Решение № 10225 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1834/2009 г.

Решение № 10225 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1834/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ДОУИ - В. Търново против решение № 490/30.12.08 г. постановено по адм. д. № 750/08 г. с което по жалба на "Панака" АД е отменен РА № 1100040/06.03.07 г. издаден от ТД на НАП-Ловеч в частта, обжалвана пред съда и потвърдена с решение № 342/08.05.07 г. на директор на ДОУИ-В. Търново. Със същото решение, дирекцията е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 10 475 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА в обжалваната част. Претендират се разноски. Ответникът по касация - "Панака" АД оспорва жалбата по съображения, подробно развити в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия, в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима и неоснователна. Настоящото касационно производство е второ по спора. Първоначално постановеното решение по делото е отменено с решение № 11067/23.10.08 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 6079/08 г. и делото е върнато за ново разглеждане. Предмет на обжалване пред административния съд е бил ревизионен акт № 1100040/06.03.2007 г. на ТД на Н постанови: При първоначалното разглеждане на спора, за да отхвърли жалбата, съдът е приел, че при извършената проверка относно законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит в хипотезата на чл. 68 от ЗДДС (отм.), ревизиращите органи правилно са приели от фактическа страна, че не е бил съставен и подаден опис по образец на наличните активи в срока по чл. 68, ал. 2, т. 4 от ЗДДС (отм.). С решението на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане, касационният състав е приел, че данъчната администрация не е изпълнила задълженията си, произтичащи от чл. 57, ал. 1 и 2 от ДПК (отм.), поради което е приет за основателен довода на касатора, че описът е бил представен ведно със заявлението, но по неизвестни причини е бил загубен от администрацията. Делото е върнато за обсъждане по същество констатациите в обжалвания РА досежно признаване правото на данъчен кредит за процесния период. При повторното разглеждане на делото от първоинстанционният съд е прието, че са изпълнени всички изисквания на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС (отм.) в тяхната комулативност. Съдът е кредитирал приета по делото съдебно - икономическа експертиза, според която доставчикът "Тесо ди Биела България" е начислил ДДС през м. 12.03 г. Първоинстанционният съд е счел, че това късно начисляване (тъй като данъчното събитие е на 27.08.09 г.) не може да обоснове преклузия на правото на данъчен кредит. Настоящата съдебна инстанция преценява обжалваното решение като правилно. Основателен е изводът на административния съд, че са налице всички кумулативни изисквания на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС (отм.) регистрираното лице има право да приспадне начисления му данък за закупени или придобити по друг начин или внесени активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по ЗДДС, когато са налице следните кумулативни предпоставки: активите са налични към датата на регистрацията, за тях лицето притежава данъчна фактура, доставчикът е регистриран по ЗДДС към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаване на фактурата, доставката е била облагаема към тази дата, ДДС е начислен при доставчика, лицето е съставило регистрационен опис по образец на наличните активи и той е подаден до третия ден след регистрацията по ЗДДС, наличните активи са използвани, използват се или ще се използват за извършване на облагаеми доставки. Основателно е прието от първоинстанционния съд при повторното разглеждане на делото, че въпросът за своевременното представяне на регистрационния опис не е стоял пред него, тъй като с мотивите на отменителното решение на ВАС е прието, че такъв е представен своевременно от ревизирания субект. Не се спори между страните, че въпросната фактура № 0. . . 7211 /26.09.03 г. издадена от "ТЕССО" АД касае апортна вноска в ревизираното дружество. В тази аспект по делото са представени - устав на акционерно дружество "Милет България" АД с нотариална заверка на подписите от 19.08.03 г. и Нотариални актове за собственост върху недвижим имот №№ 93/13.09.04 г. и 94 от същата дата. Видно от устава е, че акционерът "ТЕССО" АД-Луковит внася сумата от 470010 лв. под формата на апортна вноска, оценена съгласно изискванията на чл. 72 и сл. от ТЗ. В табличен вид, в устава са описани недвижимите имоти, съставляващи апортната вноска. Индивидуалната оценка на имотите и местонахождението им съвпадат с описаните във ф. № 7211/26.09.03 г. Описанието на имотите в устава съвпада с това на имотите, предмет на нотариалните актове. Данъчните органи не са оспорили наличието на следните предпоставки, визирани в чл. 68, ал. 2, т. 1 ЗДДС (отм.) - наличието на данъчна фактура, т. 2 - че доставчикът е регистрирано лице по ЗДДС към датата на данъчното събитие и датата на издаване на фактурата, както и, че доставката е облагаема към тази дата. Не се оспорва наличието и на предпоставката по т. 5 от ал. 2 на чл. 68 ЗДДС (отм.), а именно, че придобитият актив се използва за извършване на облагаеми доставки. От основното заключение на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е установено, че активите, за които се претендира данъчен кредит са били включени в регистрационния опис и са налични, както към периода, в който за тях е претендиран данъчен кредит, така и към 31.12.05 г. Спорът е относно начисляването на ДДС по фактурата при доставчика. Както при първоначалното гледане на делото от административния съд, така и след връщането му за ново разглеждане от ВАС, основното възражение на ответника е било за късното начисляване на ДДС в счетоводството на доставчика. Според настоящия съдебен състав неоснователни са възраженията на касатора за необоснованост и неправилност на извода, на първоинстанционния съд по този въпрос. За да изгради извода си за начисляване на ДДС по фактурата при доставчика, административният съд е кредитирал заключенията (основно и допълнително) на вещото лице. За изчерпателност само, следва да се отбележи, че административният съд неправилно е посочил, че вещото лице е установило при доставчика - "Тесо ди Биела България" начисляването на данъка. Доставчик по процесната фактура не е "Тесо ди Биела България ", а "ТЕССО" АД. Относимо към спорния въпрос е допълнителното заключение на експерта. Допълнителното заключение може да обоснове извод за начисляване на ДДС при доставчика. Това е така по следните съображения - вещото лице е извършило проверка, непосредствено по счетоводните документи на доставчика. Видно от разпита му в съдебно заседание е, че за целите на проверката то е изисквало и са му били разпечатвани извлечения от счетоводни сметки на място от компютъра, в който е съхранена счетоводната информация на доставчика. В този смисъл следва, че данните, проверени от вещото лице се намират в компютъра на доставчика, където той е осъществявал дейността си. Установено е от вещото лице начисляване на ДДС по фактурата включително и в счетоводството на доставчика. Действително, вещото лице сочи в заключението си, че начисляването на ДДС при доставчика е направено на база документ - Протокол № 1/01.12.03 г. Връзката между този протокол и процесната фактура се установява от съдържанието на извлечението от сметка 4532 за периода м. 12.03 г. представено още с възражението срещу РД. Видно от това извлечение е, че Протокол № 1/01.12.03 г. "ТЕССО" АД се коментира във връзка с ДДС фактура 7211/26.09.03 г. както и, че размерът на ДДС отразен по сметката във връзка с този протокол съвпада с размера на ДДС, начислен по въпросната фактура. Правилно, административният съд е приел, че късното начисляване на ДДС от доставчика не следва само по себе си да доведе, до отказ на правото, на данъчен кредит за получателя по доставката. От значение за правото на данъчен кредит е обстоятелството, че начисляване на ДДС по фактурата е налице при доставчика и то е в рамките на тримесечния период по чл. 67, ал. 1 от ЗДДС (отм.), в рамките на който, получателят по фактурата има възможност да упражни правото си на данъчен кредит. При данни за упражнено право на данъчен кредит във връзка с дължимо и извършено начисляване на ДДС не е обосновано да се приеме, че е налице загуба на приходи от бюджета, която да бъде компенсирана с отказа. При тези данни по делото, административният съд обосновано е приел, че ДДС по фактурата е осчетоводен и начислен при доставчика, в резултат на което е приложил правилно материалния закон, като е отменил РА в обжалваната му част. По изложените съображения, настоящата инстанция преценява решението като правилно, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа АПК