Решение № 15121 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16642/2011 г.

Решение № 15121 от 29.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16642/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Милчо Колев Миланов против решение № 5321 от 23.11.2011 г. по адм. дело № 5904/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Миланов против заповед № 292/08.16.2011 г. на командира на поделение 48960 - София, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 165, т. 3 от ЗОВСРБ е прекратен договора за военна служба. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което заповедта на командира на поделението да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - командирът на поделение 48960 - София, оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е постановена от компетентния съгласно чл. 137, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) във връзка с чл. 146, т. 3 от ЗОВСРБ орган (със заповед № ОХ - 187/30.03.2010 г. на министъра на отбраната на командира на поделението са предоставени правомощия по прекратяване на договора за военна служба на сержантите (старшините) и войниците от военното формирование) и в предвидената форма. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяна на акта. Извършените от Миланов нарушения на служебната дисциплина са установени с влязла в сила присъда и провеждането на служебна проверка за изясняване на случая не е задължително (чл. 246, ал. 3 от ЗОВСРБ). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 249, ал. 2 от ЗОВСРБ, при отчитане на периода на образуваното наказателно производство съгласно чл. 249, ал. 4 от ЗОВСРБ. Обстоятелството, че преди налагане на наказанието военнослужещият не е изслушан и не са приети писмените му обяснения, в случая не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Деянието на Миланов е установено с влязла в сила присъда след проведен наказателен процес, в който жалбоподателят е можел да се защити, като изложи всички свои съображения и ангажира доказателства. Такъв е смисълът на представянето на обяснения в устен или писмен вид пред дисциплинарно - наказващия орган. Ето защо обстоятелството, че военнослужещият не представя обяснения преди налагането на дисциплинарното наказание не обосновава съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не накърнява правото му на защита, което е реализирано в по-широка степен в хода на публичен наказателен процес. Изводът на съдебния състав, че заповедта е издадена при наличие на материалноправните основания за това също е законосъобразен. Съгласно нормата на чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ дисциплинарно наказание "уволнение" се налага задължително при осъждане за умишлено престъпление от общ характер. В случая с присъда № 17/27.04.2011 г. на Сливенския военен съд, влязла в сила на 13.05.2011 г., жалбоподателят е осъден за престъпление по чл. 276, ал. 2, вр. с ал. 1 вр. с чл. 26 от Наказателния кодекс - умишлено престъпление от общ характер. Поради това законосъобразно съдът приема, че материалноправните предпоставки за налагане на наказание по реда на цитирания текст са осъществени и правото на дисциплинарнонаказващия орган да упражни предоставените му със закона правомощия е осъществено в съответствие със закона. Ето защо като приема, че заповедта е издадена след изпълнение на визираните в закона материалноправни основания, съставът на Административен съд София - град постановява акт, който кореспондира с нормативната уредба. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ текст, който императивно урежда вида на наказанието в случаите на осъждане за умишлено престъпление от общ характер. Това изключва свободната преценка на административния орган при определяне на наказанието, като я замества с преценката на законодателя за тежестта на извършеното деяние и необходимостта същото да бъде санкционирано с най-тежкото дисциплинарно наказание. В този смисъл закономерна е преценката, че наложеното наказание съответства на тежестта и характера на нарушението и е в нормативно очертаните граници. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Решението на административния съд е постановено в съответствие със събраните доказателства. Изводите на съдебния състав за наличие на материалноправните предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ се установяват от представената пред административния орган влязла в сила присъда, с която Миланов е осъден за умишлено престъпление от общ характер. При тези доказателства съвсем обосновано първоинстанционният съдебен състав приема, че са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя на посоченото в заповедта основание. Ето защо доводът на касатора за необоснованост на съдебния акт е неоснователен. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен съд на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Решението е постановено след обсъждане на всички събрани пред съда и пред административния орган доказателства. Изложени са и мотиви, обосноваващи изводите на съдебния състав за липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми, водещи до незаконосъобразност на оспорената заповед. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, оспореният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,