би рефлектирала пряко върху свободната стопанска инициатива и върху принципа за равнопоставеност на стопанските субекти. Решението е неправилно. Налице са посочените касационни основания - нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е събрал необходимите и относими за спора доказателства, като е анализирал данните в тях, поотделно и в тяхната съвкупност. Неправилно обаче е установил част от правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и неправилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. От разпоредбата на чл. 8 от ЗНА е видно, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогични са разпоредбите на чл. 76, ал. 3 от АПК и чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗМСМА. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). Разпоредбата на алинея втора на цитирания текст предвижда, че за обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. Съдебната практика действително е константна, че провеждането на процедура по чл. 66-71 вр. чл. 79 от АПК и чл. 26, ал. 2 от ЗНА е задължително за всеки текст на подзаконовия нормативен акт и пропускането и представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА в процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. В случая неправилно съдът е приел, че не е доказано огласяването на мотивите към проекта и съответно не е дадена възможност на обществеността да участва в процедурата по консултации. За доказване на факта, че проектът на наредбата, ведно с мотивите към нея е публикуван на интернет сайта на О. В. е представен официален свидетелстващ документ - писмо от директора на дирекция "Информационно и административно обслужване" при община В. Това писмо е издадено от длъжностно лице, за удостоверяване на факти от кръга на неговата дейност. Писмото не е оспорено по предвидения в закона ред, поради което неправилно съдът го е игнорирал при преценката на фактите по спора. Неправилни са и изводите на АСВ, че протестираният пред него текст на Наредбата въвежда изисквания, които не са предвидени в материалния закон. Законовата делегация, предвидена в чл. 56, ал. 2 ЗУТ действително касае само правомощието за определяне реда за издаване на разрешения по чл. 56, ал. 1 ЗУТ и именно този ред е определен с въпросната наредба. С оспорената разпоредба не се въвежда изискване, което не се съдържа в материалния закон. Изискването за плащане на дължимите местни данъци и такси не се въвежда за пръв път с Наредбата, поради което не може да се приеме, че за първи път с подзаконов акт се уреждат отношения, които не са уредени от дадена законова разпоредба. Изискването за представяне на доказателства за липса на задължения към общината е в съответствие със целта на закона, включително с произтичащото от Закона за местните данъци и такси задължение на всички граждани и организации да плащат изискуемите си задължения в предвидените срокове. То е и в съответствие с общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си незаконосъобразно поведение. Отговаря на принципа за пропорционалност изискването стопански субект, който желае да придобие правото да ползва общински имот за поставяне на преместваемо съоръжение, да докаже, че е изряден платец към местния бюджет. След като навременното плащане на местни данъци и такси е предвидена, защитена и поощрявана от закона цел, въведената с наредбата служебна проверка за липса на задължения не създава допълнителна административна тежест за участниците в стопанския оборот. Разпоредбата не въвежда дискриминационни изисквания, тъй като задължението за плащане на местни данъци и такси важи в еднаква степен за всички стопански субекти. Да се приеме, че то води до ограничаване на стопанската инициатива и до поставяне на правните субекти в неравнопоставено положение означава да се поставят под въпрос законови положения и основни правни принципи. Напротив, възможността субекти, които не са изпълнили задълженията си към общинския бюджет да разполагат със същите права, както изрядните стопански субекти, би довела до неравнопоставеност. Предвид изложеното, с оспорения текст на наредбата не е извършено нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗНА, във връзка с приложимите норми на ЗУТ, което да определя незаконосъобразност на оспорената разпоредба. Като е достигнал до обратния извод, АСВ е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Искането за разноски не е подкрепено с доказателство за извършване на такива. Видно от представения пред първата инстанция договор за правна помощ, уговореното адвокатско възнаграждение е изплатено по сметка, но липсват доказателства, че плащане по банков път действително е извършено. Поради това, на касатора не се присъждат разноски. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение