Решение № 14366 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 231/2018 г.

Решение № 14366 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 231/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Джамал, гражданин на [гражданство], чрез назначения му от съда процесуален представител – адв. Р. Мечкова, срещу Решение № 6512 от 10.11.2017 г., постановено по адм. д. № 10586 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Решение № 16157 от 28.08.2017 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се релевират доводи за допуснато от съда при постановяване на обжалваното съдебно решение нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и за неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в контекста на бежанската история на лицето, съдът неправилно е приложил чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Не е отчел и допуснатото от административния орган нарушение на чл. 35 АПК и формалното провеждане на интервюто, като е издал спорното решение без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неправилно било и приетото от съда, че действителният мотив на касационния жалбоподател за напускане на държавата му по произход не е нуждата от предоставяне на международна закрила. Предвид данните, които се съдържат в приложената по делото Справка на Дирекция "Международна дейност", съдът неправилно е приел, че спрямо М. Джамал не е налице заплаха, породена от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 3 ЗУБ. Без основание съдът е приел, че бежанската история на лицето е свързана по – скоро с икономически причини, като не е дал вяра на истинските причини за напускане на страната от настоящия касационен жалбоподател – реалната опасност за него. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от назначения му от съда процесуален представител, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Представя писмена защита, в която са изложени подробни съображения по съществото на спора. Ответникът – председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. По същество иска обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на подробно изложение относно извършените административнопроизводствени действия в хода на административното производство и преразказ на казаното от М. Джамал по време на проведеното интервю, първоинстанционният съд е направил правен извод за неоснователност на жалбата срещу оспореното решение на председателя на ДАБ. Съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Взел е изрично подробно мотивирано становище по направеното от жалбоподателя възражение във връзка с проведеното интервю, като е приел, че то е протекло при стриктно спазване на процедурите, регламентирани в закона и приложимата европейска директива. За да мотивира неоснователността на жалбата на М. Джамал срещу спорното административно решение в частта, с която му е отказан статут на бежанец, съдът е приел, че той не доказва основание да се страхува от преследване поради своята религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение в страната си по произход. Взел е предвид, че М. Джамал не е имал проблеми с официалните власти в страната по произход, не е членувал в политическа партия или организация, не се интересува от политика, не е имал конкретни проблеми заради изповядваната от него религия, върху него и негови близки и роднини не е оказвано насилие от официалните власти в Пакистан. Направил е извод, че събраните по делото доказателства, включително данните от проведеното интервю дават основание да се приеме, че М. Джамал е мигрант, а не лице търсещо закрила поради обстоятелства по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. По отношение на жалбата в останалата й част срещу решението на председателя на ДАБ, в частта, с която на М. Джамал е отказано предоставянето на хуманитарен статут съдът е изложил съображения, че не е налице никоя от хипотезите по чл. 9 ЗУБ. Въпросът е разгледал и през призмата на Решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г., постановено по дело С-465/2007 г., като е приел, че в случая в Пакистан не се установява ситуация на въоръжен вътрешен или международен конфликт или безогледно насилие. В допълнение съдът е изложил мотиви, че при издаване на спорното решение на председателя на ДАБ е спазена разпоредбата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗУБ и чл. 35 АПК. Лаконично е посочил, че преценката на ситуацията в държавата по произход на чужденеца е направил въз основа на приобщена по делото актуална справка. По така изложените съображения съдът е постановил решението, предмет на инстанционен контрол. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Основателни са оплакванията на касационния жалбоподател за постановяване на обжалваното решение при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въпреки подробното изброяване в мотивите на обжалваното решение на извършените в хода на административното производство действия и казаното от кандидата за закрила по време на проведеното интервю, при решаване на въпроса по жалбата съдът не е отчел и обсъдил, че през 2015 г. М. Джамал е подал молба за международна закрила в ДАБ, в която заявил, че иска закрила, а спорното произнасяне на административния орган е във връзка с негова молба от 2017 г., основана на твърдения за наличие на нови обстоятелства, касаещи ситуацията в държавата на произход на лицето, предвид което животът му там е застрашен и на твърдения за преследване от [етническа принадлежност], което съществено застрашава сигурността му в Пакистан. С влязло в сила Решение № 768 от 19.02.2016 г., издадено от заместник – председателя на ДАБ, производството за предоставяне на статут по молбата от 2015 г. било прекратено. С молба от 04.04.2017 г. М. Джамал поискал отново закрила, като изтъкнал наличието на нови обстоятелства, касаещи ситуацията в държавата му по произход, предвид които животът му там бил застрашен. Приложил доказателства, от които твърдял, че се установяват проблемите му в Пакистан, както и това, че той и семейството му били [етническа принадлежност] и са преследвани от [етническа принадлежност]. Подадена била и молба от 12.05.2017 г. с идентично искане от властите на Република България – международна закрила. Молбата на лицето от 04.04.2017 г. била допусната до производство по предоставяне на закрила, в което е постановено административното решение, предмет на проверка за законосъобразност от първоинстанционния съд. При разглеждането на жалбата обаче съдът не е съобразил тези факти и практически не е изложил никакви съображения във връзка с преценката на административния орган за липса на основания за предоставяне на международна закрила на М. Джамал в контекста на подадената от него молба за закрила от 2017 г. и приложените към нея доказателства. В този смисъл опасенията от преследване, които е заявил М. Джамал, свързани със събития след заминаването му от Пакистан и подадената жалба от неговия баща не са обсъдени от съда. Заявеното с подадената молба от 2017 г. и твърденията за съществуваща опасност от тежко посегателство е изисквало освен горното и извършване на преценка във връзка с искането на лицето за предоставяне на хуманитарен статут, вкл. в светлината на актуалното положение в държавата му на произход, което съдът не е сторил. Така констатираното при проверка на решението, предмет на контрол налага извода, че при постановяването му съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело да неговата необоснованост и неправилност, поради противоречие с материалния закон на изводите, обективирани в съдебния акт. Доколкото допуснатото от съда нарушение не може да бъде отстранено в касационното производство, основателно се явява искането на касационния жалбоподател след отмяна на обжалваното решение, делото да бъде върнато на ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване на изложеното в мотивите на настоящия съдебен акт. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение