Решение № 3123 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15315/2013 г.

ВАСVI отделение05.03.2014 г.докладчик т Милка Панчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36 от 08.10.2013 г., постановено по адм. дело № 352/2013 г. по описа на Административен съд Русе. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3123 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15315/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Иван Недков Веселинов от гр. Русе срещу решение № 36 от 08.10.2013 г., постановено по адм. дело № 352/2013 г. по описа на Административен съд Русе. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. Симеонова, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответната страна - директорът на ТП на НОИ Русе не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Иван Недков Веселинов против решение № ПЕО-132 от 29.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ Русе и потвърденото с него разпореждане № 5612185386 от 01.04.2013 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Русе. За да постанови този правен резултат административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Така постановеното решение е правилно.

От данните по делото се установява, че началната дата на отпускане пенсия за осигурителен стаж и възраст на Иван Веселинов е 07.09.1998 г. Същата е била отпусната пожизнено по чл. 6, ал. 1 от ЗП (отм.). Първоначално отпуснатата пенсия е била изменяна многократно с разпореждания на пенсионния орган по молби на жалбоподателя и представени доказателства за осигурителен стаж и доход. Същата е била преизчислявана и осъвременявана с последващи разпореждания. Последното изменение на пенсията на Веселинов е направено с разпореждане № 5612185386 от 23.03.2012 г. от ръководител "ПО" на основание зачетен допълнително придобит след пенсионирането осигурителен стаж, като от 10.01.2012 г. личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст е била определена на 451, 25 лв.

С разпореждане № 5612185386 от 01.04.2013 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Русе, на основание § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г. (отм.) и ПМС № 332 от 20.12.2012 г., на Иван Веселинов е определен нов размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, а именно 495, 47 лв., считано от 01.04.2013 г. Касаторът е обжалвал това разпореждане и в отговор на това е издадено процесното решение № ПЕО-132 от 29.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ Русе, с което жалбата му е отхвърлена като неоснователна.

Административен съд гр. Русе е приложил принципа на служебното начало по чл. 168, ал. 1 АПК и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Изложил е подробни аргументи за издаване на акта от компетентен орган. Административният акт е издаден от компетентен орган - директора на ТП на НОИ Русе в условията на заместване на титуляра поради отсъствието му от нарочно упълномощен служител, съгласно заповед № 614 от 17.06.2013 г., издадена от управителя на НОИ.

Съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г. (отм.) пенсиите, с изключение на пенсиите, несвързани с трудова дейност, се осъвременяват от 1 април 2013 г., както следва:

  1. отпуснатите с начална дата до 31 декември 2009 г. - с 9,8 на сто;
  1. отпуснатите с начална дата от 1 януари до 31 декември 2010 г. - с 8,8 на сто;
  1. отпуснатите с начална дата от 1 януари до 31 декември 2011 г. - с 5,7 на сто;
  1. отпуснатите с начална дата от 1 януари до 31 декември 2012 г. - с 2,2 на сто.

Съгласно ал. 2 на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г. (отм.) за 2013 г. пенсиите не се осъвременяват по реда на чл. 100 от КСО. С разпоредбата на специален закон, а именно ЗБДОО е изключено действието на общия закон - КСО.

Безспорно е установено, че началната дата на пенсията на жалбоподателя е от 07.09.1998 г., поради което осъвременяването на пенсията правилно е извършено на основание § 3, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2013 г. (отм.), а именно - с 9,8 на сто, като осъвременяването се извършва върху действителния размер на пенсията към 31.03.2013 г., без изплащаните добавки към нея. Методологията за осъвременяване на пенсиите е била приложена правилно и размерът на осъвременената пенсия за осигурителен стаж и възраст на Иван Веселинов, е била изчислена правилно.

Касаторът излага доводи, че административният съд не е обсъдил възраженията му относно това, че неправилно му е определен размерът на пенсията му с разпореждане № 5612185386 от 19.02.2000 г. на ръководител "ПО". Същите обаче са правно ирелевантни. Административният съд правилно е приел, че в това производство той не може да извърши косвен контрол на посоченото разпореждане, както и на всички предходни, относно пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Административният съд се е произнесъл по конкретно разпореждане на пенсионния орган, а именно разпореждане № 5612185386 от 01.04.2013 г., което е било потвърдено с решение № ПЕО-132 от 29.08.2013 г. на директора на ТП на НОИ Русе. Недопустимо е произнасянето на съда по законосъобразността на предходно разпореждане на пенсионния орган. Като е извел правните си изводи в тази насока административният съд е постановил едно правилно решение и не са налице касационни осонвания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1