Решение № 15606 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8373/2014 г.

Решение № 15606 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8373/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Боряна Симеонова Стоянова от гр. София срещу решение № 2491 от 14.04.2014 г. по адм. д. № 1850/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на Териториално поделение на НОИ - София-град, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 2491 от 14.04.2014 г.по адм. д. № 1850/2014 г., Административен съд - София-град, първо отделение, V състав е отхвърлил жалбата на Боряна Симеонова Стоянова от гр. София против решение № РО-31 от 21.01.2014 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - София-град, с което е потвърдено разпореждане № О-21-999-87-00267177 от 11.07.2013 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при Териториално поделение на НОИ - София-град. Съдебният акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било установено, че Боряна Симеонова Стоянова е работила по трудово правоотношение с "Мапекс" до 15.04.2013 г. включително. На 16.04.2013 г. трудовото правоотношение, както и осигуряването й са прекратени. На 29.04.2013 г., чрез осигурителя, лицето е представило болничен лист № 4584405 от същата дата, за гледане и придружаване на болно дете за периода 17.04.2013 г. - 23.04.2013 г. В чл. 40, ал. 1 КСО е предвидено, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Според чл. 42, ал. 1 КСО, паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност, а според чл. 42, ал. 2 КСО, когато временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест е настъпила до 30 календарни дни от прекратяване на трудовия договор или осигуряването, паричното обезщетение се изплаща за срока на неработоспособността, но за не повече от 30 календарни дни. Според легалното определение, дадено в § 1, т. 3 ДР на КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Наред с това в чл. 10, ал. 1 КСО е предвидено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид посоченото определение за "осигурено лице", към 17.04.2014 г. - датата на възникване на осигурителния риск "заболяване на дете до 18-годишна възраст", Стоянова не е имала качеството осигурено лице, тъй като не е осъществявала трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване. Приемайки, че прекратяването на осигуряването е релевантен юридически факт, попадащ в хипотезата на чл. 42, ал. 2 КСО, която предвижда изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, настъпила след прекратяване на трудовия договор или осигуряването, но само в случаите, когато неработоспособността се отнася за работника или служителя, Административният съд е тълкувал и приложил точно материалноправните разпоредби относими за случая. Във визираната норма се изброяват лимитативно осигурените социални рискове, за които се дължи обезщетение при прекратено осигуряване, а именно - общо заболяване, трудова злополука или професионална болест на самия работник. Придружаването и гледане на болно дете до 18 г. не е сред законово предвидените хипотези, поради което съдът правилно е приел, че за жалбоподателката не е налице право на парично обезщетение, след като трудовото и осигурителните й правоотношения с осигурителя й "Мапекс" са били прекратени. В тази връзка е решение № 5603 от 24.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 976/2014 г., VI отделение. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Страните по делото не са направили искания за разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,