Решение № 1806 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12362/2015 г.

Решение № 1806 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12362/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР против решение № 224 от 11.09.2015 г., постановено по адм. дело № 205/2015 г. по описа на Административен съд - Х.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника. Ответникът - Д. Т. Д., чрез процесуални представители, оспорва основателността на касационната жалба. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт и намира, че същият следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд отменя Заповед № УРИ 3282з-817 от 02.04.2015 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - С., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на Д. Т. Д. - старши полицай в ГКПП "К. П. войвода" от Гранично полицейско управление - Ново село при РДГП - С., е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. При постановяване на съдебния акт, решаващият съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неспазване на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно правилото на чл. 204, т. 3 във вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното нарушение е установено по предвидения за това в закона ред. Изготвена е справка, с която служителят е запознат. Същият е поканен да даде обяснение и такива са дадени и приети от дисциплинарнонаказващият орган. Спазен е срокът за налагане на дисциплинарното наказание съобразно изискването на чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Правилен и обоснован е изводът на съда, че заповедта е издадена при неспазване на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР. Дисциплинарното наказание на ответника по касация е наложено за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 20.10.2014 г. около 23:56 часа по време на работа на ГКПП-"К. П. войвода" е приел пакет от влизащия турски гражданин D. L. с цел осигуряване на безпроблемно преминаване през ГКПП К. П. войвода, без да му бъде извършена проверка на управлявания от него лек автомобил "Шкода" с турски регистрационен номер 22DL583, с което са нарушени изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 4 от И. I. -1405 от 24.06.2009 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на ГКПП и за който впоследствие на 30.10.2014 г. е установено чрез щателна митническа проверка, че е оборудван с тайник за нелегално превозване на лица и стоки през държавната граница - представляващо нарушения на дължимото поведение съгласно т. 13, б. "а", "г", "д" и "е", т. 19, т. 20, т. 42 и т. 45 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което деяние е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. В хода на служебната проверка, извършена от първоинстанционния съд, по чл. 168 вр. чл. 146 АПК, при установените по правилата на чл. 170-171 АПК факти, в това число приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от експерт - специалист по видеоанализ и лицева идентификация, са обсъдени съвкупно доводите и доказателствата, наведени от страните. По делото е безспорно установено, че на посочените в обжалваната заповед дата и място наказаният служител е осъществял служебните си задължения на работно място - излизащи от страната лица и автомобили. Този факт се доказва, както от събраните по делото писмени доказателства, така и се подкрепя от гласните такива. От представената по делото и неоспорена от страните извадка на оперативния дневник на ГКПП "К. П. войвода" е видно, че на посочените в заповедта дата и място жалбоподателя е осъществявал служебните си задължения на работно място - АРМ4, както и че не е отразена промяна на това работно място за периода 20.00 ч. на 20.10.2014 г. -08.00 часа на 31.10.2014 г. Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че след като на посочените дата и място ответникът по касация е осъществявал служебните си задължения на работно място- излизащи и съответно е имал задължения да проверява само излизащите от страната автомобили, а не и влизащите, то същият не е бил длъжен да извърши проверка на влизащия в страната турски гражданин, поради което и не би могъл да извърши и твърдяното от органа нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Инструкция № Iз-1405/24.07.2009 г. Видно от представената по делото справка за пътуване на лице чужд гражданин е отразено, че проверката на същия на 20.10.2014 в 23.59 часа е била извършена от друг служител, а именно Д. А. П.. Анализът на релевантната правна уредба - чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, и т. 13, т. 15, т. 19-20, т. 45 и т. 49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съпоставен с императивно изброените реквизити в чл. 210, ал. 1 ЗМВР, налага извод за неяснота относно вида, характера и мястото на извършеното нарушение. Правилно в мотивите на процесното решение е посочено, че фактическото описание на нарушението следва да съдържа всички съставомерни признаци, конкретизирани чрез съответното им проявление в обективната действителност, за да не препятства съдебния контрол и защитата на засегнатия. Твърдяното нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Инструкция № Iз-1405/2009 г. за физическа проверка на автомобила не намира опора в доказателствата и закона. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и представения договор за правна защита и съдействие, настоящият състав намира своевременното искане за присъждане на разноски от ответника по касация за основателно. Направеното възражение от касатора за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в размер на 1000 лева, също следва да бъде уважено. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, настоящият състав намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно поради факта, че размерът му не е съобразен с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към датата на сключване на договора за защита и съдействие между ответника в касационното производство и неговия адвокат. Съгласно тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК при намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредбата ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Въз основа на изложеното, касационната инстанция счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото размерът на адвокатското възнаграждение следва да се намали, като се присъди в размер на 400 лева (четиристотин лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, пето отделение